Годишнини

Стефан Димитров (1939-2005) – упоритият и темпераментен бас

5 години от смъртта на артиста

Стефан Димитров (1939-2005) – упоритият и темпераментен бас
Стефан Димитров (Фалстаф) и Виолета Шаханова (Фрау Флут) в паметната постановка на оп. „Веселите уиндзорки” от Ото Николай на русенска сцена


Стефан Димитров (1939-2005) беше басът с най-продължително присъствие в Русенската опера – от  1967 до 2002 година. Голям е приносът му за театъра, за репертоара, много бяха ролите и участията му. Беше един от стълбовете на състава. Притежаваше обемен басов глас с рядко красив тембър, природна музикалност, силен, първичен темперамент и  забележителна работоспособност и упоритост.

Роден е на 22 ноември 1939 г. в Бургас, в много бедно семейство, под знака на Скорпиона. Там завършва само основно училище, след което му се налага да работи, за да се издържа. Качественият му, тембрист, природно поставен, славянски бас е открит отрано. (Негов по-малък брат е известният през 70-те години естраден изпълнител Сашо Димитров.) Постъпва като хорист в Старозагорската опера (1962-1965), учи около една година в Студията на Христо Бръмбаров, след което е назначен за солист за малки роли в Пловдивската опера от тогавашния директор Коста Крушовенски (1965-1967), видна личност в българския музикален живот. После Крушовенски е преместен като директор в Русе и младият солист пристига като негово протеже в града и започва с епизодичната роля на Букин от „Майка” на Тихон Хренников. Насърчен от ръководството, подготвя първата си значима роля – Дон Базилио от „Севилският бръснар”, в която ще покаже перспективите на богатия си глас. Продължава с неголеми роли: Халил бей в „Бунтовната песен”, Лодовико от „Отело”, Абимелех от „Самсон и Далила”, Сурин от „Дама Пика”, „Вертер” и други, и постепенно набира скорост за по-сериозни изяви: Даланд в „Летящият холандец” на Вагнер, Зарастро във „Вълшебната флейта” на Моцарт, Спарафучиле (друга силна негова роля) в „Риголето”, Галицки и Кончак в „Княз Игор” на Бородин. Забелязан е от музикалната критика и общественост, оценен е като една от големите млади надежди за българската опера. Междувременно е изпратен на едногодишна специализация (през сезона 1973-1974) в Болшой театър, Москва, която трябва да компенсира макар и частично липсата на средно и висше образование. Там има шанса да се срещне с личности от ранга на: Юрий Симонов, Борис Хайкин, Александър Лазарев, Фуад Мансуров и да се учи под тяхно ръководство.

По това време театъра е напуснал първият бас Неделчо Павлов, Добрин Маников преминава към характерния  репертоар (твърде рано!), Валентин Григоров отива в Бургас, и Стефан Димитров и Неделчо Деянов поемат сериозния репертоар. Накрая той ще остане сам - за кратко време в Русе ще работят двама млади и много интересни и високообразовани баси Красимир Куртаков и Валентин Пейчинов, носещи една нова естетика – и Стефан ще поеме почти всички басови партии.

Голямата му амбиция и работоспособност (както и помощта на амбициозната му съпруга, първокласната пианистка-корепетиторка Малина Димитрова) ще му позволяват да влиза от роля в роля - понякога и в някои неподходящи за актьорските му данни образи (Борис Годунов, Филип II, Мефистофел, Тимур, Гремин и др.), но ще има и немалко точни, много силни попадения. И те ще бъдат основно в комедийния, характерния тип роли. За тях Стефан Димитров притежаваше истински талант, и когато не прекаляваше, не шаржираше, те неизменно се получаваха. Превръщаха се в център на спектакъла. Стефан обичаше промените, експеримента, импровизацията. Беше невероятно смешен и изобретателен като Мама Агата (роля травести) във „Вива ла мама” от Доницети, Фалстаф във „Веселите уиндзорки” от Ото Николай (сред един много силен ансамбъл от певци-актьори: Анастас Анастасов, Виолета Шаханова, Пенка Дилова, Иван Добрев), Султана в „Пъстрата птица” на Симеон Пиронков, Великана в „Котаракът в чизми” на Корнел Трайлеску... Това бяха неговите върхови роли. Ярък и убедителен беше и като Варлаам в „Борис Годунов” на Мусоргски в постановката на Семьон Лапиров от Перетбург. Неочаквано стилен и  „събран” като жреца-масон Зарастро беше във втората русенската постановка на „Вълшебната флейта” от Моцарт, дело на големия шведски режисьор проф. Оскар Фигероа (1989).

Голяма е поредицата от български герои на Стефан Димитров. Беше сред любимите певци на Парашкев Хаджиев след като изпълни ролята на Куцар от неговата „Албена” (1973). Това беше  силно драматичен образ - твърде близък до първичната му актьорска природа и съвсем резонно му донесе успех и наградата за българска роля на конкурса за млади оперни певци у нас. В тази поредица бяха още: Владимир Расате от „Лето 893”, Найден от „Майстори”, Полковник Боляров в „Юлска нощ”, Мурад от „Мария Десислава” на Хаджиев. Към българските му роли може да се добави и неговият внушителен Хан Аспарух от едноименната опера на Александър Райчев (1981), в първата постановка на тази творба, за която получи и званието „заслужил артист”.

Преждевременно пенсиониран, Стефан Димитров бе принуден от един известен диригент-директор да напусне Русе, града и театъра, на който отдаде силите и таланта си. Беше, както подчертах, прекалено трудолюбив, честолюбив, амбициозен. Не можеше да стои и ден без работа... На следващата година почина. Но съдбата на много наши артисти днес е такава – да зависят от благоволението и настроението на подобни личности...

Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
03.02.2010 г. 17:40
Посетено:
2578
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/9293-stefan-dimitrov-1939-2005-uporitiyat-i-temperamenten-bas