Юбилейни тържества на книжовността в Сливен

Сливен – средище на оживена книжовна дейност от Възраждането, отбелязва тържествено 150 г. от съществуването на библиотека „Зора”, 145 г. от създаването на читалище „Зора” в града и 45 г. - на Обединената школа по изкуствата „Мишо Тодоров”. Празникът започна през май в София с юбилеен концерт в зала „България”, в който участваха представителният смесен хор „Добри Чинтулов” и хор „Дружна песен” – под диригентството на маестро Методий Григоров, и наченалите творческия си път от Сливен оперни певци Татяна Шиварова, Елена Баръмова, Камен Чанев и Даниел Димитров. В града под Сините камъни библиотечни, архивни и музейни специалисти от страната проявиха интерес към експонираната в зала „Май” изложба „Библиотека „Зора” – пазител на книжовно наследство от Възраждането”. Тя бе открита от зам.-кмета по социалните и хуманитарни дейности Оф. Кънева и от председателя на настоятелството на читалище „Зора” М. Стефанов. Директорката на библиотеката Мариета Главчовска прие и прочете поздравителни адреси, изпратени от културни и обществени институции. Посетителите видяха ценни архивни материали и книги, сред които лични екземпляри от библиотеките на дарителите Д. Чинтулов, С. Доброплодни, д-р Ив. Селимински, Зах. Княжевски, Александър Екзарх, Сливенския митрополит Иларион, сем. Планински, д-р Г. Миркович, Д. Табаков, Г. Гюлмезов и др. Началото на книжовната колекция на библиотеката е поставено през 1854-1855 г. с „читалищната стая” във Взаимното училище, където учителят Георги Ив. Генов е изпълнявал длъжността на първи библиотекар. Нейното развитие през дългия път във времето и превратностите на драматичните исторически събития се осъществява чрез ентусиазма, патриотизма и народополезната дейност на дарителите, учителите-просветители, на директорите й и особено на библиотечните работници, които с труда и любовта си към книгата я превръщат в средище на знания, богат културен живот и интеграционни връзки с библиотечни институции от страната и чужбина. Нейните фондове понастоящем включват 121 х. библиотечни документи (от 16. век до днес), периодични издания за трайно съхранение над 260 заглавия (от 19 век до наши дни), над 30 х. записа на електронни бази данни. Във връзка с големите годишнини днес, в излезлия от печат своден каталог на старопечатна литература „Българска възрожденска книжнина в библиотеките на гр. Сливен” (съст. Августина Савова, ИК „Жажда”, Сл., 2005) са включени 421 заглавия (1817-1878 г.) на старопечатни книги и 39 - на вестници и списания, които се пазят в библиотеките и Историческия музей на града. Сред тях са екземпляри от ”Болгарска граматика” на Н. Рилски, „Кратка география” на Иван Богоров и др., първи издания от „Горски пътник” на Г. С. Раковски, от творби на В. Друмев, Ил. Блъсков и др. Указателят съдържа заглавия на книги от различни раздели на знанието, превеждани от гръцки език учебници и богослужебни книги, на учебни помагала и художествени творби – в превод от руски и основните западни езици. Бунтовността и жаждата за знание на сливенци точно е характеризирал д-р Симеон Табаков в „Опит за история на град Сливен”: „Тук политически и духовни фактори се преплитат и сливат. Оръжието става перо и перото оръжие. Оттук и първите рожби на новата ни история – светлина и гръм, екзархия и свобода” – процеси, потвърдени от характера на представените книги. Юбилейните годишнини бяха съпътствани и от издаване на своден, анотиран библиографски указател „Сливенски периодичен печат 1871-1944 г.” (съст. Мариета Главчовска, ИК „Жажда”, Сл., 2005). В основата му е бибиографският указател от 1964 г. (включващ издания от 1844-1944 г.), съставен от Д. Иванчев. Както пояснява съставителката, настоящият указател е събрал материал и чрез ”проверка на издания de vizu в библиотеките в град Сливен – Читалищна библиотека „Зора”, библиотеката на Историческия музей, Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, Държавен архив, библиотеката на Сливенска митрополия, проучване на исторически, библиографски и мемоарни публикации и материали”. В града под Сините скали още към 1860 г. около 200 граждани са били частни абонати на излизащите в Русия и Румъния издания. През 1871 г. сливенци държат в ръцете си първият вестник в Сливен – „Светлина” (в ръкописен вид), а от последвалите печатни издания до 1944 г. (2 издания на общината, 8 литературни, 3 театрални, 4 религиозни, 4 детски, 4 военни, 2 хумористични), най-дълъг живот имат „Правда” (31 г.) и Изток” (10 г.). На страниците на периодичния печат срещаме имената на писатели-сътрудници като П. Р. Славейков, А. Страшимиров, К. Христов, Г. П. Стаматов; тук прощъпалника си в литературата - в ученическите години, са направили поетите Ал. Геров, Ст. Пенчева, Р. Ралин. 1856 г . е свързана със създаването на читалище „Зора”, признато официално през 1860 г., чиято богата 145-годишна книжовна и културно-просветна дейност бе отбелязана тържествено тези дни. Излезлият от печат „Юбилеен сборник на ОНЧ „Зора” - Сливен” (техн. редактор, редактор и коректор Методий Григоров, печат – „Визия Принт” – Бургас, 2005 г.) включва устава на ОНЧ „Зора”, имената на настоятелите и дарителите в миналото, разкрива ролята на „читалището като извор на светлина”, пътя на смесен хор „Добри Чинтулов”, развитието на културни формации като симфоничния оркестър, операта, обединената школа по изкуствата, детската вокална формация, клуба по спортни танци и др. Кулминация в тържествата за празника бе проведената в зала „Май” национална научна конференция „Българската книга и библиотеките през Възраждането”, в която участваха с доклади научни работници от ЦБ на БАН, СУ „Св. Кл. Охридски”, ШУ „Еп. Константин Преславски”, СВУБИТ, библиотечни, музейни и архивни специалисти от Сливен и страната. Участниците с интерес проследиха виртуалната изложба по миниатюри към сакрални за българина старопечатни книги (11.–17. в.), с автор проф. Боряна Христова - директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.