20 г. в кристалографията на низшите – списание "Хермес"

Да си спомним за едно списание

И така, от морето на Вечността изплуват сенките на отминалите векове, които в този си аспект са избирателни. (...) Хаосът от смесването при първо докосване на привидно “несъвместимите култури”, които като бегачи, прославени в одите на Пиндар, трябва да бъдат увенчани с венеца на Зевс, покровител на сакраменталната страна на договорите. – Така започва хронологията на една декада: – 10 г. списание “Хермес”. Годишен алманах, заченат от една малка група съмишленици, литературно-естетически кръг, очертан от Младен Мисана, Вячеслав Остър, Кръстьо Раленков и Емилия Дворянова. В нулевия брой от 1990 г. “неколцината човеци на Словото” заявяват, че създават списание, “в което да публикуват незаслужено отхвърлени или непредлагани в издателствата ръкописи”. Както е добре известно на четящата публика, от споменатите имена само Емилия Дворянова добива популярност и статут на емблематичен за най-новата българска литература автор.

Когато през 1994 г. за първи път попаднах на тази книжка от малко над 150 страници, това беше в хоризонта на едно разтърсване пред Символа. С бележките по страниците и драсканиците си датирах унищожение в тъканите на наличното до пълното изхабяване на хартията. Спермените конци на коректора впоследствие само усилваха кикота на полу-хетеронима, с който вече подписвах собствени текстове-фрагменти. В многоточието на етикета от първите броеве, които впрочем си набавих години по-късно, “авангардната литература” обръгна на “постмодернизъм”, с цялата условност на координацията, чиято единствена комуникативна задача трябва да е била в четивността.

И така постепенно живописният асамблаж на непоправимото пълнеше търбуха на куклите-идоли под индигото на печатарската машина: – Поетът-Аматьор на Валери, Безименният Принц на Сен-Джон Перс, Плюм на Мишо, Мумията на Арто... Араняките на личните имена акушираха в дажбата на битие: Песоа, Бродски, де Любич Милош, Бретон, Цара, Хлебников, Монтале, Метерлинк... Печатът на сухата статистика оставя 100 чужди автори и още 71 български имена. Последните приобщава неуморно това почти-митично име на преводача и редактор Вячеслав Остър, чиито отделни авторски текстове затварят всеки един брой в часа на изтезанието от съображението на екстаза и пред възкресението на един колосален труд-прах. За хората: – Които създават думи, за да разнообразяват впечатленията си: – В съвършенството на една възвишеност без собствен обект!

Автор:

Васил Тоновски

Публикация:

15.01.2010 г. 14:25

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Хермес

Посетено:

2179

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/25/news/9183-20-g-v-kristalografiyata-na-nizshite-spisanie-hermes