През 2021 г. НБ "Иван Вазов" – Пловдив отбелязва 100 години от създаването на отдел „Специални сбирки“

През 2021 г. НБ „Иван Вазов“ – Пловдив отбелязва 100 години от създаването на отдел „Специални сбирки“ (1921 г.).

Отделът притежава и съхранява изключително ценни библиотечни документи – славянски, византийски, османотурски, арабски, персийски, етиопски и др. ръкописи. Славянски палотипни книги от след 1500 година, Четвероевангелието на монаха Макарий от 1512 г., Часослов на Яков Крайков, фотографии от зората на този занаят/изкуство, светогорски гравюри, архивни документи и др. са част от безценното притежание на „Специални сбирки“.

Знаменателната 100-годишнина ще бъде отбелязана с две важни събития.

На 15 ноември в изложбеното пространство на Изкуствотеката, фоайе, ет.2, ще бъде открита експозицията „100 години Специални сбирки на Пловдивската народна библиотека“. На 42 табла от дисплей филм, размери 100х70 см със снимки и текст ще бъдат представени колекциите от книги, ръкописи, архиви, фотографии, списания, издания, сборници, литографии, документи…

На 16 ноември ще бъде проведен Национален колоквиум „По следите на българската книга: Описи. Находки. Библиология.“

Това ще бъде трето издание на форума, след проведените през 2003 и 2014 г., посветени съответно на 100-годишнината от рождението на д-р Маньо Стоянов, библиограф, историк, богослов, книговед, директор на библиотеката (1945–1948) и 160 г. от рождението на Лука Касъров, енциклопедист, лексикограф, библиограф и поддиректор (1902–1915).

Форумът ще предложи доклади в следните тематични рамки:

Панел Специалните сбирки на Пловдивската народна библиотека (колекции Ръкописни книги, Старопечатни книги, Редки и ценни издания, Периодични издания, Портрети и снимки, Български исторически архив).

Панел Методика на работата със специалните колекции (материали с теоретичен и практико-приложен характер, фокусирани върху: Актуални проблеми на идентификацията и описанието на ръкописни, книжовни, графични и картографски паметници (работа с оригинали). Управление на специални колекции. Изграждане, организиране и разкриване на фондове от уникални, редки и ценни издания, според специфични критерии и утвърдените национални хронологични граници.

Фондоконституиращи принципи – рядкост, ценност, куриозитетност. Остойностяване. Проверка на специалните колекции: методология).

Представените доклади ще бъдат публикувани в сборник.

Предвид епидемичната обстановка, колоквиумът ще се състои в дигитален формат, като същия ще може да бъде проследен в реално време във facebook-профила на НБИВ (https://www.facebook.com/LibraryPlovdiv).

◊ ПРОГРАМА

Национален колоквиум „По следите на българската книга: Описи. Находки. Библиология.“

09:00–09:15 Откриване и приветствия
. Димитър Минев, директор на Народна библиотека „Иван Вазов“

09:15–09:30 100 години Специални сбирки в Пловдивската народна библиотека
. Д-р Петко Георгиев, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив

09:30–09:45 Работата ми със славянските и гръцките ръкописи на НБИВ през 70-те и нач. на 80-те години на XX век
. Проф. Красимир Станчев, Трети Римски университет, Италия

09:45–10:00 Current issues of the identification and description of manuscript Босненско сборниче [Public Library Ivan Vazov, Plovdiv 116(54)]: The story of God’s creation of the world (94r–100v) and The eschatological text about the the days before last judgement (101r– 108v)
. Проф. Лејла Накаш, Филозофски факултет, Универзитет у Сараjеву

10:00–10:15 Contemporary Methods of Manuscript Analysis, Description and Localization
. Prof. Heinz Miklas, Institut fur Slawistik der Universitat Wien

10:15–10:30 Ръкопис и текст. Романът за Александър Велики (Александрия) в сбирките на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
. Antoaneta Granberg, Goteborgs universitet

10:30–10:45 Четириевангелието НБИВ Р 177 (887) и НБИВ Р 142 (374 887) от сбирката на Пловдивската народна библиотека
. Проф. Елисавета Мусакова

10:45–11:00 За един слабо проучен ръкопис от сбирката на Пловдивската народна библиотека
. Проф. Мария Шнитер, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

11:00–11:15 Пловдивският откъслек из Слепченския апостол, среднобългарски паметник от XII век: Habent sua fata libell
. Проф. Пеньо Пенев, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

11:15–11:30 Изданията на Божидар Вукович в колекциите на отдел „Специални сбирки“ при Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив
. Д-р Мария Полимирова, СУ „Св. Климент Охридски“ – Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“

11:30–11:45 Пловдивската народна библиотека като един от първите институционализирани архиви в България
. Доц. д-р Михаил Груев, Държавна агенция „Архиви“

11:45–12:00 Реставрационни дейности в ръкописната сбирка на НБИВ
. Д-р Румяна Дечева, СУ „Св. Климент Охридски“ – Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“

12:00–13:00 Почивка

13:00–13:15 Описанието на славянската ръкописна книга – поглед в историята на проблемите в археографската обработка на документите
. Доц. д-р Елена Узунова, Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“

13:15–13:30 Дигитално описание на ръкописи – възможности и проблеми
. Д-р Станка Петрова-Христова, Институт за литература при Българска академия на науките

13:30–13:45 Албумът на Ариф паша „Старите облекла в Османската империя от създаването ѝ до реформата на султан Махмуд“ и рецепцията на този албум в турската културна история
. Доц. д-р Надежда Александрова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

13:45–14:00 Станимашкият надпис на Иван Асен II според преписа му от сбирката на Народната библиотека „Иван Вазов“ – гр. Пловдив
. Доц. д-р Ангел Николов, СУ „Св. Климент Охридски“

14:00–14:15 Наблюдения върху ръкописите от ХIХ век във фонда на РИМ – Ловеч
. Доц. д-р Илко Пенелов, СУ „Св. Климент Охридски“

14:15–14:30 Допълнението към граматиката на Неофит Рилски: нови данни
. Доц. д-р Ива Трифонова, Кирило-Методиевски научен център при Българска академия на науките

14:30–14:45 Някои редки и малко познати издания на „Книгата за Синтипа“ и на „Четиридесетте везира“
. Д-р Роберто Адинолфи, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

14:45–15:00 (Не)познатите възрожденски хумористични издания
. Доц. д-р Елена Гетова, доц. д-р Златороса Неделчева-Белафанте, ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив

15:00–15:15 Исторически рубрики в пловдивския периодичен печат в първите следосвобожденски години
. Д-р Станислав Боянов, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

15:15 – 15:30 Почивка

15:30–15:45 Категориите „рядкост“ и „ценност“ при формирането на колекции в НБКМ – проблеми на дефиницията, паралели на присъствието и културно законодателство
. Д-р Бояна Минчева, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

15:45–16:00 Царствени образи и символи в българската книжнина през епохата на Възраждането. Илюстрации, печатни листове и рисунки от фонда на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив
. Доц. д-р Александър Гьошев, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив

16:00–16:15 Бачковската щампа: сюжет и история
. Теодор Пеев

16:15–16:30 Епистоларното наследство на преводача Владимир Мусаков: Из личния му архив в Пловдивската народна библиотека
. Венета Ганева

16:30–16:45 За една рядка партитура на Севернокорейската опера „Цветарката“ в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
. Д-р Бехрин Шопова, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките

16:45–17:00 По следите на архивни материали, свързани с българското историческо присъствие в град Солун
. Доц. д-р Юра Константинова, Институт за балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките

17:00–17:15 Манастирът в с. Равна, Провадийско – книжовен център от Първото българско царство
. Проф. Димо Чешмеджиев, Кирило-Методиевски научен център при Българска академия на науките

17:15–17:30 Опит за количествено обясняване на вътрешните миграции от 1878 до 1900 г. по данни от Пазарджишкия край
. Доц. д.с.н. Мартин Иванов, доц. д-р Калоян Ганев, доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, СУ „Св. Климент Охридски“

17:30–17:45 Тома Хитров
. Д-р Зафер Галибов, Институт на изследване на изкуствата при Българска академия на науките

17:45–18:00 Предизвикателството „Лични библиотеки“: опитът на Библиотеката на Нов български университет при управлението и ревитализирането им
. Ангелина Гимишева-Филипова, д-р Радостина Тодорова, Нов български университет