Изкуството е функция на безпокойство

◊ Умберто Еко: Защо историята се връща назад? - Влодек Голдхорн

Историята върви назад: такъв е сюжетът на ‛Заднешком‛, новата книга на Умберто Еко.

Забавни или обезпокоителни са парадоксите на прогреса. Теорията за еволюцията. И още за цивилизация, инстинкти, култура, етика и религия.

"- А защо историята се връща назад?

- Всеки път, когато са се случвали твърде резки ускорявания на историята, е било констатирано явлението ‛акция - реакция‛. ...  ХХ век беше векът на бързината и ускоряването. Някои тенденции, които, така да се каже, тлееха под пепелта в продължение на векове, експлодираха внезапно. Става дума за освобождението на потиснатите народи, за еманципацията на жените, за правата на пролетариата, за уважението към малцинствата от всякакъв род – социални, етнически, сексуални, за младежите, които се освободиха от родителския авторитет... и т.н.

Можем да мислим каквото си искаме за тези ‛освобождения‛, но едно нещо е сигурно: те се случиха рязко, големи парчета от социалното тяло никога не ги възприеха."

◊ Мисия Алек

Историите на Алек Попов - канибализъм и кисело зеле; кои са успели и кои - губещи. Ирония, истина и илюзии.

И как точно се усвоява професията писател?

„Не можеш да се научиш да пишеш, но е добре хората, които пишат, да разменят мнения. Тренировките са важни, но не са гаранция."

„В началото си мислех, че пиша много хубаво, като че ли никой друг не пише, само аз, а тези, другите книги са от умрели хора. Всеки млад писател се чувства така. Това като че ли е едно от задължителните условия човек да има куража да се изяви. Необходими са наглост и илюзия."

„Времето на алегориите отмина. Да се рееш като чапла над проблемите едва ли е най-добрата стратегия. Голямата литература предполага голям конфликт. Голяма суматоха, както би казал Радичков. Нашият писател обаче посяга твърде свенливо към реалността."

◊ Сибирският цигулар - Ива Цолова

Няма съмнение, музикалното събитие на 2006 г. вече се състоя: това бе концертът на цигуларя Максим ВЕНГЕРОВ с Оркестъра на Класик ФМ.

Имало едно време...

Той не е homo ludens като Найджъл Кенеди, не е мистично-харизматичен като Юрий Башмет. Скромен и сдържан е. И изключително самокритичен. Виртуозността в свиренето и брилянтното звукоизвличане не са единствената му отличителна черта. Голямата дарба на 31-годишния Максим Венгеров е умението му да разговаря с цигулката, да я накара да пее и чрез нея да предаде на публиката емоции със силата на ударна вълна. Животът му е като вълшебна приказка с всички елементи: предзнаменование, завръзка, премеждия и препятствия, вълшебни помощници, мъдри водачи и щастлива развръзка.

◊ Мариус Куркински: В политиката няма свободни хора. Свободата се постига - Виолета Цветкова

Мариус Куркински е явлението в българския театър от 90-те години на ХХ век насам.

"Болката от това, че нещо не е наред и в начина, по който сме си уредили света, и в това как сме уредили себе си самите, е изненадващо една и съща."

"– Преди време написахте „нека оставим лудостта на държавата на историята, а в театъра да се занимаваме с човека“...

– ...и продължавам да го твърдя. На театъра не му е работата да се занимава с всички тия глупости. Да, той би могъл да го прави, но на мен не ми е интересен такъв. Интересен ми е, когато докрай се отдава на вглеждане в най-големите дълбочини на човешката душа."

Не може да бъде!

◊ Ремонт на Музикален театър с подкрепата на Министерство на Културата

На 20 април започва ремонтът на Националния музикален театър.
Въпреки ремонтните дейности и свързаните с тях неудобства, театърът ще продължи репетициите си и своята подготовка за честването на 60-годишния юбилей на Национален музикален театър през 2007 г.

Оперетата - може би най-бляскавото, най-свежото и най-достъпното изкуство ще си има ремонтиран дом.

С подкрепата на Министерството на културата!!!