100 години от дарението на Димитър Добрович

Трудният път на утвърждаване, в продължение на век, на сливенския „музеум” като средище на духовност и съкровищница на художествената памет, е свързан с ролята на просветните институции (училища, читалища, музеи) през Възраждането: за съхраняване на националната идентичност, бит и културно-историческо наследство, какъвто е повикът на народните ни будители. Годините на създаването на Художествения музей са неотменно свързани с приноса на Народно читалище „Зора” (1860) като едно от първите хранилища на „паметта и следите от миналото”, чиято 145–та годишнина ще бъде чествана през м. юни тържествено. Въпреки че при напускането на града от турските войски събраните в читалището книжовни съкровища (главно старопечатни книги и др.) са опожарени, чрез изграденото по-късно научно дружество и нова читалищна сграда (с библиотека и театър), стремежът към народополезна дейност, издирването и съхраняването на „вси старовременни святини” (Г. Ст. Раковски) се поставя на по-систематични основи. Началото на „сливенския художествен музей” е положено чрез завещаните 12 картини от художника Димитър Добрович за родния Сливен, експонирани след смъртта му (1905 г.) от читалищното настоятелство и с личните усилия на художника Йордан Кювлиев, сам изрисувал и дарил уникалната театрална завеса „Песента на музите събужда човешката душа” за светилището на Мелпомена в града. По-късно са подредени и картините на Кювлиев (втора сбирка) в читалищния салон – дарствен жест за сливенци от майка му, на които те се радват от 1920 г. За преобразуването на читалищния музей в исторически определен принос има обявеният през 1913 г. общославянски конкурс в памет на Хаджи Димитър – за обогатяване на фондовете, за да се обособят по-късно отделите "Възраждане", "Етногрфия", "Археология"; изграждащото се обществено отношение към старините и музейното дело, осъществяването на законови актове и организационни действия в тази сфера. От 1905 г. до 1964 г. от обогатените и попълвани - към картините, фондове: с исторически, етнографски и археологически материали, са формирани интересни по структура експозиции, излагани в различни сгради - при функционирането на читалищния, народния (1948-1950 г.) и окръжния музей (от 1959 г.) Паметна е годината 1965 – с отделянето на художествената сбирка от Историческия музей и обособяването на специализираната институция ХГ „Д. Добрович”. След 1964 година, с личните усилия на художника Иван Кънев – уредник, започва попълването и изграждането на художествените сбирки, с акцент на утвърдените автори – национални и регионални. През годините Художествената галерия в Сливен става център на редица значими естетически инициативи и се утвърждава в културен институт с национална значимост, осъществява, съвместно с Митрополията, единение в работата по събиране и реставриране на иконния фонд (сбирка „Християнско изкуство”). Специални грижи са полагани за попълване творбите на художниците от Възраждането и от 20-40 г. на миналия век, на съвременните автори. Обогатяването, по-активно в годините 1979-1989 г., на фондовете й (6000 творби в различните жанрове и направления на изкуствата, сред които и уникалното дарение на Богомил Райнов „Западноевропейска графика от 19-20 век”), изискваше оптимално решаване въпросите на базата във времето – проблеми, които остават и на съвременния етап. След дългогодишно депониране и намесата в миналото на съмнителни управленски и художествени влияния, сливенци от година вече имат възможност да се радват на сбирката с творби на Гойа, импресионистите, Шагал, Пикасо и др., на японските гравюри „Укийо-е” (18-19 век). Към настоящия момент е остра необходимостта от средства (75 х. лв.) за финансиране на предстоящото издаване на 5-томен каталог с шедьоврите, с които ХГ се гордее, в разделите: възрожденско изкуство, щампи и икони; творбите на живописта; на скулптурата, графиката и рисунки; каталог с произведенията от дарението на проф. Б. Райнов – по желание на френския културен аташе; японската колекция. Днес Художественият музей в Сливен е съвременна и модерна институция, която има малко аналози сред галериите в страната: с разнообразна културно-естетическа дейност сред българските ценители на изкуството, с богати фондове и експозиционна площ от 2 х. кв. м, интеграционни връзки и представяне на сбирки в редица страни на Европа, Латинска Америка, Африка. Това прави още по-основателни очакванията и надеждите на съгражданите ни и на специалистите, работещи в нея, за по-нататъшни целесъобразни управленски решения по проблемите и потребностите, с които тя прекрачва във втория век от съществуването си.