"Прогресът - това не е само поглед напред. " К. Пендерецки

◊ България стана част от световен издателски проект
Издателство Ink публикува първите три издания от "Митовете"

Марина Караконова

Част от смисъла да се преразказват митове: "Логосът е прагматичен, той борави с факти, с него организираме обществото. Но той не може да отговори на въпроса за смисъла и стойността на живота. Е, тук на помощ ни идват митовете. ... Митологията е ранната форма на психологията."

"Митовете" - проект на шотландското издателство Canongate Books, който не случайно най-често е определян като епохален. Става дума за поредица, в която съвременни автори от цял свят преразказват по свой начин класическите митове. Книгите им се превеждат на езиците на всички страни, които участват в това начинание. Според замисъла книгите трябва да са 100, а годината на приключване на проекта да е март 2038.


◊ Американци сравняват нашенка с Хемингуей
Здравка Евтимова ще превежда Радичков отвъд Океана

Признанието идва от Международната писателска организация. Здравка Евтимова получи покана да пише разказ по избрана от нея тема в Ню Йoрк.

Любимият персонаж на Здравка е човекът, който преживява неприятности, но успява да се надигне и да скочи. Душата й обаче е с този, който не успее да стане. Смята, че тези, които се опитват да се спасят и да запазят достойнството си, стават все повече.

Тя не крие тежката си диагноза за обществото, но веднага допълва, че има вяра в българите.

"Може би се намираме на петия ден от тежка болест, когато температурата вече е паднала на 38 градуса. Оздравяването е още далече, но лечението дава първите си резултати".


◊ И пак Вапцаров
Изчезващата снимка

Йордан Каменов

Идеологическите митове, историята и ценностите ни в нея. Духовната криза и върховете, които  стоят по местата си. Измисленото партийно членство на поета - още информация - за размисъл и за полемика.

"Беше хубав пролетен ден през 1935 г. Заслушахме отмерените слова на Вапцаров за Ибсен и възгледите му за съвременното буржоазно общество... Разочарованието довежда Ибсен до идеологически тенденции в неговото творчество. Накрая подчертава, че "който е сам, той е най-силен". Така Вапцаров разви този въпрос относно "героите и масата"... Тоест героят е нещо като скулптор, който може от мрамора да извае всичко...

Автентична ли е тази информация? Да. Но как така поетът се е явил застъпник на индивидуалистичната теза на Ибсеновия герой? Според идеологическите митове той по това време трябва да е член на районен комитет на БКП. Истината е друга - поетът тогава доизживява своето увлечение в индивидуализма."


◊ Иглика Ангелова: Учителят – приятел, актьор, личност…

Отново за проблемите в българското образование, тънкостите на професията учител, доверието и общуването с децата. Кой, как и какво може и не може в училище. И защо.

Разговор на Христо Буцев с Иглика Ангелова - преподавател по англ. език в 49-то ОУ "Бенито Хуарес" - София.

"...С такова безхаберие по отношение на образованието се сблъсквам абсолютно навсякъде. Безхаберие, защото това са 120 часа годишно по всеки един предмет. И аз не мога да си представя как е възможно да загубиш 120 часа от живота си в това да не правиш нищо или просто да дразниш другите."

"...самото възпитание се налага в клас, защото аз съм възпитана и не мога да общувам с невъзпитани, просто не става. Когато ученикът има желание да общува с мен, той трябва все пак да знае, че аз съм учителят, че той е на 10 години, а аз на 40 все пак. Но тези неща, знаете ли, идват от семейството. Когато вкъщи няма съответния културен модел на поведение, а в клас той се изисква, естествено е да има конфузни ситуации."

◊ Кшищоф Пендерецки: Симфонията е моя страст

И в Полша е така. Мястото на културата в постсоциалистическите страни и връзките днес между власт-държава-изкуство-религия-аудитория, за авангарда в музиката и изобщо.

Интервю на Маня Попова с Кшищоф Пендерецки (1933)  - световноизвестен полски композитор, една от легендите в съвременната музика.

"- Имаше един период на преобръщане след политическите криволичения. Внезапно обаче изкуството остана в губеща позиция. Това означава че… не сме дооценили. Ние живяхме във времето на комунизма и държавата опекунстваше… Тоест, винаги ще има пари за култура, винаги ще има пари за Филхармонията, за оркестрите, за… какво ли не!

Това приключи. Свърши! Сега оркестрите много често трябва да търсят други източници…"

"- Имате топли връзки с България?

- Загубил съм контактите, онези отпреди 30 години… После не съм идвал тук, така че не знам какво е ставало в българската музика. Надявам се, че ще дойда пак. Много бих искал, но… Всъщност дори ме покани Филхармонията, но после… някак ме ‛отпоканиха‛, не знам защо. Защо – не знам!"

"А прогресът - това не е само поглед напред. Понякога трябва да се погледне какво е било преди и… Там бъркат младите - струва им се, че трябва всичко да разрушат и на руините да строят нещо ново. Не! Не. Музиката, изкуството въобще - това е продължаване на пътя. И всички тези връщания – на Пикасо към Веласкес примерно! – са изключително важни. Иначе откъде произлизаме, какви са корените на нашата култура?"

◊ Алън Паркър: Чувството за хумор е опасно, когато е неразбрано
 
Любовта и смехът движат света, казва британският режисьор

Създателят на филми-шедьоври като „Среднощен експрес“, „Пилето“, „Стената“, „Ангелско сърце“ и „Евита“ получи наградата „София“ за цялостно творчество и изненада българските си почитатели с изложбата от карикатури в Дома на киното и в Британския съвет в София.

"– У нас обичаме да казваме, че светът е оцелял, защото се е смял – какъв е вашият отговор на това?

– Сигурно е вярно, щом българите го казват. Все пак през последните 50 години имате доста по-богат житейски опит от хората на Запад."

"...с годините човек започва да гледа по-спокойно на нещата. Преди бях изпълнен с гняв, а сега виждам живота по друг начин. Нещата не са толкова черни. Гневът ми като млад идваше от това, че произхождам от по-долен слой на обществото. Затова има и много гняв в ранните ми филми. Сега вече нямам такъв проблем, защото съм бил богат по-дълго време отколкото беден."

Из интервю на  Виолета Цветкова и  Виктор Пенков