Годишнини

Лиляна Анастасова - 100 години от рождението на първата прима на Варненската опера

На 29 април 2021 отбелязваме 100-годишнината от рождението на Лиляна Анастасова

Лиляна Анастасова - 100 години от рождението на първата прима на Варненската опера

Лиляна Анастасова в ролята на Лиза от операта "Дама Пика" на Чайковски

 

◊ СЪБИТИЕТО

На 29 април 2021 г. отбелязваме 100 години от рождението на Лиляна Анастасова, eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера. 

В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава редица образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница.

Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна)

Талантът и характерът на Лиляна Анастасова оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете ѝ дъщери – телевизионната тонрежисьорка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

Лиляна Анастасова наследява музикалния талант от любимия си баща, който бил прочут адвокат в Търговище, но и добър тенор, пеел и свирел на китара. Макар че Лиляна също се откроявала с певческа дарба, искала първоначално да следва история, но съдбата я изпратила където трябва – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в току-що създадената през 1947 г. Варненска народна опера с главен художествен ръководител Петър Райчев.

Първата българска оперна легенда идва от световните сцени, за да подпомогне развитието на оперното изкуство в България и да положи най-напред основите на оперния театър в родния си град. Той веднага назначава на работа обещаващото младо сопрано, но „другарите“ от Комунистическата партия спешно го привикват и го предупреждават, че като дъщеря на „буржоазен интелигент“, Лиляна няма място в операта. На това Петър Райчев отговаря следното: “В операта аз не вземам активисти, а оперни певци!“ и тази негова реплика остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достойнство в онези трудни обществено-политически времена.

Лиляна Анастасова никога не забравя уроците на Петър Райчев: „Имах щастието да участвам в основаването на Варненската опера през 1947 г. В първите години много ми помогна народният артист Петър Райчев. Голям педагог, той внимателно и търпеливо ме насочваше, поведе ме по стръмната пътека, внушавайки ми постоянно: „Няма изкуство без мъка“. От него научих за всяка роля да търся литература, да се запознавам с епохата, в която живее моята героиня, с идеите, които тя изповядва. Търся и плочи, за да чуя записи на други певици, но не за да подражавам, а за проверка на това, което съм постигнала“ (В. „Народно дело“, 9.02.1964 г.).   

Първата роля Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини също събужда спомени: „Бях млада, неопитна и много се вълнувах дали ще се справя. Изпитвах сценичен страх, но с умение и такт Петър Райчев ми помогна да преодолея притесненията си“. Не след дълго ѝ възлагат Сантуца от операта „Селска чест“ на Маскани, първата самостоятелна централна партия, която изпълнява само Лиляна Анастасова без дубльорка. След това идват главните роли на Тоска в едноименната опера и Леонора в „Трубадур“ от Верди, Ярославна в „Княз Игор“ от Бородин, Наташа в „Русалка“ от Даргомижски, Амелия в „Бал с маски“, Аида в „Аида“ и Принцеса Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, Елвира в „Ернани“, Абигайл в „Набуко“ и Леонора в „Силата на съдбата“ от Верди, Турандот в „Турандот“ от Пучини, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Драгана в „Имало едно време“ от П. Хаджиев, Норма в „Норма“ от Белини, Марта във „Фауст“ на Гуно и други. Признава, че и допадат героини с богат и сложен драматургичен заряд, като Тоска, Сантуца, Лиза, Татяна, Аида, но обича всичките си роли - общо над 27 главни роли, увенчали щастливата творческа кариера на Лиляна Анастасова.

Оперната прима е редовен гост на Софийската опера, където само тя дублира Гена Димитрова в „Турандот“. Получава покана да се премести в столичния оперен театър, но предпочита да остане във Варна. Изявява се и на оперните сцени в Пловдив, Стара Загора и Русе. Гастролира с оперни спектакли и концерти в тогавашния Съветски съюз - Москва, Лениград, Рига, Талин, Вилнюс, също в ГДР, Италия, Испания, Полша, Унгария, Чехословакия, Югославия, Корея, Китай и Виетнам. Признанието и любовта на публиката я съпътстват, за което говорят и отличията, сред които Димитровска награда за ролята на Татяна в „Евгений Онегин“, званието „Заслужила артистка“, орден „Кирил и Методий“ и др.

Зрителите харесват Лиляна Анастасова във всичките ѝ превъплъщения: „Кой от нас не си спомня нейната Тоска. Величествена и силна, властна и женствена, в нея се разкрива и кокетливият каприз, и разяждащата ревност, и всеотдайната обич. И каква широка гама от драматични нюанси разкрива нейната привидно примирена Аида! Тук тя е ревностен опонент по силата на страстите и волята да осъществи правото си на щастие пред властната и егоистична Амнерис. Колко различна е във всяка партия и колко вярна на своята творческа природа и театрална съвест“, възхищава се Йордан Александров. (В. „Народно дело“, 9.02.1964 г.) „Звучният и силен, много интересен като тембър глас, винаги е затрогвал слушателите. Анастасова е и отлична актриса. Нейната игра във всяка роля буди възхищение“, допълва Йордан Каранов. („В името на голямото изкуство“, в. „Знаме“, Търговище, 21.08.1969 г.)

Очевидци и изследователи свидетелстват за това въздействие, което изкуството на Лиляна Анастасова упражнява върху публиката. То е резултат от упорит труд, задълбочен анализ и детайлно извайване на образа. Изключително дисциплинирана, Лиляна Анастасова подготвя старателно ролите си – първо овладява партията технически, а след това работи върху артистичното превъплъщение, за което много й помага съпругът Иван Иванов, режисьор във Драматичния театър, по-късно и в Кукления театър. 

„Тя беше невероятен човек, освен като певица, и като майка и съпруга“, разказва дъщерята Меглена. Тя не си спомня майка ѝ да е пазела някакъв режим заради гласа, усеща все още вкуса на нейните ястия, щастливото детство и времето, което са прекарвали заедно у дома или в операта, многобройните колеги и приятели, с които често била пълна къщата. „Никой не е имал такава майка, прекрасен човек, тя съчетаваше кариерата си с грижа за семейството, беше страхотна домакиня, много всеотдайна“, добавя другата дъщеря Илияна. Двете се гордеят с майка си и поемат по нейния път. Илияна завършва Музикалното училище във Варна и Държавната консерватория, дипломира се с първия випуск тонрежисьори и работи в Регионалния телевизионен център във Варна. Меглена завършва италианска филология, но учи и пеене, кандидатства и я приемат в хора на Софийската опера. При едно турне в Испания с „Турандот“, певицата в главната роля се разболява точно преди спектакъла и Меглена поема предизвикателството да изпее Турандот. Тя отдавна знае ролята, но стресът да дебютира с тази трудна партия, при това в чужбина, е голям. „Преди да изляза на сцената се прекръстих и се помолих, мамо, помагай ми! Съсредоточих се и не допуснах нито една грешка. През цялото време имах чувството, че нещо ме повдига, духът на мама ме подкрепяше“, вълнува се и днес от преживяното Меглена. 

Нейният син Борис Луков, наследил музикалния талант на семейството, трето поколение оперен певец, също се гордее със забележителната си баба. Той има прекрасни спомени от нея като мила и достолепна жена с особена харизма. Благодарен е, че е израсъл в среда, която го поощрява да стана оперен певец. Съзнава, че като наследник на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера, очакванията към него са по-високи, отколкото към други певци, но приема тази отговорност като дълг към семейството и към оперното изкуство.

 

Автор: Виолета Тончева
29.04.2021 г. 18:05
Посетено: 3110
Етикети: оперна певица, годишнина, опера Варна, 100 години от рождението, Лиляна Анастасова
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/32657-lilyana-anastasova-100-godini-ot-rozhdenieto-na-parvata-prima-na-varnenskata-opera