Годишнини

Национален институт „Нова българска литература”

Шест години в утвърждаване на съвременни литературни стойности

◊ НАЧАЛОТО

Когато афишираните в края на 90-те години на 20 в. усъмнявания във валидността на българския литературен канон се сдобиха с престиж сред литературоведската ни мисъл, като своеобразна алтернатива заработи Националният институт „Нова българска литература” със седалище в град Велико Търново. Той бе създаден по инициатива на катедра „Българска литература” при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и издателство „Слово”. Основан на самия праг между две хилядолетия (учредяването му е през 2000-та година), Институтът си поставя задачата да обедини усилията на професионални литератори и издатели от цялата страна, готови да се посветят на популяризирането, интерпретирането и утвърждаването на най-достойните образци в българската литература през втората половина на 20 в.

Представлявайки сдружение с идеална цел, той асоциира изтъкнати специалисти от хуманитарните факултети на университетите във Велико Търново, Пловдив, Шумен, Варна. Върху основата на техните индивидуални оценъчни списъци с представителни автори и творби изкристализира „каноничният инвариант” на българската литература от втората половина на 20 в. или т.нар. съвременна класика. Показателен е фактът, че организацията обединява творци, учени, културни институции, изповядващи различни изследователски, методологически, светогледни нагласи и почерци. В резултат отделните „арбитри на естетическия вкус”, работещи за каузата на българската литература, формират онова, което класиците на литературната ни критика нарекоха художествена съвест. Разбира се всяка културна общност, залагаща на широта на погледа, обективни критерии, осведоменост и търпимост, не изключва конфликта на интерпретациите. Напротив, като динамична система, културата във всеки един момент представлява „арена” на мирогледни напрежения, конкурентни борби. И все пак, въпреки разминаването между индивидуалните йерархии, Националният институт „Нова българска литература” се превръща в своеобразен гарант за съгласие по общите (универсалните) ценности. Онези, които, както би казал Ю. Тишнер, „ръжда не ги хваща и червей не ги яде”.


◊ ОСНОВНИ ИНИЦИАТИВИ

Разбирайки националния литературен канон не просто като изменящ се във времето списък от имена и заглавия, а като хуманитарен акт от най-висш порядък, членовете на Института с общи усилия определят корпуса от книги на поредицата „Нова българска библиотека” на издателство „Слово”. В основополагащите й рубрики „Поезия”, „Белетристика”, „Критика и есеистика” са реализирани десетки книги на автори като Ем. Станев, Блага Димитрова, Генчо Стоев, Васил Попов, Антон Дончев, Христо Фотев, Борис Христов, Ив. Динков и много още. Творби и имена, около които се солидаризират позициите на иначе полемизиращи помежду си представители на родната художествена интелигенция. Независимо с кой речник ще си послужим – от началото на 20 в., който говори за законен културен продукт, или от края на века, който говори за институционализиран символен капитал – можем да кажем, че Институтът „Нова българска литература” утвърждава матрицата от представителните произведения на националното литературно наследство от близкото минало. За период от 5-6 години проектът „Нова българска библиотека” се превърна в институция, доказвайки, че дори когато са подложени на провокации от различен порядък, истинските художествени ценности трудно се поддават на фалшификации. Те се натрупват като културна памет.

Превърнал се в център за селекция и утвърждаване на съвременните литературни стойности, Институтът надмогва крайно субективните залагания, диктата на бързопреходните моди и пазарни конюнктури. Обратно, въз основа на задълбочени прочити на литературата от втората половина на 20 в. той изпълнява функцията на посредник  между наличните художествени ценности и читателската аудитория. Както знаем, посредникът е нужен, когато и където духовното пространство добива йерархичен порядък, а предпочитанието и изборът се превръщат в структури на мисленето за културата.

Друг проект, с който Институтът се ангажира, е популяризиране делото на Иван Мешеков и Иван Радославов, както и присъждане на Национална награда за литературна критика на тяхно име. Сред досегашните нейни носители са ст.н.с. Сабина Беляева (посмъртно), проф. Никола Георгиев, проф. Светлозар Игов, проф. Иван Радев, проф. Радосвет Коларов. Така в началото катедра „Българска литература” съвместно с община Златарица, а впоследствие и с помощта на Института официализираха „ритуалния сценарий”, свързан с истинското завръщане на големите критици в актива на новата ни литература.

Обединени от патоса да доизграждат, а не да деконструират националния символен капитал, членовете на сдружението провеждат през годините поредица от литературни конференции, резултат от които са сборници в серията „Позиции”: „Следите на свещената книга в българската литература”, „Писателят – „това красиво човечество”. Васил Попов”, „История. Истории. Наративи (Българската историческа проза от втората половина на 20 в.)”, „Димо Кюорчев – между литературата и политиката (Изследвания. Архив. Оценки)”, „Змей със змейовете и човек с човеците”. Йордан Вълчев (Изследвания. Материали. Спомени)” и др. Повечето от горепосочените книги са издадени с помощта на издателство „Фабер”. Поместените в тях изследвания проблематизират предимно произведения, запазили силната си идентичност на класически текстове и в променената духовно-естетическа среда на 21. век. Освен това сборниците предлагат на аудиторията архивни материали, спомени на съвременниците, възкресяват забравени имена. Така те вършат онова, което определяме като градивна памет.

С марката на Института излизат редица персонални издания, някои от които са „Васил Попов – пътят от разказа към романа” (Иван Радев, 2003), „Българската поезия от 60-те години на 20 в. (Антоанета Алипиева, 2004), „Дневниците на писателя-дисидент” (Йордан Вълчев, 2004), „Моите полудневници 1970-1995” (Иван Радев, 2005)... Само от няколкото изброени заглавия става очевидно, че авторите дават достъп до непознати на широката публика литературни архиви. А, както е добре известно, архивът разгръща скрити сюжети, извайва неподозирани профили, актуализира недоизказани истини, разказва любопитни истории. Дневниковите записки и писмата на авторитетни фигури на родната култура от втората половина на 20 в. убеждават, че тъкмо на границата между интимното и публичното „паметта” се освобождава от социополитическите манипулации. Мемоарните и епистоларни страници оживяват автентичното мислене „според ценностите”, съприкосновяват със силуетите на достойни български интелектуалци, живели въпреки натиска на властта.

В рамките на дейността на Института се вписват поредиците „Литература и критически утопии”, „Homo literaricus”. Професионализмът, с който те се подготвят и издават, вдъхва доверие и надежда, че въпреки всичко, „предавано като традиция, миналото придобива авторитет; заявявайки се като история, авторитетът се превръща в традиция” (Хана Арент).


◊ СПОДЕЛЯНИ ЦЕННОСТИ

С цялата си, наистина внушителна за съвременните социокултурни контексти, дейност Националният институт „Нова българска литература” доказва, че дори когато е подложен на идеологически принуди, българският литературен канон живее битието на национален митопоетически текст по израза на Михаил Неделчев. И още нещо, учредителите и съмишлениците на Института не спират да провокират интелектуалния комплекс, че българският литературен канон е провинциален, неуниверсален, а също и вече станалия масов отказ да се четат националните литературни шедьоври. Защото, както ни убеждава световноизвестният френски интелектуалец с български произход Цв. Тодоров: „Всеобщият език никога няма да съществува въпреки бленуванията на някои философи... и никога няма да бъде в необходимата степен гаранция за всемирното съгласие между хората... Нямам особено доверие в космополитизма на общество, образувано от икономически водачи, медийни звезди или прочути автори. Пътят към универсалното включва дълбокото потапяне в особеното”. Мнозина от членовете на Института изповядват увереността, че едва ли е възможно интернет монополът да победи носталгичната ни потребност по „старомодната” библиотека от детството с дървените лавици и с книжните томове. Библиотеката, чиито послания са сътворени от значимите национални творци, оказали се „производители, произвеждащи за пазарите, които ги надживяват”.
Автор: Антония Велкова-Гайдаржиева
12.12.2006 г. 20:41
Посетено: 678
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/3203-natsionalen-institut-nova-balgarska-literatura