Годишнини
120 години от гибелта на Олимпий Панов
За бесарабското битие на един достоен бесарабски българин
Кога и от кого научих за Олимпий Панов? От моя земляк Петър Атанасов Кайряков - известен краевед и родоизследовател. Годината да е била 1974-а.
Издирването на Панови П. Кайряков започва от една снимка на Олимпий, пазена години наред от учителя-тараклиец Васил Павлов Дарманчев. Оказало се, че и двамата са клонка от този известен род. "Защо ние нищо не знаем за Олимпий и брат му Павел, изобщо за рода Панови?" - запитали се двамата вече възрастни мъже Кайряков и Дарманчев.
Краят на 80-те години на ХХ век. В родоизследователската си дейност П. Кайряков среща помощта на историците Константин Поглубко и Иван Забунов. Той е чест гост в архивните и библиотечните институции, където събира нови материали и сведения за Панови. Гостува и на своята прародина България. В резултат на всичко това открива, че е потомък на рода Панови, а неговите корени са от Смядово, Шуменско. Оказва се, че Димитър, Олимпий и Павел нямат деца. А трите им сестри продължават потомството с фамилиите на своите мъже.
Родството с Панови още повече окриля Петър Кайряков. Той откриваше и ни показваше - на нас, седмо-осмо поколение преселенци в Бесарабия, неща, за които много десетилетия нищо не знаехме, и дори не се сещахме да попитаме за тях. И си казахме: героите от двете страни на Дунава не могат да потънат в забрава, техните имена и дела трябва да се знаят и да се поменуват.
1978 година. В един от септемврийските дни в Тараклия, пред ниската къща на Мита и Спиридон Панови, преселници от Горни Дъбник, Плевенско, живели там през първата половина на XIX век, се провежда митинг. Oткрива се паметна плоча, на която са издълбани думите: "В този дом на 17 юни 1852 г. е роден Олимпий Панов - герой на националноосвободителното движение в България". И името му зазвучава тогава гордо, както той гордо е живял.
След десет години, през 1988-ма, Тараклия отбелязва 175-та годишнина от своето основаване. Денят е 28 август. Стотици хора - тараклийци и гости от Молдова, Украйна и България се стичат на централния площад, за да участват в тържествата, част от които е и откриването на бюст-паметника на Олимпий Панов. На паметника са издълбани думи, които О. Панов е казал преди разстрела в Мантовата гробница край Русе на 22 февруари 1887 г.:
"Обичам България! Аз се борих за нея, дойдох да умра за нея! Ако остана жив, аз отново ще се боря!"
Думи, станали епитафия към целия му живот.
Издирването на Панови П. Кайряков започва от една снимка на Олимпий, пазена години наред от учителя-тараклиец Васил Павлов Дарманчев. Оказало се, че и двамата са клонка от този известен род. "Защо ние нищо не знаем за Олимпий и брат му Павел, изобщо за рода Панови?" - запитали се двамата вече възрастни мъже Кайряков и Дарманчев.
Краят на 80-те години на ХХ век. В родоизследователската си дейност П. Кайряков среща помощта на историците Константин Поглубко и Иван Забунов. Той е чест гост в архивните и библиотечните институции, където събира нови материали и сведения за Панови. Гостува и на своята прародина България. В резултат на всичко това открива, че е потомък на рода Панови, а неговите корени са от Смядово, Шуменско. Оказва се, че Димитър, Олимпий и Павел нямат деца. А трите им сестри продължават потомството с фамилиите на своите мъже.
Родството с Панови още повече окриля Петър Кайряков. Той откриваше и ни показваше - на нас, седмо-осмо поколение преселенци в Бесарабия, неща, за които много десетилетия нищо не знаехме, и дори не се сещахме да попитаме за тях. И си казахме: героите от двете страни на Дунава не могат да потънат в забрава, техните имена и дела трябва да се знаят и да се поменуват.
1978 година. В един от септемврийските дни в Тараклия, пред ниската къща на Мита и Спиридон Панови, преселници от Горни Дъбник, Плевенско, живели там през първата половина на XIX век, се провежда митинг. Oткрива се паметна плоча, на която са издълбани думите: "В този дом на 17 юни 1852 г. е роден Олимпий Панов - герой на националноосвободителното движение в България". И името му зазвучава тогава гордо, както той гордо е живял.
След десет години, през 1988-ма, Тараклия отбелязва 175-та годишнина от своето основаване. Денят е 28 август. Стотици хора - тараклийци и гости от Молдова, Украйна и България се стичат на централния площад, за да участват в тържествата, част от които е и откриването на бюст-паметника на Олимпий Панов. На паметника са издълбани думи, които О. Панов е казал преди разстрела в Мантовата гробница край Русе на 22 февруари 1887 г.:
"Обичам България! Аз се борих за нея, дойдох да умра за нея! Ако остана жив, аз отново ще се боря!"
Думи, станали епитафия към целия му живот.
Автор:
Димитър Боримечков - Тараклия, Молдова
Публикация:
18.02.2007 г. 22:35
Посетено:
904
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/3502-120-godini-ot-gibelta-na-olimpiy-panov