Помощ за първите стъпки в поезията на приятели от детството

Беше предвидено по календара на община Горна Оряховица да се отбележи в Драганово на 2 ноември 2007 г. 110-та годишнина от рождението на поета за деца и възрастни Асен Разцветников чрез провеждането на детския конкурс “Изгряло е ясно слънце”, но учителската стачка и провеждането на местните избори осуетиха тази литературно-творческа проява. Бихме желали с помощта на Е-БЮЛЕТИН-а на ЛИТЕРНЕТ да припомним на читателите благотворното влияние, което е оказвал Асен Разцветников на други двама представители на изящната словесност, родени в Драганово - Владимир Русалиев и Камен Зидаров.

През две-три къщи на една и съща улица живеят Асен, син на учителя Петко Коларов, и Владимир, син на учителя Марин Пенков. Дружбата между синовете започва от най-ранни детски години, окриляна от духовната грижа на техните бащи. Те играят с другите деца на улицата, ходят заедно да се къпят в Янтра, а като поотрастват, тръгват с торбички през рамо да пасат воловете. В торбичката на Асен баща му е слагал книги на Достоевски, Толстой, Байрон и Шелинг, които от малък са закърмили в него вкус към голямата литература. От хълмовете край Драганово Асен в унес се заглеждал “в далнините, където се синееше величествената Стара планина. На юг се виждаше Марагидик и Юмрукчал, а долу, сред безкрайната равнина, се извиваше и блестеше нашата река Янтра. Дълго Асен оставаше така загледан в дивните картини, които се откриваха от ридовете” - си спомня Русалиев... И двамата завършват прогимназията в Драганово (Асен две години по-рано, роден е през 1897, Владимир - през 1899 г.), а средното си образование - в гимназията “Кирил и Методий” - В. Търново. На 21 ноември 1916 г. Асен най-неочаквано посещава приятеля си в неговата ученическа квартира на улица “Дервентски” във Велико Търново с голям букет от бели хризантеми, които му подарява по случай рождения му ден. Асен забелязва на малката масичка разтворена тетрадка с първите стихотворения на Владимир и иска разрешение да ги прочете, след което харесва три - за морето, за древногръцката богиня Киприда и за любовта, като му препоръчва да чете системно и то бележити поети, които са висша школа за начинаещи поети... През един пролетен ден, когато Владимир върви по улицата, Асен му се обажда от техния двор и му изнася две книги: едната “Сън за щастие” от Пенчо Славейков, а другата “Антология на руската поезия през ХХ век”, на руски език, предлагайки му да ги прочете, а след това може и да не му ги върне. Русалиев отрано е усетил безкористната помощ на своя приятел за навлизането му в света на поезията. Той стана известен писател, поет, рецитатор, редактор на няколко списания и вестници, сказчик пред широка публика, приемаща с внимание неговите философско-художествени разсъждения върху живота и литературното творчество.

Камен Зидаров с умиление си спомня срещите си с Асен Разцветников по бреговете на Янтра, където батьо Асен го е съветвал по време на лятната ученическа ваканция преди последния гимназиален клас не само как да използва системата на слънчевите бани и къпането в чудната вода за укрепването на здравето, но как и какви книги да избира и да чете, насочвайки го към огненото творчество на Смирненски и Антологията на Балмонт за европейския символизъм - огледало на форми, художествен език, оригинални образи и интонации. Асен с внимание е прочел тетрадките на своя почитател Тодор Манев (истинското име на Камен Зидаров), като отбелязва много хубави работи в тях, но му обръща внимание, че на много места пренебрегва ритъма, който лежи в основата на всяко изкуство - музика, поезия, живопис, пеене. На края, на последната страница на втората тетрадка, е написал строга бележка: “Ако искаш да станеш сериозен поет, имай пред вид, че много талантливи хора са пропилели дарбите си само от липса на лична дисциплина, обща култура, системен труд и опознаване на някои специфични неща на поезията и изкуството изобщо. Училище за поети няма, но теория на поезията има”... След около половин столетие Камен Зидаров ще се отблагодари на своя покровител, издавайки през 1976 г. книгата “С Асен Разцветников в живота и поезията”, като през това време вече е изтъкнат драматург и поет.

Нека всички си спомним за талантливия поет и преводач, оставил най-хубавите книжки със стихове за деца, “Жертвени клади” и “Планински вечери” за възрастни, художествените преводи на творби на Омир (“Илиада”), Гьоте (“Херман и Доротея”), Молиер (“Тартюф”) - творчество, чието място в българската и европейска литература ще бъде огряно с нова светлина.