Годишнини
Открито писмо до Иван Атанасов
По случай неговия 60-годишен юбилей
До
Иван Атанасов
Добрич
ОТВОРЕНО ПИСМО
по случай неговия 60-годишен юбилей
“Тая гневна река.
Тая кротка река.
Откъде? Откъде ли извира?
Тя прерязва скали.
Тя пресича блата.
Тя през пропасти тяло провира…”
Иван Атанасов
Тоя гневен Иван.
Тоя кротък Иван.
Той човешката болка събира.
Той в човешкия рой
е отчаян и сам.
Но лекува със своята лира…”
Сашо Серафимов
Здравей, Иване!
Здравей, изкусителю на поетичното слово.
Навярно в този момент се разхождаш из улиците с недопушена цигара и се чудиш откъде да вземеш два лева, за да дойдеш до Добрич, или пък, ядосан от погрешната наредба на този свят, мяташ гневни пламъци от очите си. Познаваме те, ние, твоите приятели – и в най-красивите ти мигове, когато светът, като балада поляга в стиховете ти, и в отчаяните ти, яростни дни, и в мълчанието ти, когато всички врати са затворени за нежната ти душа.
Здравей, приятелю! Здравей, пазителю на най-човешкото чувство – любовта.
В твоя поетичен свят, човек намира много пътища, по които да тръгне душата му, защото ти самият живееш там - на границата между двата свята. Там е твоята сълза от нежност, с която да погалиш наранената душа, там е пътят, който минава през огледалото и отклонява користолюбивите човешки стремежи. Там, на границата между двата свята, където е познанието, тайната на всемира, сме всички ние, но често се заблуждаваме, че скъпите дрехи, коли, жилища, могат да скрият крехките ни човешки души, да ни направят вечни и недостижими.
В твоята поезия светът винаги е драматичен, но цялостен. Той носи и доброто и лошото, и красивото и грозното.
“…Не са ли миговете на Смъртта
безкрайни варианти на Живота…
Не са ли миговете на Живота
безкрайни варианти на Смъртта…”
Емоционалните и философски открития и загадки пронизват твоето творчество, те превръщат поетичния ти свят в триизмерно пространство и го правят жив. За мен стихове като “Сара”, “Аз ида със дъжда”, “Океан”, “Среща”, “Река” са същества, с които човек може да живее, да спори, да им вярва. Те са мои приятели, и ако не се страхувах от гръмки думи, бих ги нарекъл “съвременна българска класика”.
“…Ако плътта не е свята
Господ не е съвършен!"
Здравей, Иване!
С радост пиша и мисля за твоите стихове, както за лириката, така и за сатирата, защото и там ти си в слънчевия сплит на социалния ни живот, и там афористичното ти перо с болка и гняв рисува света в кривото му огледало.
“…Дали е лудост мимолетна,
дали е странен феномен?!
Нашепва някой стиховете
дълбоко в мен,
дълбоко в мен…”
Нека този някой продължи да нашепва у теб тази прекрасна поезия.
Автор:
Сашо Серафимов (Председател на Сдружението на писателите, Добрич)
Публикация:
29.05.2007 г. 22:56
Етикети:
Посетено:
1217
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/4050-otkrito-pismo-do-ivan-atanasov