Годишнини

130 години от рождението на акад. Никола Михов

Патриархът на българската библиография

130 години от рождението на акад. Никола Михов


◊ СЪБИТИЕТО

130 години от рождението на акад. Никола Михов

Едва ли има друг учен, който да е отдал целия си живот на библиографските издирвания, науката и изкуството, достигайки високи енциклопедични върхове, и в същото време да е пожертвал собственото си благополучие в помощ на българската наука и нейните изследователи, както академик Никола Василев Михов.

Той е роден на 18 март 1877 година в Габрово. Израства в многолюдно и будно семейство. След завършване на Априловската гимназия две години (1895-1896 и 1896-1897) учителства в село Драганово, Горнооряховско. Денем учи децата в трикласното училище, а вечер ограмотява селяните, раздава книги от читалищната библиотека, ръководи училищния хор. Праща дописки до търновския вестник "Освобождение". Става председател на първото околийско дружество на учителите "Сам си помагай", поделение на Общия учителски съюз, което развива разнообразна културно-просветна дейност. Заедно с други учители от трикласното училище - Марин Пенков (баща на Владимир Русалиев), Христо Иванчев, Христо Калицов, Иван Гацов и др., образуват в околностите на селото социалдемократическа група, която е поздравена от секретаря на РСДП в София Георги Бакалов с писмо номер 5 от 2 октомври 1896 г. За тази му дейност околийският инспектор Попов го уволнява от работа.
    
През есента на 1897 г. заминава за Женева, където изучава история, биология и социология. През май 1900  г. завършва Брюкселския университет с докторат по история на статистиката. След завръщането си в България подава молба за работа в Дирекцията по статистика, но не го приемат.

Тогава д-р Михов става учител по френски език във Велико Търново, Габрово и София. От 1908 до 1912 г. е поддиректор на Народната библиотека и сътрудник на Пенчо Славейков, който оглавява този културен институт до 1911 г.

През това време Никола Михов продължава научните си търсения в библиотеките на Велико Търново, Габрово, София, Гренобъл, Париж, Марсилия, Лондон, Брюксел, Берлин, Мюнхен и Петербург, като публикува редица статии, реферати и студии, с които започва научно-статистическата си дейност. Посвещава много публикации на успехите на естествознанието през ХIХ век, на произхода на човека, стогодишнината на Чарлз Дарвин, на Жан Батист де Ламарк и др.

Младият учен се убеждава, че без системно изградена библиографска документация не е възможен напредъкът в науката.  Дошъл от статистиката, Никола Михов посвещава живота си на българската библиография, без чиято помощ "работата на учения става извънредно трудна".

Уволнявайки се като щабен офицер след Балканската и Първата световна война, той постъпва на работа във Варненската търговска камара. С нейната кратковременна помощ и, опрян на пенсията си, заминава за чужбина, където остава цели 12 години, защото знае какво могат да му дадат книгохранилищата в Мюнхен, Париж и Лондон в издирването на извори за историята на България.

Владеещ няколко езика, в оскъдица и немотия, той преглежда 80 хиляди тома книги, периодични издания и справочници и собственоръчно прави извадки и описания на около 15 хиляди от тях. Установяването, възпроизвеждането, пренасянето и издаването на тези толкова важни извори е истински научен подвиг.

От 1936 г. до 1957 г. с кратки прекъсвания д-р Михов живее и работи в Свищов, където по покана на първия ректор проф. Д. Бъров дава своя принос за изграждане на библиотеката на Висшето търговско училище "А. Д. Ценов", в която оставя 17 тома научно-библиографско наследство. Сега тя заслужено носи името Академична библиотека "Академик Никола Михов".

Особено значим е трудът му "Библиография на статиите в немската, английската, френската и италианската периодика върху Турция и България".

Почитан и тачен в чужбина, д-р Михов едва през 1947 год. получава признание и уважение с единодушното му избиране за член на БАН, а през 1952 г. е удостоен с орден "Кирил и Методий" - Първа степен. На 10 юни 1956 г. той посещава след 60 години отново с. Драганово, Горнооряховско, където е започнал учителската си дейност, среща се с поболели вече свои ученици, показва им учителския си бележник от онова време и разказва спомени. Умира в София на 85-годишна възраст. 
 
Академик Никола Михов притежава не само огромни библиографски знания и умения, но и знания от всички области на науката, изкуството и културата, които щедро споделя с много хора на изкуството и науката: Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Дечко Узунов, Чудомир, Светослав Минков, Олга Кирчева и  много други, с които се среща в Мюнхен, Париж и София. А Блага Димитрова споделя: "Той носеше в паметта си всички бележити имена, дати, заглавия на книги, картини, творби на изкуството, исторически данни, сведения за всички области на човешката цивилизация".

Откривайки барелефа му в Драганово през 1977 г., Камен Зидаров подчертава успеха на художника-скулптор Боян Радославов, доловил и оставил на поколенията добродушието и голямата човечност на най-големия български библиограф и енциклопедист на ХХ век, патриархът на българската библиография - академик Никола Михов.


Автор: Никола Чолаков
07.11.2007 г. 10:56
Посетено: 2435
Етикети: Никола Михов
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/4815-130-godini-ot-rozhdenieto-na-akad-nikola-mihov