Годишнини

120 години от гибелта на Олимпий Панов

За бесарабското битие на един достоен бесарабски българин

Кога и от кого научих за Олимпий Панов? От моя земляк Петър Атанасов Кайряков - известен краевед и родоизследовател. Годината да е била 1974-а.

Издирването на Панови П. Кайряков започва от една снимка на Олимпий, пазена години наред от учителя-тараклиец Васил Павлов Дарманчев. Оказало се, че и двамата са клонка от този известен род. "Защо ние нищо не знаем за Олимпий и брат му Павел, изобщо за рода Панови?" - запитали се двамата вече възрастни мъже Кайряков и Дарманчев.

Краят на 80-те години на ХХ век. В родоизследователската си дейност П. Кайряков среща помощта на историците Константин Поглубко и Иван Забунов. Той е чест гост в архивните и библиотечните институции, където събира нови материали и сведения за Панови. Гостува и на своята прародина България. В резултат на всичко това открива, че е потомък на рода Панови, а неговите корени са от Смядово, Шуменско. Оказва се, че Димитър, Олимпий и Павел нямат деца. А трите им сестри продължават потомството с фамилиите на своите мъже.

Родството с Панови още повече окриля Петър Кайряков. Той откриваше и ни показваше - на нас, седмо-осмо поколение преселенци в Бесарабия, неща, за които много десетилетия нищо не знаехме, и дори не се сещахме да попитаме за тях. И си казахме: героите от двете страни на Дунава не могат да потънат в забрава, техните имена и дела трябва да се знаят и да се поменуват.

1978 година. В един от септемврийските дни в Тараклия, пред ниската къща на Мита и Спиридон Панови, преселници от Горни Дъбник, Плевенско, живели там през първата половина на XIX век, се провежда митинг. Oткрива се паметна плоча, на която са издълбани думите: "В този дом на 17 юни 1852 г. е роден Олимпий Панов - герой на националноосвободителното движение в България". И името му зазвучава тогава гордо, както той гордо е живял.
  
След десет години, през 1988-ма, Тараклия отбелязва 175-та годишнина от своето основаване. Денят е 28 август. Стотици хора - тараклийци и гости от Молдова, Украйна и България се стичат на централния площад, за да участват в тържествата, част от които е и откриването на бюст-паметника на Олимпий Панов. На паметника са издълбани думи, които О. Панов е казал преди разстрела в Мантовата гробница край Русе на 22 февруари 1887 г.:

"Обичам България! Аз се борих за нея, дойдох да умра за нея! Ако остана жив, аз отново ще се боря!"

Думи, станали епитафия към целия му живот.
Автор: Димитър Боримечков - Тараклия, Молдова
18.02.2007 г. 22:35
Посетено: 770
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/3502-120-godini-ot-gibelta-na-olimpiy-panov