Ако нещо се случва, то е, защото ние го позволяваме

◊ Трети март не е ден за тюхкане

"Утре празникът ще свърши и щем не щем, трябва да знаем къде сме и закъде сме."

Рангел Вълчанов за "детската възраст на древния българин":

"...историята освен всичко е и раждане и умиране на държави. Е ли това драма, или е естественото редуване на годишните времена през вековете? Лично за мен това не е драма, а по-скоро безпомощна тъга, която ме обхваща (не само мен, струва ми се). Търся обяснение. И намирам невесели отговори. Защото... защото...
май истинският разцвет на нашата българска култура няма да се състои. И заедно с него - уви - и разцветът на нашия народ... Опитвам се да се примиря с тази катастрофичност, но логиката и здравият разум ми говорят, че например палмите в Африка трудно виреят на Северния полюс."

"...нашата непорасла държава също така още си играе с тенекиените барабанчета, прави въодушевено пакости и отказва да порасне. Защото детският период в човешкия живот си остава най-красив, но и най-ненаказуем."

Из интервю на Деян Енев

◊ Постановка на Димитър Гочев в “Дойчес театър” Берлин

Немски всекидневници отбелязват в последните си издания с обширни материали постановката на Димитър Гочев - “Волпоне” от Бен Джонсън на сцената на “Дойчес театър”, Берлин.

“Нойе цюрхер цайтунг” - успехът на постановката се дължи на задълбочената режисьорска интерпретация и добре поставените актуални акценти. Театърът на Гочев, се казва в отзива, е театър на остроумния бунт срещу несъвършения свят.

“Меланхоликът и пролетарият” - “Франкфуртер рундшау”: В постановката на “Валпоне” в Дойчес театър ролята на Валпоне изпълнява Самуел Финци. Дребният, наглед сякаш невзрачен актьор обединява в себе си буен темпарамент и здравия разум на протестантски въздържател. Екзистенциален меланхолик с меко източноевропейско произношение. Изпълнението му е изключително.
“Дойчес театър” може да се поздрави, че е ангажирал режисьор като ученика на Бено Бесон Димитър Гочев.

◊ Още за Димитър Гочев

Димитър Гочев и неговата постановка "Валпоне" в Берлин: алчност, "АТАКА!" и балканско своенравие

от Ваня Ефтимова, Берлин

Шоу

◊ Българинът живее като факир

Добра телевизия не се прави с чиновници, казва Хачо Бояджиев

"Около 2 милиона българи живеят извън България... Казват, че много обичат България и че се чувстват самотни в чужбина. Вярно, взимат повече пари, но това не ги прави по-щастливи. Не са напуснали страната, защото тя не им харесва, а защото тук ще трябва да стоят безработни. Връзката им с България не е отслабнала, интересуват се от нашата култура, искат да слушат народни песни и негодуват срещу чалгата."

Жанина Драгостинова разговаря с проф. Хачо Бояджиев

Ще разпали ли един порно кибрит духовете в държавата?

Графичният дизайнер Тодор Узунов създаде "медицински плакат", с който се обяви срещу "порнографията и тероризма в културното пространство на България".

"Аз съм срещу чалгата, пренесена в културното ни пространството, срещу крайнодесните явления в българската култура. За това става въпрос."

"Единственото, което искам, е да накарам хората да се замислят. Защото, ако нещо се случва, то е, защото ние го позволяваме."

◊ Маските на пошлостта

"Най-високата ни музикална сцена трябва да е нещо повече от латерна за любими мелодии на миланска улица.

Къде са българските заглавия – трябва да има поне една наша опера! Къде са българските звезди, които, ако пеят тук поне веднъж на сезон, ще го направят по-смислен! Къде са солистите, които могат да пеят...?"

"Би ми се искало поне веднъж да присъствам на премиера в Операта, която публиката да освирка. Когато няма естетическо постижение, когато насладата и катарзисът са ограбени, когато изкуството е обезкървено и обезсмислено, тя трябва да реагира.

Защото неуважението към публиката се изразява и в дръзкото нахалство на посредствеността, която си мисли, че всички като нея живеят в щастливо заблуждение и са лишени от очи и от уши, от сетиво, което да разпознае маските на пошлостта."

Петър Пламенов

По повод сезона на Националната опера и последната й премиера "Кармина Бурана" от Карл Орф.

◊ in memoriam

На 3 март си отиде легендарният живописец Генко Генков.

"Лудият гений" Генко Генков почина на 83-годишна възраст.

Кончината му съвпадна с националния празник 3 март, а две седмици по-рано бе открита негова самостоятелна изложба в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), която може да се види до 19 март.