Годишнини

Памет за Иван Ст. Момчилов

Български лекар, общественик и политик

◊ СЪБИТИЕТО

На 11 февруари 2007 г. се навършват 80 години от кончината на един от заслужилите български политици д-р Иван Ст. Момчилов.


Ако и да е бил в миналото достолепна и популярна фигура, днес името и делото му малко говорят на младото поколение. А е бил авторитетно име, уважаван лекар, депутат и подпредседател на Народното събрание, с когото са се съобразявали и чието мнение са ценели политици от най-висок ранг в България, Германия и Австро-Унгария.


◊ ПОЗНАВАМЕ ЛИ СВОИТЕ ПОЛИТИЦИ

Иван Ст. Момчилов е братов син на прочутия книжовник и учител Иван Николов Момчилов. Той се ражда на 5 юли 1868 г. като син на Стоян Николов Момчилов, произхождащ от старо и почтено еленско семейство.
Иван Ст. Момчилов завършва основното си образование в Г. Оряховица, а след това, ако и да е останал рано сирак, се дипломира като отличник във Варненската гимназия през 1884 г.

Едва 17-годишен участва като доброволец в Сръбско-българската война и се отличава в боевете за превземането на Пирот на 15 ноември 1885 г. След успешното приключване на войната завършва медицина в Женева, получава докторска титла и се завръща в родината си през 1890 г. Отказва примамливо назначение в София и предпочита да започне кариерата си в Горна Оряховица. В родния си град престоява до 1895 г., след това до 1898 г. е главен лекар на Еленската болница. Новия век посреща като лекар във Враца.

Колкото неочаквано, толкова и закономерно д-р Момчилов се включва в политическите борби в новоосвободеното ни отечество на страната на Народнолибералната партия. Като изтъкнат патриот и последовател на делото на Стамболов, закономерно е д-р Момчилов да стане депутат след изборите на 28 януари 1901 г. в 11 ОНС. Явно политическото поприще му харесва, той се школува постепенно и се утвърждава като един от най-добрите и красноречиви наши оратори.

Той познава и славата, и поражението в политическите борби у нас. На изборите за 12 ОНС на 17 февруари 1902 г. например не му достигат 6 гласа, за да стане депутат. Сигурно тогава д-р Момчилов разбира очевидната истина, че за да се реализира пълноценно една правителствена програма, е необходимо стабилно и монолитно парламентарно мнозинство, което става факт с изборите за 13 ОНС на 19 октомври 1903 г. След тях д-р Иван Ст. Момчилов е вече не само депутат, но и подпредседател на парламента, пост, който заема  от 2 ноември 1903 до 18 април 1908 г. Годините на второто стамболовистко управление са съчетание от няколко шумни корупционни афери, но и от плодотворно икономическо развитие, за което заслуга има и д-р Момчилов.

По време на Балканската война д-р Момчилов е на бойното поле като лекар в 6 полска дивизионна болница, а 6 години по-късно е сред най-заинтересованите при гласуване доклада на Парламентарната изпитателна комисия за анкетиране кабинетите на Гешов и Данев по цялото им управление, включително при подготовката и воденето на войната.

Завърнал се покрусен от фронта, д-р Момчилов с още по-голямо настървение се хвърля в политическите борби. На 24 ноември 1913 и 24 февруари 1914 г. е отново избран за депутат от правителственото либерално мнозинство. На 1 октомври 1915 г. България започва война срещу Сърбия. Годините от 1915 до 1918 г. са вторият звезден етап в кариерата на д-р Момчилов. България е обединена в етническите си граници, уважаван и ценен съюзник е на едни от най-напредналите държави в света, включва се в проекта Средна Европа, който бихме могли с известни уговорки да приемем за първообраз на Европейския съюз. В тези процеси активно се включва и д-р Иван Ст. Момчилов.

От края на април до края на май 1916 г. той е водач на българска парламентарна делегация, която е приета на най-високо ниво при посещението си в Австро-Унгария и Германия - от премиерите на Унгария Стефан Тисса - на 1 май, и на Австрия - граф Щюргк на 5 май, както и от канцлера на  Германия фон Бенгман Холвег - на 7 май 1916 г. На 16 май д-р Момчилов се среща със зам.-кмета на Кьолн Конрад Аденауер, бъдещият канцлер на възродена Германия, а д-р Момчилов има лични срещи и със самия кайзер на Германия Вилхелм Втори! Участва в преговорите и подписването на мирния договор с Румъния в Буфтя на 6 май 1918 г.

След войните д-р Момчилов ще бъде вкаран (в края на 1919 г.) в Централния софийски затвор като един от “виновниците за народната катастрофа”, но след като се доказва, че не е извършил никакви престъпления, ще  бъде освободен на 4 декември 1922 г. С разбито здраве и омерзен от преживените лични нещастия д-р Момчилов се завръща в родния си град и отново се залавя с лекарската си практика, която му е била забранена половин година след излизането му от затвора от земеделските ни управници!

На 11 февруари 1927 г. внезапно умира. За смъртта му съобщава меродавният всекидневник “Зора” от 16 февруари 1927 г.


◊ ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ

Прочетете още:
Иван Ст. Момчилов - от звездните мигове до забравата. // Електронно списание LiterNet,
27.10.2002, № 10 (35).
Автор: Борислав Гърдев
26.01.2007 г. 23:38
Посетено: 532
Етикети: Памет
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/3412-pamet-za-ivan-st-momchilov