Годишнини
115 години от рождението на Ерте - Роман де Тиртоф
Един от най-великите дизайнери и сценографи на XX век, художник, илюстратор, декоратор
"Когато рисувам, съм в друг свят - в едно кътче на мечти в страната на забравата… За мен творчеството е равносилно на живот. Работата ми дава най-прекрасните чувства." - това са думи на Роман Петрович Тиртов или както е познат с псевдонима Ерте.
На 23.11.2007 се навършват 115 години от рождението на Ерте. Смятан за един от най-значителните дизайнери и сценографи на XX век. Невероятен художник, илюстратор, декоратор, който целия си живот, от впечатляващите 98 години, е подчинил и подарил на изкуството и по-точно на стила арт деко - и останал му верен до край. Тази негова любов и невероятните успехи му донасят призванието ”бащата на арт деко”.
Роден на 23.11.1892 г. в Санкт Петербург в семейство, което по традиция, от времето на Петър I, давало на родината адмирали, изящният и миловиден Роман нямал в характера си нищо геройско. Като дете не си играел с корабчета, а с шишетата от парфюми на майка си, които превръщал в кукли. След петата си година редовно ходел на театър, опера и балет с родителите си. Това, както и персийските миниатюри, които намерил в библиотеката на баща си, и от които бил омаян, са първите решаващи впечатления за неговото оформяне като художник.
Баща му не се радвал никак на странните предпочитания на сина си. Той предпочитал да продължи традицията на семейството и да стане следващия адмирал, но младият Роман нямал никакво намерение да се занимава с това. Завършил обучението си в Академията за изящни изкуства в Санкт Петербург, през 1912 г. заминал за Париж и никога повече не се е върнал в Русия. За да не компрометира името на семейството си, възприел съкращението на своето име R.T. и така се родил псевдонима Ерте.
Това е началото на безпрецедентната му кариера на художник, моден илюстратор и сценограф.
През 1913 г. започва да учи и работи при великия Пол Поаре (1879-1944) - най-големият революционер в модата на XX в., който освобождава жената от корсета и й дава една свободна, семпла линия и естествен силует. Дрехите му са вдъхновени от японското кимоно.
Друга голяма личност, с която работи Ерте и създава балетни, театрални декори и костюми е Сергей Дягилев - балетен импресарио на “Руския балет”, който в самото начало на XX в. за първи път съчетава декори, костюми и музика, превърнали се в неделима част от танца.
“Руският балет” пряко въздейства върху начина на обличане през този период. Цветовете, тъканите и моделите на костюмите оказват силно въздействие върху модата. Вдъхновени от изтока, дрехите са свободни и в ярки цветове, пълна противоположност на строгото балетно облекло. Други художници, които са работили за Дягилев, са Пикасо, Матис и Леон Бакст.
През 1915 година - следващият важен момент в кариерата на Ерте, той получава покана да илюстрира и оформя кориците на модното списание “Харпър’с Базар” (основано 1867 г., а тази година навърши 140 г. - http://www.harpersbazaar.com). Ерте е само на 23 г., върши това 22 г. и има 240 корици. Само след 6 месеца работа в списанието е поканен да работи в други модни списания - “Вог” (основано 1892 г. - http://www.vogue.co.uk) и "Космополитан” (http://www.cosmopolitan.com).
През 1917 г. започва дългогодишното му сътрудничество с “Фоли Бержер”. Негово дело са голяма част от костюмите и сценографията на парижкия мюзикхол и на Жозефин Бекер, която шокира и очарова целия свят с екзотичните си танци и разголеността си. Често се е появявала облечена само с щраусови пера или бананова поличка. Благодарение на Бекер черният цвят на кожата започва да се харесва.
През 1925 г. Ерте получава покана за Холивуд от Луис Майер - да работи за Метро Голдуин Майер. Създава костюмите за филма “Бен Хур”, но прекъсва договора си, защото на дисциплинираният Ерте не му харесал начинът на работа - трябвало да работи по оформянето на филми още преди да е готов сценарият.
Облича необикновен списък от сценични и екранни звезди като Анна Павлова, Мери Гарден, Жозефин Бекер, Мата Хари, Джоан Крауфорд.
През 1927 г. Ерте представя своята антропоморфна азбука за пръв път пред публика, след като е работил две години върху нейното създаване. Тя поражда доста противоречиви мнения, като особено във френската преса се вихрят люти полемики около значението и естетическата стойност на неговата азбука. Буквите имат по-скоро символичен и естетски характер, отколкото утилитарен. Всяка една буква е метафора на обект или явление от действителността. Например "Ф" е за феникс, "К" за Купидон, а "Л" за леопард. Вижте азбуката тук.
Един от най-големите му успехи е през 1967 г., когато музеят "Метрополитън" в Ню Йорк го кани за самостоятелна изложба. Негови модели са запазени във всеки един от водещите музеи по целия свят.
До края на живота си Ерте продължава да работи за най-големите театрални и оперни спектакли, а рисунките му на женски форми продължават да са експресивни, с прецизни щрихи и силно стилизирани - елегантни, често декадентски тип жени с влачещи се по земята кожени палта. Бижутата и скулптурите са по негови рисунки с характерните му мотиви и с прецизирани детайли.
Творческият му път преминава през много стилове - символизъм, футуризъм, кубизъм, сюрреализъм, поп-арт, абстракционизъм, но той остава верен на арт-деко - любов за цял живот (стилът арт-деко е много кратък в изкуството - от 1912 г. до 1925 г.).
Формулата на успеха на Ерте е 100% отдаване на всичко за нещо, което носи удоволствие и удовлетворение. Амбицията и енегрията за работа са водещи и определящи, а биографията му е мечта за всеки млад дизайнер.
Умира в Париж на 21.04.1990 г.
Автор:
Детелина Тихолова
Публикация:
21.11.2007 г. 13:04
Етикети:
Посетено:
2204
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/4918-115-godini-ot-rozhdenieto-na-erte-roman-de-tirtof