Годишнини
Хендел – 250 години след смъртта – някои въпроси...
Година на Хендел
Годината на Хендел предложи на меломаните внушителен брой празнични срещи с музиката му. Оперните театри се обърнаха към редица от по-малко известните му сценични опуси, големи хорове и оркестри подготвиха и изпълниха ораториите му, не бяха пренебрегнати и камерните му и инструменталните му опуси, невероятната му музика за орган. Разбира се, най-много бяха проявите в Германия, Австрия и Великобритания, но празници имаше и в останалите страни на Европа, в Щатите, Япония, Канада, Австралия и... почти никакви у нас*. Английският музикален журнал „Грамофон” издаде великолепен брой „Хендел – 250”, който представи живота, творчеството и дискографията на „Гения от Хале”.
Известно е, че Георг Фридрих Хендел се е родил на 23 февруари 1685 г. (под знака на Рибите) в Хале, Саксония. Отрано проявява необикновената си дарба. Седемнайсетгодишен, през 1702, вече е щатен органист в местната калвинистка катедрала. На следващата година напуска родния си град, за да отиде в Хамбург, където започва работа като цигулар в оперния оркестър. През 1706, 21-годишен, вече написва първата си опера „Алмира” и след успеха на премиерата й заминава за Италия. В продължение на пет години живее в света на италианската опера и създава редица от своите „италиански опери” с антични и исторически сюжети за сцените в Рим, Венеция и Флоренция. През 1710 се връща в Германия и за кратко време заема длъжността главен капелмайстор в Хановер. След това се установява в Англия, отначало за кратко, а след това и завинаги. През 1719 е вече главен директор на Кралската академия за музика в Лондон. След десет години става британски поданик, а година след това основава своя оперна компания, която се бори с конкурентните италиански трупи, по онова време завладели английската столица. Англичаните и досега го считат за свой национален класик, наред с Хенри Пърсел, Бритън и Елгар. След поредица от опери се отказва от сценичния жанр и се посвещава почти изцяло на ораторията. Създава внушителен брой вокално-симфонични творби предимно по библейски и евангелски сюжети. Сред тях, без съмнение, най-известна е ораторията, посветена на Исус, „Месия” за солисти, голям хор и оркестър, представена за първи път с огромен успех в столицата на католическа Ирландия Дъблин през 1742. Девет години след този триумф Хендел започва бавно да губи зрението си и това намалява продуктивността му като композитор. През 1752 е премиерата на последната му голяма оратория – „Йефта”. Умира на 14 април 1759 година, през Великденската седмица.
Това е накратко справката за живота му. Ако обаче се взрем по-детайлно в биографията му, ще си зададем с право някои въпроси:
. Защо след като стига до върха на славата като оперен автор и то в Италия (при това доста скъпо заплатен!), Хендел се връща в Германия? В Рим е бил покровителстван лично от папата!
. В Хановер също се радва на голям успех и има богати, щедри и културни спонсори, но внезапно напуска града и заминава за Лондон?
. Някои биографи твърдят, че в Англия бил поканен за тайна дипломатическа мисия от бъдещия крал Джордж Първи? Но това не е доказано.
. През 1733 г. в Оксфорд му предлагат титлата „Доктор хонорис кауза”, но я отказва. Съвременниците му твърдят, че не е страдал от излишна скромност... Друга мистерия?
Интересно е, че самият Хендел не е ценял високо прочутия си хор „Алелуя” от „Месия”, предпочитал е един по-малко известен откъс от „Теодора” – „Той видя хубавия младеж”... Дали е обичал музиката на своя велик съвременник от Лайпциг – Бах? Не се знае с точност. Двамата са толкова различни. Известно е, че е ценял високо и се е вдъхновявал от автори като: Алесандро Скарлати, Лоти, Гаспарини, Бонончини, Алесандро Страдела – главно италианци. Всъщност музиката му е оригинален синтез между италианското и немското начало. Обичал е също и Телеман, който е бил негов приятел, а също и приятел на Бах. Възхищавал се е и от англичаните Блоу и Пърсел.
Загадка е и болестта на Хендел, намалила чувствително неговата трудоспособност. Една английска авторка, Стефани Пан, наскоро публикува интересна статия на тази тема в сп. „Ню Сайънтист”. Според нея мозъчен инсулт е съкратил творческия му живот с близо две десетилетия, защото Хендел е притежавал огромна дарба и завидна работоспособност. Но прекаленият му апетит (бил е голям чревоугодник!), неспазването на най-елементарен режим, както и системното отравяне с козметичните средства от епохата (пудри, помади, перуки), съдържащи олово, са изиграли своята лоша роля. А и основното лечение по онова време се е изчерпвало с... кръвопускането.
През 1737, след рязкото влошаване на състоянието му и предчувствието за близката смърт, Хендел се отказва окончателно от операта и композира само църковна музика. Вдъхновяват го трагичните истории и герои от Светото писание. Така създава последните си и най-силни опуси: „Израел в Египет”, "Йефта”, „Саул”, „Соломон”. Наскоро голямата звукозаписна компания „Филипс” ги издаде в комплект от 9 диска под диригентството на Сър Джон Елиът Гардинър, когото имахме щастието да видим на фестивала „Мартенски дни”.
* У нас творчеството на Хендел е все още недостатъчно познато. Като изключим двете учебни постановки на Консерваторията на „Ксеркс”, нито една от прекрасните му 46 опери, дори и най-прочутите: „Риналдо”, „Цезар и Клеопатра”, ”Радамисто”, „Тамерлан” все още не са показвани на наша сцена. Всъщност оперният репертоар у нас е крайно ограничен. Рядко звучат оркестровите, камерните и инструменталните му опуси, а също и кантатите - италиански, немски, английски. От неговите 32 оратории е позната май единствено „Месия”, реализирана блестящо от Добрин Петков в Пловдив преди двайсетина години и, за съжаление, набързо и небрежно от Найден Тодоров в Русе. Наистина българските музикални институти и музиканти са в дълг пред този титан в музиката.
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
28.09.2009 г. 17:01
Посетено:
3825
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/8508-hendel-250-godini-sled-smartta-nyakoi-vaprosi