Кафе по европейски, Батак и Фройд

◊ Европейско кафе 3 в 1
Стефан Зефиров

"Поезия, кафе и сладкиши в Деня на Европа, когато Мирела Иванова ще чете редом с Вацлав Хавел. На 9 май, Деня на Европа, в 27 европейски столици едновременно ще текат културни дискусии, ще се обменят творчески идеи, предложения и въпроси.

... това най-добре може да се почувства в неангажиращата обстановка на кафенето - място, превърнало се в емблема на европейската културна идентичност."

◊ Никола Манев: Аз съм извор
Иван Матанов

"Познават го и децата, и възрастните. Има забележителна осанка. На художник и бохем. Напоследък е зарязал бохемството, но рисува като луд. На 10 май открива 115-ата си изложба в Софийската градска галерия."
 
"Спреш ли да се вълнуваш, свършено е с теб..."

"- Какво ти даде Франция?
- Много ми даде Франция. ... Франция ме направи българин.
- Има ли момент, в който си казваш, нямам тайни, всичко ми е ясно...
- Не. Няма, защото тогава свършва животът. Когато се свършат всичките тайни, според мен ще се свърши и животът. Това, че има мистерии, неоткрити светове, означава, че и в изкуството е така. Като говорим за музика, за живопис, колкото повече създаваш, толкоз повече светове ти се отварят, толкоз повече тайни има за превземане..."

◊ Апология на театралните семейства
Копринка Червенкова

"Неотдавна дебат в "Червената къща" направи усилие да зададе въпроса има ли нов и стар елит и къде те се срещат.

За да докаже тезата си, че в България все още няма механизъм за производство на елити, друг участник в дебата зададе риторичния (според него) въпрос:

А къде ги другаде елитите? Театрален елит, например, има ли?
От залата се чуха плахи гласове, че вече имало… Работата е там обаче, че не вече – театрален елит в България отдавна има."

◊ Кой (по)каза истината за Батак
Мартина Балева

"Нареждайки Батак до Панагюрище, Копривщица, Перущица и Брацигово, т.е. онези „3-4 села", в които според МакГахан е имало слаб опит за непокорство срещу официалната власт, Стоянов не само разширява територията на героичната национална топография като доказателство за версията (си) за масово въстание, а най-вече легитимира за пореден път правото си на политически пост.
Причините за написването на „Въстанието и клането в Батак"; от Бойчо, алиас Ангел П. Горанов, не са различни. Можем да си представим, колко неудобно е било посещението на Пиотровски в Батак за окръжния управител на Пазарджик, щом синът се е обявил за очевидец и е превърнал бащата от главен виновник в главен герой."

"Другояче формулирано - с посещението на Пиотровски в Батак през 1889 г. започва една ожесточена надпревара за „властта" над интерпретацията на баташката история и над колективната представа за нея". "...официално двубоят, както е известно, бил спечелен от Стоянов и неговите привърженици. "

◊ Турските зверства в Батак

През очите на английския юрист Робърт Джаспър Мор

През 1876 английският юрист и публицист Робърт Джаспар Мор  научил от съобщения в европейския печат за зверското потушаване на въстанието в поробената от турците България. Решил да замине за балканската страна и сам да се запознае със случилото се. Срещнал се и разговарял с десетки очевидци, успели да се спасят от турския ятаган, и записал техните разкази, които по-късно публикувал.

◊ Апострофи: “Новата журналистика” и истината в лъжата

През 60-те години в Америка се появява един нов литературен жанр, който претендира, че ще измести романа. Това все още не е станало, въпреки това Щефана Сабин смята, че революционните претенции на Новата журналистика са оправдани.

Още през 19. век безмилостната конкуренция в масмедиите довежда до известно разхлабване на моралните критерии на журналистиката, но едва със заличаването през 60-те години на миналия век на жанровите граници между роман, репортаж, дописка и автобиография се заличи и границата между истина и лъжа.

Новата журналистика, провъзгласи през 1973 главният й идеолог Том Улф, ще направи романа излишен. А Труман Капоти окачестви своя разказ за едно четворно убийство и двамата му извършители като “роман от факти”, тоест “истински” роман.

“truthiness“ – което бихме могли да преведем може би като “истинарство”. Наскоро тази дума бе избрана от American Dialect Society (Дружеството за американските диалекти) за дума на 2005 година: тази истина-блян не е вече истинската лъжа на литературата, а измамната истина на публичния дискурс.

◊ Годишнина

150 години от рождението на Зигмунд Фройд. Археологът на душата