Годишнини

За европеизирането

Или как да не престанем да бъдем себе си, преди да сме станали други

◊ ЗА МИГЕЛ ДЕ УНАМУНО

На 31 декември се навършват 170 години от смъртта на оригиналния испански мислител-философ, талантливия испански поет, писател, драматург и един от най-изтъкнатите духовни водачи на страната си Мигел де Унамуно.

Докато е ректор на Университета в Саламанка, издава “Любов и педагогия” (1902), а през 1913 г. се появява най-значителното му философско изследване “Трагичното усещане за живота”. После следват романите му “Мъгла” (1914), “Авел Санчес” (1917), “Три поучителни повести и един пролог” (1920), драмите “Леля Тула” и “Федра” (1921), “Медея” (1933), “Странствания из Испания и испански видения” (1922), “Агония на християнството” (1925), романът “Великомъченикът Мануел Добрия” (1931) и др. Посмъртно излиза книгата “Кансиоинеро” с 1755 стихотворения и поетически дневник.


◊ ЗА ПОЕВРОПЕЙЧВАНЕТО

В есето си “За европеизирането” (1906) Унамуно се опълчва срещу “безогледното поевропейчване”, дори предлага за по-целесъобразно Европа да бъде “кихотизирана”, испанизирана, за да се обогати с дълбоко религиозния испански дух и с присъщите му трансцендентни измерения. Съветва хората да се вглъбят в себе си, в националното си съзнание, а не да робуват на клишета, като “eвропейски” и “модерни”. Самият той предпочита да не бъде “модерен европеец”, в общоприетия днес смисъл на тази дума, и изпитва вътрешно неприемане на т.нар. модерна научна ортодоксалност на новото време, защото тя рязпилява натрупаната мистична мъдрост.

Унамуно вярва, че испанците са по начало неспособни да погълнат модерната цивилизация и са напълно огнеупорни по отношение на нея, без това да е недостатък и беда. Защото, както казва той, може да се живее и най-вече да се умре без тази прочута култура. И защото има начини да се възвиси духът, да му се даде по-голяма широта, да се облагороди, да се издигне в култ, без да се прибягва до средствата на тази култура.

Ние, испанците, казва испанският мислител, имаме култ към смъртта и сме много тъжни, не знаем да се радваме. Но ако престанем да бъдем такива и овладеем изкуството да се веселим, ще престанем да сме испанци, без да сме станали и европейци.

Мнозина се стараят, твърди Унамуно, да обезобразяват нашия дух по получени отвън шаблони, в резултат на което не успяваме да станем като онези, на които се мъчим да подражаваме, а не сме вече и това, което сме били преди това. А така се получава някаква страшна духовна смесица, някаква почти хибридна наплодовитост.

Съдбата на този, който иска да се оформи по чужд калъп, е, че нито остава себе си, нито става друг, казва великият испанец, макар че и вижда в модерния европейски дух несъмнено неща, които е уместно да се възприемат и да се превърнат в притежание на народа му. “Но не можем ли, казва той, да се опитаме да испанизираме Европа като единствено средство, за да се поевропейчим, и то дотолкова, доколкото ни е изгодно? И дотолкова, доколкото европейското най-много допринася да сме това, което сме?

Хубав въпрос и също така добре прилягащ към нашата българска същност. Особено сега пред прага на ЕС. Нищо че изпреварващата мъдрост на испанския мислител е съзряла неговата актуалност преди сто години. Но затова пък е помогнала със сигуррност на испанците да останат себе си, макар че са от 20 години в ЕС.
Автор: Лияна Фероли
28.12.2006 г. 13:10
Посетено: 501
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/3276-za-evropeiziraneto