Истинска, човечна, обичана – 100 години Надя Тодорова

Паметна плоча в памет на голямата актриса – Надя Тодорова бе открита днес в Асеновград. Повод е 100-годишнината от рождението й. Родена е на 01.11.1925 г. в Асеновград и е оставила траен отпечатък във филмовото и кино изкуството.

Плочата е монтирана на сградата на Народно читалище „Родолюбие” в града. Мястото е подбрано да бъде там, тъй като Надя Тодорова е живяла в непосредствена близост до „културното сърце“ на Асеновград.

Официалното откриване се състоя днес от 12:00 ч., пред Народно читалище „Родолюбие“, от 17:00 часа в Градската библиотека ще се състои киновечер, посветена на актрисата Надя Тодорова.

Антоанета Теменугова за своята майка:

Мама беше силно изразителен човек, с много енергия и завладяващ поглед – типичен скорпион. Хората все още я помнят и обичат, знаят я и по-младите. Най-отчетливи са спомените за много пътувания, много промени, понякога и самота и постоянно очакване да се върне мама от някъде. И с татко беше така, и той все пътуваше. Но пък срещите след това бяха много хубави, изпълнени с радост и много обич...

Мама обичаше да готви. Най-много обичах пържени чушки с доматен сос и жълт фасул. Зимата се правеха малки станимашки сармички с кисело зеле, обичах и досега обичам постни лозови сърми със стафиди.

Мама беше щастлива когато получаваше любов и радост от публиката. Това ѝ беше достатъчно. И след всяка премиера се впускаше в нови проекти и пътувания.

Много хора са гледали филмите с нея. И до днес продължават да се гледат тези филми. Публиката обича истината и най-малкото преиграване се забелязва и усеща. Истинското актьорско изпълнение се оценява. Българинът обича хумора и принципа да се казва всичко в очите, смее се на директните и наивни реплики на героините на Надя Тодорова, на нейното чисто и искрено изпълнение. Героините ѝ са динамични и убедени в това, което правят или казват. Те са недодялани  и упорити, но много добросърдечни... И това ги прави близки до хората от всяко следващо поколение.

Случваше се да бъде и тъжна, като на всекиго, но бързо се захващаше за домакинска работа. Тогава измисляше ремонти и премествания вкъщи за ужас на баща ми, който трябваше да ги изпълни в по-голямата си част. Така лекуваше тъгата, но за хората си остана винаги усмихната и лъчезарна.

Споменът за мама е винаги с мен. Моето семейство е с мен навсякъде, където и да съм. По-скоро то не е спомен, а общуване на нефизическо ниво. Разговарям с мама постоянно, питам я за много неща и тя ми отговаря в моите мисли. Идва често в сънищата ми... Всеки един спомен с нея е скъп и в различни мигове различни откъси от нашия живот ме навестяват.

Често ми казват, че гласовете ни много си приличат. Случвало се е да ни сбъркат по телефона. А колкото до моето амплоа – пак мама ме насочи към тази работа. Тя забелязваше моя стремеж и любопитство към живописта. Когато живеехме в Габрово мама работеше в Театъра и в сградата на Театъра беше и Библиотеката. Докато мама беше на репетиция аз ходех в библиотеката и разглеждах репродукции от известни художници. После вкъщи рисувах и правех копия на тези картини. Разбира се, нещо като копие, но ги правех с голямо желание и усърдие. И така продължих да се занимавам с това и по време на гимназиалния курс в Асеновград. Ходех и на курс по рисуване. А след това започнах работа в НИПК, сега НИНКН. 

Пазя тетрадките на Надя Тодорова и ги препрочитам, но не много често. За мен, връзката с мама не е прекъсвала, просто е на друго ниво не физическо, а духовно. За мен всичко продължава и живее във времето.

Не знам колко добра дъщеря съм била, но преди смъртта с татко и после с мама се разделихме с прошка. Последно, което си казахме, е, че се обичаме.

.................

Надя Тодорова е родена на 1 ноември 1925 г. в Асеновград. Не става веднага актриса. Започва да играе през 1946 г. – първоначално в театъра в Асеновград, а по-късно и в Родопския драматичен театър в Смолян, в Драматичния театър в Габрово, в Драматичния театър в Сливен и в Драматичния театър в Пазарджик. Дебюта си пред камерата прави през 1974 г. с филма „Трудна любов“. След това участва в над 30 филма, между които: „Записки по българските въстания“, „Снаха“, „Войната на таралежите“, „Дами канят“.

Има една дъщеря – Антоанета Николова Теменугова, която работи като реставратор в Прага, Чехия.

През 2005 г. БНТ заснема документален филм за Надя Тодорова в рубриката „Умно село“. На 28 февруари 2009 г. „голямата актриса на малките роли“ остава вдовица. Година по-късно: на 3 март 2010 г., по телевизия „Европа“ е излъчен филмът за Надя Тодорова, озаглавен „Голямата актриса на малките роли“. Автор и режисьор на 40-минутната лента е водещият на новините в телевизията Ангел Бончев.

Надя Тодорова умира на 21 юни 2016 година в Прага, Чехия на 90-годишна възраст.

Носител е на орден „Кирил и Методий“ – II степен, Отличена е с трета награда за женска роля за превъплъщението си в образа на (Костадинка) от пиесата „Одисея“ от Иван Радоев; награда на националния преглед на българската драма и театър през 1959 г. и награда на Националния преглед на българската драма и театър през 1964 г.

Почетен гражданин на гр. Асеновград е от 2002 г.

Биографичната ѝ книга – „Надя Тодорова: Един живот в пет тетрадки“, излиза през 2017 г. В нея Надя е откровена до смях и до сълзи за детските си копнежи и за любовните драми, за срещите с големите в изкуството, за брака и за майчинството, за приятелствата с Невена Коканова, Любен Гройс, Иван Андонов... А читателят може да проследи как на фона на войните, провинциалния пасторал и смяната на режимите момиченцето от Асеновград, плахо стиснало ръката на цар Борис III, се превръща във фурията, вдигнала ръка за „Хайл Хитлер“ срещу Тодор Живков.

„... Бях осемгодишна, когато за Коледа ме избраха да играя „Танца на снежинката“ край общоградската елха. Ушиха ми пачка от бяла разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети...“ Такава е Надя Тодорова през 1933 година, когато още не предполага каква популярност ще ѝ донесе киното и колко награди – театърът. Но дали сме я познавали истински? Ето че с тази книга имаме шанса да я доближим така, както не сме си и мечтали. „Книгомания“ за пръв път публикува последната изповед на любимата актриса – пет изписани на ръка тетрадки. Животът ѝ, разказан от първо лице.

Надя Тодорова е родена в семейството на първия кинопрожекционист в Асеновград и расте с филмите на Чаплин. След гимназията я пращат да учи право в София, но тя предпочита да е артистка в местната общинска трупа. Там обира овациите като Юрталанката от „Снаха“ и Злата от „Криворазбраната цивилизация“, с която печели награда на национален преглед. Следват още два приза, покани от театрите в Смолян, Сливен, Пазарджик и Габрово, както и още главни роли (в „Мъжемразката“, „Госпожа Министершата“, „Вампир“, „Евгения Гранде“).

За киното я открива Иван Андонов. Малки, но запомнящи се образи ѝ поверяват и Николай Волев, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков, Иванка Гръбчева, Джеки Стоев. Малко преди да си отиде на 90, актрисата завършва първия си и единствен мемоарен ръкопис „Един живот в пет тетрадки“.

Няма как да изброим всички филми с участието на Надя Тодорова – те са над 40. Но винаги ще помним нейната екстравагантна Мадам от хотел „Америка“ в „Господин за един ден“ на Николай Волев, Теменугова от „Вчера“ на Иван Андонов или Худерова от „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. Култови са репликите ѝ като Кулишева от „Двойникът“ („Какво да правя, пуснаха чушки – до обяд щяха да свършат!“), като Седларова от „Опасен чар“ („Значи така решихме да ги подредим на масата: роднина – милиционер, роднина – милиционер..“), като Димитрова от „Дами канят“ („Сериозно, Екиме, защо не вземем да забегнем двамата, да напуснем тоя прованс?“) Всички те само още веднъж потвърждават максимата: „Няма малки и големи роли, има малки и големи актьори“.

За нея другите споделят: „Личеше си, че в някои сценарии са вмъкнати роли, писани специално за Надя Тодорова. Това винаги е голямо постижение за една актриса.“ (Георги Мамалев)

„Надя преминаваше от живота към играта почти без преход. Толкова беше естествена и истинска.“ (Люба Маричкова)

„Тя имаше нежно чувство за хумор, понякога взривно. Защото нейната енергия, нейната душа беше като вулкан.“ (Мария Статулова)