Годишнини
150 години от рождението на Густав Малер
Един от великите симфоници
Кой е Густав Малер? Наистина труден въпрос. Като родения в Русе Елиас Канети - евреин, космополит, скептик и философ, демократ, един от последните големи хуманисти на нашето време, той остави трайна диря в музиката.
Роден преди 150 години в Бохемия, син на кръчмар, израснал в многодетно семейство, учил при големия симфоник и органист Антон Брукнер (1824-1886) във Виенската консерватория, Густав Малер трябва да чиракува при известни диригенти, за да стигне постепенно до високия пост на директор и диригент на Виенската щатс опера. Годините, които Малер прекарва в прекрасната Виена, съвпадат с появата и възхода на изкуството на сецесиона, с живописта на Густав Климт (1862-1918), с неговите изискани орнаментални портрети, пейзажи и композиции. По това време, в края на XIX век, Малер преоткрива за виенчани оперното наследство на Моцарт - вече малко позабравено, повърхностно и неправилно тълкувано - и издига репутацията му на велик композитор. Както по-късно, през 60-те години на ХХ век, за него ще направи същото друг велик диригент и композитор - Ленард Бърнстейн. Именно на американския евреин Бърнстейн (1918-1990) дължим преоткриването на Малер като симфоник, равен на Бетовен, Брукнер и Брамс. Малер ще създаде като Бетовен 9 симфонии (последната, Десетата, ще остане незавършена), предназначени за големи, многочислени, сложни по своя състав оркестри, оказали най-силно и трайно въздействие върху тоновото изкуство на ХХ столетие - негови преки следовници ще бъдат: Албан Берг, Курт Вайл, Антон фон Веберн, Бенджамин Бритън, Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн.
За симфоничното си творчество Малер написа следните редове: „За мен да напиша симфония, означава да построя с всички средства на музикалната техника един нов и непознат свят...”
Не мога да не припомня, че преди години Густав Малер беше обявен от нормативната соцкритика за “упадъчен”, “еклектичен” и “буржоазен” автор. Известно време дори беше забранен за изпълнение от нашите оркестри и музиканти. За щастие, напоследък звучи все по-често у нас. Неговите прекрасни, вълнуващи симфонии са в репертоара не само на Софийската филхармония, но и на оркестрите на Русе, Пловдив и Варна. Русенската филхармония и диригентът Румен Байраков осъществиха първите изпълнения на част от тях.
Интегралното им българско издание на световно равнище на CD подготви нашият именит диригент Емил Табаков, а забележителните му песенни цикли („Песни на странстващия калфа”, „Вълшебният рог на момчето”, „Песни за мъртвите деца”) записаха известните оперни и камерни певци: Александрина Милчева, Иван Консулов, Албена Кехлибарева, Людмила Хаджиева и Виолета Шаханова.
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
19.02.2010 г. 14:52
Посетено:
1844
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/9387-150-godini-ot-rozhdenieto-na-gustav-maler