Годишнини
Една година без Гергана Илиева (Гери )
Зеленият плам като обещание за постоянство
На 21 април 2008 любимката на поетите и художниците в Кърджали Гергана Илиева (Гери) щеше да стане на 44 години.
Но тя ги навърши на небето.
Избра най-доброто място за постигането на завършеността и равновесието на двете четворки, между другото, символи и на квадратния огнен храм на огъня при зороастрийците. На този пурпурен плам на душата си, на който все не позволяваше да излезе навън, за да не се разсее и стопи от студа и безразличието на света към него. Затова и все го затваряше в тъмносини и зелени цветове и все не се чувстваше готова да багри платната си в мечтаните от нея слънчево-жълти емоции. Знаела е, че в най-чистия си вид се намират само на небето.
Затова побърза да твори там. И да ни навестява в нашите сънища и спомени, за да ни припомня, че тихото и смирено горене е обещание за постоянство. Като нейния любим зелен цвят и нейните зелени тайни, които ни гледат от всяка пролетна тревичка.
***
В небе от бели цветове –
пера от дяволски криле.
Отминал грях…
Сънувах ли?
И сън да бе…
Да, беше ти!
***
Отронен лист.
Избягали криле –
и тишина.
Самотен стих,
измамени ръце…
И пустота.
***
Чашата на обичта ми –
чаша недопито вино.
Чашата на надеждите ми –
чаша неразгадано кафе.
Чашата на смеха ми –
чаша бистра вода.
Чашата на тайните ми –
чаша сок от дива къпина.
Чашата на самотата ми –
чаша без дъно.
***
Самотата ми, зелените
ми тайни…
Притаила съм се:
мнима суета, парчета време,
измислена тъга…
Притаила съм се
от целия злощастен ден,
абсурден и безкраен.
От всички покрай мен.
От свойта непрозрачна
кожа даже…
***
И да знаеш, зная, че
пак ще ни има.
В тресавищата,
В листопада.
В грехопадението…
Ако идем –
и в ада!
Гергана Илиева
Но тя ги навърши на небето.
Избра най-доброто място за постигането на завършеността и равновесието на двете четворки, между другото, символи и на квадратния огнен храм на огъня при зороастрийците. На този пурпурен плам на душата си, на който все не позволяваше да излезе навън, за да не се разсее и стопи от студа и безразличието на света към него. Затова и все го затваряше в тъмносини и зелени цветове и все не се чувстваше готова да багри платната си в мечтаните от нея слънчево-жълти емоции. Знаела е, че в най-чистия си вид се намират само на небето.
Затова побърза да твори там. И да ни навестява в нашите сънища и спомени, за да ни припомня, че тихото и смирено горене е обещание за постоянство. Като нейния любим зелен цвят и нейните зелени тайни, които ни гледат от всяка пролетна тревичка.
***
В небе от бели цветове –
пера от дяволски криле.
Отминал грях…
Сънувах ли?
И сън да бе…
Да, беше ти!
***
Отронен лист.
Избягали криле –
и тишина.
Самотен стих,
измамени ръце…
И пустота.
***
Чашата на обичта ми –
чаша недопито вино.
Чашата на надеждите ми –
чаша неразгадано кафе.
Чашата на смеха ми –
чаша бистра вода.
Чашата на тайните ми –
чаша сок от дива къпина.
Чашата на самотата ми –
чаша без дъно.
***
Самотата ми, зелените
ми тайни…
Притаила съм се:
мнима суета, парчета време,
измислена тъга…
Притаила съм се
от целия злощастен ден,
абсурден и безкраен.
От всички покрай мен.
От свойта непрозрачна
кожа даже…
***
И да знаеш, зная, че
пак ще ни има.
В тресавищата,
В листопада.
В грехопадението…
Ако идем –
и в ада!
Гергана Илиева
Автор:
Клуб „Неиздадени ръкописи” при РБ „Н. Й. Вапцаров” - Кърджали
Публикация:
20.04.2008 г. 17:30
Етикети:
Посетено:
1110
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/5695-edna-godina-bez-gergana-ilieva-geri