Годишнини
Българската желязна църква "Св. Стефан" в навечерието на 110-тата годишнина
Изследванията и тяхното приложение
Българската желязна църква „Св. Стефан” на брега на Златния рог вече излезе от забвение. 100-годишнината премина по-делнично и разгласата бе по-малка.
За изтеклите 10 години обаче бе направено не малко за по-голямата информираност на обществеността, за набирането на средства за дарения за храма и за консервационно-реставрационни дейности. След укрепването на терена, може би 120-годишнината ще отбележи и дълго мечтаната реставрация на метала.
През последните 10 години научните изследвания и практическото им приложение вървят ръка за ръка.
През 2007 г. с помощта на д-р Йордан Желев от ЦДА в огромните описи на архиви, в които се съхраняват документи за храма „Св. Стефан”, бяха открити хелиографските копия на плановете на архитекта Ховсеп Азнавур. Същите предоставих на архитект Васил Китов, който от своя страна имаше грижата да препрати копия в Истанбул.
Безкрайно съм удовлетворена, че моите 10-годишни усилия по издирването на всички документи, свързани с „българската народна църква”, намират приложение в работата на инженерите и архитектите. Издирванията на документите дадоха възможност да бъде възстановена и анализирана пълната картина на историята на строителството на архитектурния комплекс на Златния рог (църква и метох) и са включени в монографията, която предстои да бъде издадена.
Особеностите на конструкцията и на основите на „Св. Стефан” според изворите – оригинални документи по проектирането на основите на храма, бяха анализирани съвместно със специалист по метални конструкции и докладвани на научна конференция, което предизвика интереса на инженери от Чехия и Сърбия.
Степента на засягане на метала от корозия в стенната облицовка е изследвана в Института по металознание при БАН, благодарение на активното съдействие на доц. д-р Ради Ганев от ВСУ „Любен Каравелов”. Резултатите са публикувани през 2008 г. в сп. „Паметници, реставрация, музеи”. Подготвят се и изследвания за материалите на каменната църква от 50-те г. на ХІХ в., според съхранените в архивите документи.
Особено предизвикателство пред инженерите-конструктори е създаването на виртуален модел на храма „Св. Стефан”, който предстои да бъде направен на основата на плановете и изчисленията на Ховсеп Азнавур. Този модел ще бъде проверен за устойчивост при земетресения. Същият се работи по проект на ВСУ „Любен Каравелов” и Института по механика при БАН, съвместно с Пражката академия на науките.
Нека припомним, че издирването на документи е бавно и тягостно, но полезно дело. Специализираните документи на френски език осветяват детайли за договореностите между страните и взаимоотношенията между институциите по монтажа на „Св. Стефан” и допълват, а понякога и променят досегашната представа за строителството на комплекса. Част от издирванията вече дадоха своя резултат в подготвената за печат от фондация „Българска екзархия” монография за българските старини в Истанбул, която очаква своя издател.
Автор:
доц. д-р Благовеста Иванова, историк на изкуството
Публикация:
07.09.2008 г. 17:11
Етикети:
Посетено:
2059
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/6410-balgarskata-zhelyazna-tsarkva-sv-stefan-v-navecherieto-na-110-tata-godishnina