Прочетено

¤  ДОБРО И ЗЛО

По повод 150 години от рождението на Стоян Михайловски списание Палитра предлага откъс от "В светлите висини на истината".

→ "Търси вътре в себе си един тъмен и незнаен кът - едно местенце в душата ти, недостъпно за никакви възмущения, вълнения и тревоти, и закопай тамо всеки спомен за злото, което си претърпял от хората.
→ Това като направиш, цветът на лицето ти ще бъде неизменно свеж - и блага усмивка ще се показва повсеминутно на устните ти."

Борис Попиванов за дисидентството, интелигенцията и ролята й в безкрайния български преход, за Желю Желев и  книгата му "Въпреки всичко. Моята политическа биография"

→ "Въпреки всичко" се стреми да легитимира мястото на автора си (и идеите му) в българския политически живот."
→ "Неадекватното разбиране на тоталитаризма заедно с неадекватното разбиране на демокрацията в съвкупност обясняват краха на интелигентските илюзии, белязал Желевото време."
→ "Грешната оценка за това, каква е била при социализма, хвърли интелигенцията към грешни интерпретации на демократичния процес."

→ "Мемоарите на Желев за пореден път разсейват илюзиите, че интелигенцията би могла да играе някаква по-значителна роля в посттоталитарните условия."


¤  ПАЗАРЪТ НА ИЗКУСТВОТО

Лаврен Петров за това как се продават у нас произведенията на изкуството, за пазарната оценка, ролята на държавата и частните галеристи. Кой и как продава художественото ни наследство?

→ "Пазарът на изкуството не трябва да способства за заличаване на следите на ценни творби. Трябва да се насърчава практиката частните колекции да стават достъпни. Ясно е, че споделянето на притежаваното е най-голямото изкушение на всеки колекционер. Най-голямата сигурност за едно произведение на изкуството е неговата публичност"
→ "Пазарните оценки на произведенията на изкуството в България са с най-ниска стойност в цяла Източна Европа. Промяната на тази ситуация зависи от всички участници в пазара на изкуството."

Марин Бодаков за поезията, клишетата, чалгата и масовата литература. Или: "Защо стихосбирката "Пепел от страст" на Надежда Захариева е скандал?"

→ "Не защото легитимира една крайно традиционна, за да не кажа вехта, поетика.
→ Не защото го прави неграмотно, унищожавайки предходни професионални постижения на Захариева – да, всеки може да издава каквото си поиска, но масовата литература също трябва да съблюдава минимални норми."

Марина Караконова разговаря с швейцарския журналист Марк Лето: за България под повърхността и за клишетата в представите на швейцарци и българи.

Имат ли всички швейцарци часовници с кукувичка и тлъста банкова сметка? И дали асансьорът е повреден заради турското робство?

→ "...има една малка част интелектуалци, за които България е страна, която е неспособна да преодолее проблемите си, защото голяма част от интелигенцията й е навън. Тази, която е тук, все още е впримчена в някакви стари модели - или комунистически, или такива за турското робство. А когато съзнанието ти е в миналото, нищо не можеш да промениш в настоящето."

¤  ЛИПСВА МИ ЕНТУСИАЗЪМ

Разговор на  Ива Рудникова с поета Владимир Левчев. За списание "Глас" и предизвестената промяна. Имаше ли изобщо дисидентство в България, а литература в чекмедже?

→ "В България имаше цензура и сигурно много неща са стояли по чекмеджетата. Но, както знаем, нищо ново от световно значение не се появи, когато чекмеджетата бяха отворени."

Днес Левчев живее и работи в Америка, а ние сме в ерата на "това е твоят глас".


¤  СМЕЛИЯТ ЧОВЕК ПРОИЗВЕЖДА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Силвия Стефанова разговаря с режисьора Явор Гърдев за успеха, рутината и творчеството - онова нещо, в което можеш да кажеш, че си при себе си. Какво е другото име на скуката?

→ "Когато човек се главозамае от своята звездност, дори  напомнянето “помни смъртта” от древния Рим няма да му помогне."

→ "Красивото не ми е толкова важно, важно ми е важното. Защото това, което ти оценяваш за важно, него издигаш и в красиво. Красивото само по себе си става смислено. Трудно ми е да отделя красотата като чисто външен феномен. Ако някой е адски тъп, той не е красив."