Годишнини
Братя Райкови - артистичният феномен на Варна
150 възхвали по повод 75-годишнината им
“У нас никой не може да търпи никакъв сърдечно оригинален и дълбок дух, веднага той е афоресан от обществото и от литературата, мразен от силните на деня…, а тия, които най-добре го разбират и знаят кой е – тъкмо те го преследват най-грозно, най-организирано. Признателността е свойство само на истинските дълбоки души и на оригиналните духове. А такива, кой не знае това, те са рядкост даже и у нас” – пише проф. Александър Балабанов в “Нещо за признателността”, публикувана на 6 август 1928 г. във в. “Мир”.
Близнаците Данаил (художник и сценограф) и Райко (режисьор) навършиха своята 75-та годишнина съвсем наското - на 1-ви февруари, 2007 г. Помним ги като създатели на детското театрално студио “Щурче”, продължено по-късно от театър “Братя Райкови” като поредна възхитителна проява на заедност, започнала in utero!
Като им пожелавам поне още четвърт век съвместен живот, си спомних за “…кучета и щурчета”, за които на 19 май 1993 г. писах в един варненски вестник. Едно от кучетата бе известен варненски поет - той питаше заместник-кмета на Варна “защо в Америка не отида аз?”. Отговорих му, че керванът за Америка си върви, а кучетата си лаят в България. Също така, че възхищението от успехите на другите, както и признателността, не са привилегия на кучета, а на духовно богатите личности. Вярвам, че известният варненски поет днес няма да обижда братята. Защото е “много по-лесно да разочароваш, отколкото да очароваш някого” – казват щурчетата, спомняйки си режисьора Младен Киселов, върнал се от САЩ да уважи братята.
А те очароват повече от 40 години. От кладенеца на таланта братята черпят въображение, красота и вяра в доброто, за да ги раздават на деца и възрастни във Варна и света. Щурчетата не познават насилието, омразата, парите. А няколко години да играеш на сцената на “Щурче” е вече голям естетически влог за бъдещето.
От 1989-та имам честта да познавам in vivo братя Райкови – мечтата ни за свобода беше синьото лъвче, тръгнало по улиците и площадите на Варна – така, заедно с обичта към метафорите, ние се сприятелихме. С преизпълнена от очарование душа писах тогава във варненския вестник, че братята са най-тихите и най-продуктивните интелектуалци на Варна.
Сега, със 150 възхвали потвърждавам очарованието си. И пожелавам на братята още дълги години да бъдат първите цигулки на щурците - парафраза на “Аз – първата цигулка на щурците” от “Книга за свободата” на Христо Фотев – артистичният феномен на Бургас.
За бащите на “Щурче”, знаете, че от 1 февруари в галерия “Кавалет” се откри изложбата “Бяла приказка” на Данаил Райков – в стил модерен naive art тя представя снега, покриващ всичко мръсно, останало от хората – измама, която ще бъде дешифрирана от пролетта.
А, къде останаха щурчетата? – търсете ги в театър “Братя Райкови” – близо до фонтана на независимостта - във Варна, разбира се!
февруари 2007
Бургас - Варна
Близнаците Данаил (художник и сценограф) и Райко (режисьор) навършиха своята 75-та годишнина съвсем наското - на 1-ви февруари, 2007 г. Помним ги като създатели на детското театрално студио “Щурче”, продължено по-късно от театър “Братя Райкови” като поредна възхитителна проява на заедност, започнала in utero!
Като им пожелавам поне още четвърт век съвместен живот, си спомних за “…кучета и щурчета”, за които на 19 май 1993 г. писах в един варненски вестник. Едно от кучетата бе известен варненски поет - той питаше заместник-кмета на Варна “защо в Америка не отида аз?”. Отговорих му, че керванът за Америка си върви, а кучетата си лаят в България. Също така, че възхищението от успехите на другите, както и признателността, не са привилегия на кучета, а на духовно богатите личности. Вярвам, че известният варненски поет днес няма да обижда братята. Защото е “много по-лесно да разочароваш, отколкото да очароваш някого” – казват щурчетата, спомняйки си режисьора Младен Киселов, върнал се от САЩ да уважи братята.
А те очароват повече от 40 години. От кладенеца на таланта братята черпят въображение, красота и вяра в доброто, за да ги раздават на деца и възрастни във Варна и света. Щурчетата не познават насилието, омразата, парите. А няколко години да играеш на сцената на “Щурче” е вече голям естетически влог за бъдещето.
От 1989-та имам честта да познавам in vivo братя Райкови – мечтата ни за свобода беше синьото лъвче, тръгнало по улиците и площадите на Варна – така, заедно с обичта към метафорите, ние се сприятелихме. С преизпълнена от очарование душа писах тогава във варненския вестник, че братята са най-тихите и най-продуктивните интелектуалци на Варна.
Сега, със 150 възхвали потвърждавам очарованието си. И пожелавам на братята още дълги години да бъдат първите цигулки на щурците - парафраза на “Аз – първата цигулка на щурците” от “Книга за свободата” на Христо Фотев – артистичният феномен на Бургас.
За бащите на “Щурче”, знаете, че от 1 февруари в галерия “Кавалет” се откри изложбата “Бяла приказка” на Данаил Райков – в стил модерен naive art тя представя снега, покриващ всичко мръсно, останало от хората – измама, която ще бъде дешифрирана от пролетта.
А, къде останаха щурчетата? – търсете ги в театър “Братя Райкови” – близо до фонтана на независимостта - във Варна, разбира се!
февруари 2007
Бургас - Варна
Автор:
Георги Чалдъков
Публикация:
07.02.2007 г. 18:14
Етикети:
Посетено:
2310
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/3461-bratya-raykovi-artistichniyat-fenomen-na-varna