Случка в нищото и движение в покоя

◊ Интелигенцията и Православието ІІІ. От 1944 до 1989 г.
Георги Тодоров

"В 1944 г. българският народ (с изключения, слава Богу!) отдавна вече не е дълбоко православен. Липсва и силна антиправославна интелигенция. Повечето от дошлите на власт комунистически водачи у нас са от патриархален селски произход и за тях Църквата трудно би придобила образа на смъртен 'враг'.

…

В навечерието на нежната революция в България православната проблематика не е на дневния ред на интелигенцията и обществото. ‛Покайното‛ поколение, доколкото го е имало, вече отдавна си е отишло без преки наследници. ‛Априлските‛ поколения се борят за оцеляване и власт. Новосъздаденото в лоното на интелигенцията дисидентство, на което временно ‛принадлежи времето‛, мечтае за светска демократизация по западен образец и не се интересува нито от Православието, нито от Бога."


◊ Българският издател в Чикаго Йордан Ганчовски
Интервю на Оля Желева, Чикаго

Имигрант може да си и в собствения си дом, а българин може и да си на Северния полюс

"- Мит ли е, че българите зад граница не са единни?

- Чикаго е събрал в себе си целия свят и имам наблюдение върху всички емигранти, особено от балканските страни. Ние, балканците, се разбираме по телепания и в същото време имаме едно невидимо различие – националното самочувствие, което липсва у българите.

...Ако съберем една група от 7-8 души, да постоят една седмица заедно, след третия ден ще се намери дразнител и някой на някого няма да е приятен, дори да не се прави нищо. Важно ми е да подчертая, че освен нещата, които изредих, има и чисто човешки фактор.

Другите общности имат и едно друго оръжие – когато стане въпрос за защита на национално достойнство, национален интерес и идентичност, те се обединяват. Това личи много при гърците и поляците. Те имат достойнство, изградено върху определен мотив. В повечето случаи българинът слага личната вражда над националния интерес."

Повече от Йордан Ганчовски - в LiterNet!


◊ Емил Андреев: Ред и добрина да има
Виолета Цветкова

Щом искаме да сме в Европа, нека приемем и поведението на европейците, казва писателят

"...Българинът иска всичко да събере в един чувал. Народопсихологична черта ли е, що ли е... Не знам. Не ни е от вчера. Или се гърчеем, или се турчеем, или се поамериканчваме – все искаме да минем щърк за гъска. И се получава така, че в книгите ни има много неща, много интелигентни, много сложни са, но нечетивни. Хората не виждат в тях себе си, не могат да се идентифицират. А литературата има две страни – още Цветан Стоянов го казваше – едната е познавателната, да научиш нещо, а другата е да съпреживееш. Губи се сладкодумието на българската класическа литература..."

"Сега всички са се вторачили в този доклад за ЕС... Хората се чудят какво да ни правят, тъй като ние все искаме, ако може, с лекия брус. Много трябва да се работи, мнооого. И в Германия, и в Чехия, и в Унгария гледат прасета, кокошки и агнета, но не ги гледат по този начин. Защо ние въздигаме в култ мръсотията? Хората имат изисквания. А ние – в говорилня сме се превърнали... Щом като улиците ни са пълни с дупки, щом като дворовете ни смърдят, щом като още ходим „повънка“, не знам защо Европа иска да ни пришие към себе си."

Повече от Емил Андреев - в LiterNet!


◊ Бекет - обсесия за композитори
Екатерина Дочева

Разговор с германския композитор, професор Паул-Хайнц Дитрих (1930)

"Лично аз се съмнявам, че музиката приближава Бекет към публиката. Бекет няма амбиции в това отношение. Той казва: ‛Няма да се навеждам пред публиката. Ако тя не може да ме следва, това не е мой проблем, а неин“. Той знае, че новото развитие на езика е много важно за театъра и за литературата. Театърът най-накрая трябваше да излезе от постоянния диалог, който беше задължителен за жанра. Разбира се, че театърът трябва нещо да изрази, но не винаги чрез комуникация или чрез диалог. И Бекет осъзнава това. Той казва: ‛Ако не се доведе езикът до оскъдица, публиката изобщо няма да може да обхване нещата.“


◊ "Аскеер" 2006 за поддържаща женска роля. Импровизация с Вяра Коларова
Гергана Пирозова

- Ако имаше възможност, какво би променила в театъра?

- По-скоро бих се попитала какво ми се иска да видя. Иска ми се актьорите и хората, които се занимаваме с театър, да сме по-сплотена общност, да защитаваме правата си, да бъдем достойни хора и да имаме самочувствието на такива. Организираната посредственост е увличаща и много поглъщаща, като черна дупка."


◊ Българин дописа “Тримата мускетари”
Дора Вълкова

Илия Момчилов съчинил продължението, защото дъщеря му нямала интересна книга за четене

"Един ден си седях в хола и наблюдавах как дъщеря ми Симона се размотава. Близо година-две не бях я виждал да хване книга. Попитах я каква е причината за тази липса на интерес, а тя ми отговори, че няма какво да чете. Не го очаквах, защото имаме изключително богата семейна библиотека. Симона ми обясни, че не й се четат криминалета или фантастика, а аз реших, че не е дошло времето да й предлагам класика. Затова директно я попитах какво й се чете, а тя отговори, че иска истории за графове и мускетари. И аз започнах да пиша за нея, както съм го правил и друг път."