Годишнини
"Септември" на Гео Милев в Румъния
74 години от публикуването на поемата в румънски превод
Все още не е сигурно дали приживе името на Гео Милев е било известно в нашата северна съседка. Но е сигурно, че сред първите му задгранични преводи (след руския и арменския) е румънският. Дело е на известния поет, белетрист и преводач от български произход Щефан Рол, познат и с истинското си име – Георге Дину (1904-1974). Роден във Флорина, Вардарска Македония, той завършва Българското училище в Букурещ, в което Ботев е бил учител, и отрано проявява интерес към българската литература. Неговото голямо откритие за румънската култура е Гео Милев.
Щефан Рол е сред водещите фигури в румънския авангард от 30-те години на миналия век – той е поет-сюрреалист и преводач от кръга на прочутите Саша Пана, Иларие Воронка, Джео Богза, Йон Виня. Сътрудничи със свои и преводни текстове на издания като: „75 НР”, „Уну”, „Интеграл”, ”Меридиан”, „Пингвин”. Собственик е на млекарница в Букурещ (известно време тя е нещо като „клуб на букурещките авангардисти”, а те са сред първите в Европа) и твърде често пише своите текстове на крак върху амбалажна хартия. Но освен, че е бил модернист по дух, Щефан Рол е бил и убеден антифашист и това определя и интереса му към Гео Милев. А поезията на Гео Милев, както писа един наш изследовател е „новаторска по дух и е едно от чудесата на българската поезия”. В една от своите статии румънският поет нарича автора на „Септември”: „вдъхновен певец на идеалите и въжделенията на масите”. Интересно е да се отбележи, че Щефан Рол определя стиховете на Гео Милев като „верленовски по дух” и че след като „символизмът не дал отговор на неговите въпроси след футуристичните му и други опити”, нашият поет се обърнал към „истинското предназначение на поезията – да говори пряко на читателя”...
На 1 март 1936 година в брой 2 на букурещкото списание „Ера ноуа” се появява първият румънски превод на поемата, направен от Щефан Рол. Все още не е установено с точност по кое издание е направен този превод. Но по-важното е, че е бил добре разпространен, защото въпросното списание е имало широка аудитория. Румънският белетрист Теодор Руденко съобщава, че списанието било внесено нелегално в големия затвор за политически затворници „Дофтана” и поемата на Гео Милев се преписвала и разпространявала...
Интересно е да се спомене и фактът, че само пет месеца след това, на 8 август с.г. в. „Кувънтул либер” (Свободна дума) посвещава цяла страница на Гео Милев, в която е поместена пространна статия от Щефан Рол, под наслов „Един голям поет от България”, с графичен портрет на нашия художник Пенчо Георгиев, статията „Възвание към българския писател” от Гео Милев, отделни негови стихотворения, както и поемата „Ад”, преведена от Щефан Рол.
След войната, благодарение на усилията на големите букурещки издателства и на редица румънски преводачи нашата поезия става по-известна на читателите. Сред най-ревностните й пропагандатори е поетът Виктор Тулбуре, преводач на Ботев, Вазов, Пенчо Славейков и много съвременни наши автори. Той прави и втория румънски превод на поемата. Най-общо казано, този превод е твърде близък по своето звучене до ораторско-декламационния строй на оригинала. В работата си Виктор Тулбуре се е придържал към стилистиката и особената езикова структура на поемата, без да е проявил излишен буквализъм. Бих казал, че вярно е доловил и пресътворил водещия, доминиращ мотив – мотива за Гнева, който тук има определено символно значение, при това в по-голяма степен, отколкото в „Ден на гнева” или „Ад”. Поетът-преводач е постигнал в значителна степен присъщите на автора-модернист експресивност, динамичност и устременост... Гневът тук се отразява и върху ритъма на поетическата реч, и върху изобразителната конструкция, която Виктор Тулбуре е успял да съхрани в максимална степен. В „Септември” честите изброявания са като при „говорене на един дъх”. Преводачът е разбрал отлично, че в оригинала тези думи са сближени преди всичко по законите на артикулацията, не винаги по своето значение. Затова и в превода, особено в първата част, той е потърсил от румънския език онези думи, които са близки по звуковия си състав и в които преобладават началните ударения (тези на първата сричка) и гласните звуци, които им придават необходимата звукова сила и енергия. Всъщност „изброителната” конструкция на тази оригинално композирана поема, задъханият ритъм, темпото на речта - както и гнева и възторга на поета – носят и цялата идейна концепция тук. Трябва да подчертая, че поетът Виктор Тулбуре е съхранил до голяма степен и характерните за всяка отделна част интонации.
Това, което до известна степен ме смущава в този сполучлив превод, е отсъствието на цял един абзац от ч. 12 от „Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила.../ Ахил беше грубата сила...” до „Безсменна прищявка, игра и забава/ на боговете...”
Не зная по какви причини Виктор Тулбуре не е превел тези 47 реда от поемата на Гео Милев, в които на преден план е мотивът за Възмездието: ”Всеки убиец постига вярна отплата”, където поетът преосмисля в условно-алегорична форма мотиви и герои от античната класика, за да обрисува съвременни нему събития. Но по-важното е, че Виктор Тулбуре е почувствал и пресътворил като истински поет (чрез добре намерени рими, асонанси и алитерации – в повечето случаи твърде близки до оригиналните!) музикалния строеж на тази полифонична творба, чиято идея е пренесена и от значенията на думите върху знаците. Добре е разбрал и усетил, че на редица места при Гео Милев звуковият пласт направо, пряко, без помощта на семантиката, е в състояние на внуши идеята за мащабите на това уникално събитие в българската и световната история.
Щефан Рол е сред водещите фигури в румънския авангард от 30-те години на миналия век – той е поет-сюрреалист и преводач от кръга на прочутите Саша Пана, Иларие Воронка, Джео Богза, Йон Виня. Сътрудничи със свои и преводни текстове на издания като: „75 НР”, „Уну”, „Интеграл”, ”Меридиан”, „Пингвин”. Собственик е на млекарница в Букурещ (известно време тя е нещо като „клуб на букурещките авангардисти”, а те са сред първите в Европа) и твърде често пише своите текстове на крак върху амбалажна хартия. Но освен, че е бил модернист по дух, Щефан Рол е бил и убеден антифашист и това определя и интереса му към Гео Милев. А поезията на Гео Милев, както писа един наш изследовател е „новаторска по дух и е едно от чудесата на българската поезия”. В една от своите статии румънският поет нарича автора на „Септември”: „вдъхновен певец на идеалите и въжделенията на масите”. Интересно е да се отбележи, че Щефан Рол определя стиховете на Гео Милев като „верленовски по дух” и че след като „символизмът не дал отговор на неговите въпроси след футуристичните му и други опити”, нашият поет се обърнал към „истинското предназначение на поезията – да говори пряко на читателя”...
На 1 март 1936 година в брой 2 на букурещкото списание „Ера ноуа” се появява първият румънски превод на поемата, направен от Щефан Рол. Все още не е установено с точност по кое издание е направен този превод. Но по-важното е, че е бил добре разпространен, защото въпросното списание е имало широка аудитория. Румънският белетрист Теодор Руденко съобщава, че списанието било внесено нелегално в големия затвор за политически затворници „Дофтана” и поемата на Гео Милев се преписвала и разпространявала...
Интересно е да се спомене и фактът, че само пет месеца след това, на 8 август с.г. в. „Кувънтул либер” (Свободна дума) посвещава цяла страница на Гео Милев, в която е поместена пространна статия от Щефан Рол, под наслов „Един голям поет от България”, с графичен портрет на нашия художник Пенчо Георгиев, статията „Възвание към българския писател” от Гео Милев, отделни негови стихотворения, както и поемата „Ад”, преведена от Щефан Рол.
След войната, благодарение на усилията на големите букурещки издателства и на редица румънски преводачи нашата поезия става по-известна на читателите. Сред най-ревностните й пропагандатори е поетът Виктор Тулбуре, преводач на Ботев, Вазов, Пенчо Славейков и много съвременни наши автори. Той прави и втория румънски превод на поемата. Най-общо казано, този превод е твърде близък по своето звучене до ораторско-декламационния строй на оригинала. В работата си Виктор Тулбуре се е придържал към стилистиката и особената езикова структура на поемата, без да е проявил излишен буквализъм. Бих казал, че вярно е доловил и пресътворил водещия, доминиращ мотив – мотива за Гнева, който тук има определено символно значение, при това в по-голяма степен, отколкото в „Ден на гнева” или „Ад”. Поетът-преводач е постигнал в значителна степен присъщите на автора-модернист експресивност, динамичност и устременост... Гневът тук се отразява и върху ритъма на поетическата реч, и върху изобразителната конструкция, която Виктор Тулбуре е успял да съхрани в максимална степен. В „Септември” честите изброявания са като при „говорене на един дъх”. Преводачът е разбрал отлично, че в оригинала тези думи са сближени преди всичко по законите на артикулацията, не винаги по своето значение. Затова и в превода, особено в първата част, той е потърсил от румънския език онези думи, които са близки по звуковия си състав и в които преобладават началните ударения (тези на първата сричка) и гласните звуци, които им придават необходимата звукова сила и енергия. Всъщност „изброителната” конструкция на тази оригинално композирана поема, задъханият ритъм, темпото на речта - както и гнева и възторга на поета – носят и цялата идейна концепция тук. Трябва да подчертая, че поетът Виктор Тулбуре е съхранил до голяма степен и характерните за всяка отделна част интонации.
Това, което до известна степен ме смущава в този сполучлив превод, е отсъствието на цял един абзац от ч. 12 от „Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила.../ Ахил беше грубата сила...” до „Безсменна прищявка, игра и забава/ на боговете...”
Не зная по какви причини Виктор Тулбуре не е превел тези 47 реда от поемата на Гео Милев, в които на преден план е мотивът за Възмездието: ”Всеки убиец постига вярна отплата”, където поетът преосмисля в условно-алегорична форма мотиви и герои от античната класика, за да обрисува съвременни нему събития. Но по-важното е, че Виктор Тулбуре е почувствал и пресътворил като истински поет (чрез добре намерени рими, асонанси и алитерации – в повечето случаи твърде близки до оригиналните!) музикалния строеж на тази полифонична творба, чиято идея е пренесена и от значенията на думите върху знаците. Добре е разбрал и усетил, че на редица места при Гео Милев звуковият пласт направо, пряко, без помощта на семантиката, е в състояние на внуши идеята за мащабите на това уникално събитие в българската и световната история.
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
02.04.2010 г. 14:46
Етикети:
Посетено:
2046
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/9636-septemvri-na-geo-milev-v-rumaniya