Варненската опера отбелязва своята 73-годишнина

Петър Райчев. Снимката е предоставена с любезното съдействие на режисьора Петър Русланов Райчев, внук на Петър Райчев.

◊ ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТБЕЛЯЗВА СВОЯТА 73-ГОДИШНИНА

Учредената на 6 април 1974 година Народна опера Варна поставя началото на професионален оперен театър в морския град. 

Петър Райчев - първото име на Варненската опера

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина.

Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

През 1947 г. Петър Райчев става основател и пръв художествен ръководител на Варненската опера, регистрирана на 6.04.1947 г. като Народна опера Варна. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен диригент - младият Руслан Райчев (1919-2006). Той следва няколко семестъра право в България, завършва Виенската консерватория и е асистент на прочутия Карл Бьом, преди да се издигне на свой ред до върховете на изкуството, които вече е покорил баща му. Варна е стартът в блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев.

Така с бащата и сина, знаменитите Петър и Руслан Райчеви, на 7.09.1947 г. започва летоброенето на Варненската опера. Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7.09.1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана. Декорите и костюмите са дело на художниците Асен Попов и Владимир Мисин. От първия солистичен състав, който включва 15 певци, за ролите в „Продадена невеста“ са избрани: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец). Хормайсторът Димитър Младенов дирижира избрания с конкурс пръв оперен хор, в който влизат 32 досегашни участници от хора на Радио Варна и хор „Морски звуци“. Балетът от около 10 души ръководи Асен Манолов, който заедно с Лена Хомолкова – Чехословакия е автор на хореографията.

За да се случи този ден първи в оперната история на Варна, има много предпоставки, които в годините назад създават условия за възникване и утвърждаване на оперното изкуство в морския град.

Предисторията

Варненската публика се среща за пръв път с оперното изкуство през 1894 г., когато оперната трупа на Енрико Масини изнася спектакли на “Травиата” и “Трубадур” от Верди и “Лучия ди Ламермур” от Доницети. Самият Петър Райчев, тогава още ученик, е завладян от магията на операта и от оперната дива Полин Виардо, за което разказва увлекателно в своята „Автобиография“, преиздадена през 2015 г. от внука му, режисьора Петър Райчев. Пътуващият италиански театър гостува няколко пъти във Варна до разпадането му през 1908 г., когато диригентът Рафаело Франки остава в морския град като учител по пеене.

Други важни събития от началото на оперната история във Варна са музикалното дружество “Гусла” на Добри Христов (1899), Оперетната дружба с диригент Димитър Младенов (1919) и особено Варненската оперна дружба “Лада” с диригент Пресиян Дюгмеждиев (1920). Като солисти във Варненската оперна дружба се изявяват пристигналите от Русия емигранти - баритонът Курагин, сопраните Мария Скокан, Надежда де Спилер, грузинският тенор Далфре Асатуров и други бивши членове на Киевската, Одеската и Тбилиската опера, както и обединените под диригентството на Александър Кръстев, варненски хорове. На 27.02.1921 г. в театър “Ранков” е изнесена първата премиера на Варненската оперна дружба – “Демон” от Антон Рубинщайн, играна 14 пъти във Варна, също в Провадия и Шумен. На 20.07.1922 г. същият екип представя “Травиата”, но не след дълго, поради финансови затруднения, оперният театър преустановява дейността си. През същата година Александър Наумов, капелмайстор на Флотския духов оркестър, учителят по музика Крум Мумджиев и диригентът Александър Наумов сформират нов оперен състав, който представя на варненци операта “Камен и Цена”от Иван Иванов и Вацлав Кауцки, и оперетата “Царицата на чардаша” от Имре Калман (1923).

По онова време се появява и хор “Серенада” с диригент Пресиян Дюгмеджиев, който с участието на Йордан Чифудов, Люба Джерова, Момка Загорска, Васил Трайков, Соломон Хасидов и учителя Иван Стефанов, изнася с успех в театър „Ранков оперетата “Черният идол” от Холендер (1926).

Най-значимата инициатива, допринесла за създаване на постоянно действаща оперна трупа през този период, е създаването на Варненската градска опера, за просъществуването на която основна заслуга има певецът и режисьор Стефан Македонски. За солисти са привлечени Димитър Вангелов, Искра Богданова, Тинка Димитрова, Владимир Кокенов, Васил Пацев, Йордан Чифудов и Андрей Ждановски. Хористите са подбрани от тогавашните варненски хорове, а оркестрантите от оркестрите на Осми пехотен полк и военноморския флот. Варненската градска опера преминава на субсидия към общината и под името Варненска общинска опера участва през 1926 г. в първия музикален фестивал у нас Летните музикални тържества, които предшестват ММФ „Варненско лято“. Трупата поставя “Травиата” от Верди, “Севилският бръснар” от Росини и “Цвета” от Маестро Георги Атанасов. Името Петър Райчев се появява в V Летни музикални тържества (1930), в които варненци приветстват именития си съгражданин в ролята на Граф Алмавива от „Севилският бръснар“ на Росини.

Икономическата рецесия през 1932 г. принуждава ръководството на Варненската общинска опера да потърси изход като филиал на Софийската опера, но предложението се отхвърля и оперният театър се закрива. Прекъсват и Летните музикални тържества, но само след три години те се възраждат и надграждат натрупания опит. Така се стига до 1938 г. и първото международно издание на Летните музикални тържества, чиито художествен директор е не друг, а Петър Райчев.

Всички тези събития проправят пътя до учредяването на 6 април 1947 г. на Народна опера Варна, с Петър Райчев като основател и пръв художествен ръководител, пръв директор Стефан Николаев и пръв главен диригент Руслан Райчев.

1947-1989

След премиерата на първата постановка „Продадена невеста“ от Б. Сметана на 7.09.1947 г., с режисьор Петър Райчев и диригент Руслан Райчев, за която вече стана дума по-горе, баща и син Райчеви подготвят още оперни заглавия, сред които „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини, художник Владимир Мисин, хормайстори Димитър Маринов и Яким Попилиев. Премиерата на 17.11.1947 г. е забележителна с първата поява на Никола Николов като Пинкертон, ролята, с която започва великолепната му кариера. В "Бохеми" от Дж. Пучини, в ролята на Марсел дебютира Михаил Зидаров, а в "Селска чест" от Маскани и "Палячо" от Леонкавало - Лиляна Анастасова (Сантуца) и Янка Кючукова (Неда) - тримата са в основата на варненската оперна трупа през първите 30 години от нейното съществуване.

За начало на професионалния варненски балет се приема датата 28.10.1948 г., когато балетната трупа на Варненската народна опера представя първия самостоятелен балетен спектакъл. Постановките на "Болеро" от М. Равел и "Шехерезада" от Р. Корсаков са дело на Асен Манолов, който танцува заедно с Лидия Диамандиева, Диана Аврамова, Тошко Иванов, Даниел Апостолов, Любка Петрова, Любен Петров, Нина Коваленко и др.

През 1951 г. и жанрът оперета се вписва трайно в репертоара на театъра с премиерата на "Взаимна любов" от С. Кац, диригент Борис Левиев, режисьор Христо Попов, художник Владимир Мисин, диригент на хора Кръстю Марев и хореограф Анастас Петров.

За върхово постижение през първите десет години от съществуването на Варненската опера се счита постановката "Русалка" от Даргомижски, премиера 20.05.1953 г. Оперите "Русалка", "Кармен", "Тоска", "Травиата", "Отвличане от сарая" и балетните спектакли "Бахчисарайски фонтан" и "Съперници" са заглавията, които Варненската опера (тогава под името Сталинска опера) представя при първото си турне в София.

През 1957 г. за пръв път на варненска сцена се поставя българска опера – "Гергана" от Маестро Георги Атанасов. Диригентът Йоско Йосифов прави нова редакция на творбата и реализира студиен запис с участието на Тинка Сколуфанова (Гергана), Станка Николова (Христина), София Божилова (Горана), Лиляна Николова (Латина), Йордан Знаменов (Никола), Георги Койчев (Златан), Николай Йорданов (Селим бей), Стефан Циганчев (Дядо Недялко) и др.

Забележителна дата в българската оперна история е и 30.07.1957 г., когато Морската градина се оглася от увертюрата на „Аида”от Верди - първата за България мащабна оперна продукция на открито, с която официално се открива новият Летен театър на Варна и се възстановяват прекъснатите от Втората световна война Летни музикални тържества, под новото име „Варненско лято“. Зад идеята на Емил Трифонов, директор на Варненската опера (1956-1965), стои талантлив екип: Йоско Йосифов - диригент, Николай Николов - режисьор, Мариана Попова - художник, Петко Мечков - хормайстор, Пенка Стойчева - балетмайстор и солистите: Тодор Костов (Радамес), Янка Кючукова (Аида), Станка Николова (Амнерис), Николай Йорданов (Амонастро) и Стефан Циганчев (Рамфис).

За ролята на Варненската опера в националния културен живот може да се съди и от факта, че в началото на 1960 г. тя открива свои филиал Добрич. В края на 50-те години и началото на 60-те години на миналия век оперният театър, в чийто състав се откроява диригентът Борислав Иванов, вдъхва живот на 12 творби от големия български композитор Парашкев Хаджиев. "Имало едно време" от Парашкев Хаджиев, заедно с "Годеж в манастира" от Прокофиев, "Така правят всички" от Моцарт», "Ернани" от Верди и балетът "По пътя на гърма" от Кара Караев участват в Третия национален преглед на оперно-балетните театри през 1962 г., като Моцартовата творба и операта на Прокофиев се представят за първи път на българска сцена. Тогава специално се отбелязва професионалното израстване на балетната трупа под ръководството на Галина и Стефан Йорданови. Забележителен тандем в живота и изкуството, двамата поддържат в следващите 25 години високото ниво на балетната трупа и това несъмнено допринася през 1964 г., именно във Варна, да се постави дългогодишната традиция на първия в света Международен балетен конкурс.

Приносът на един оперен театър се измерва и със заглавията, поставени за пръв път на националната сцена. В периода 1947-2009 г. Варненската опера изнася 21 оперни произведения за първи път в страната, като 5 от тях са абсолютни премиери: "Паисий Хилендарски" от Найден Геров (1959), "Албена" (1962), "Юлска нощ" (1964) и "Рицарят" (1969) от Парашкев Хаджиев, "Кокичина" от Йоско Йосифов (1963) и "Игра" от Димитър Христов (1978). Под ръководството на Емил Трифонов и Стефан Трифонов, в периода 1958-1967 г. се реализират най-много първи изпълнения на опери в България – 27.

През втората половина на 60-те и 70-те години за Варненската опера работят именити творци, сред които диригентите Борислав Иванов, Георги Занев, Влади Анастасов, Драгомир Ненов, Иван Филев, Иван Маринов; режисьорът Кузман Попов; хореографката Желка Табакова; диригентите на хора Никола Бочев, Кръстан Мисирков и Елена Пушкова; художничката Лора Маринова; певците Валери Шадура, Донка Шишманова, по-късно Райна Стоянова, Ганка Димова, Ваня Кокошарова, Теодоси Костов, Денчо Белев, Делчо Сапунджиев, Иван Панайотов, Евгени Леков, Ана Бозева, Стоянка Кавалджиева, Румяна Михайлова, София Иванова, Амалия Маринова, Никола Господинов, Лили Симеонова, Наварт Хмаяк, Михаил Mатеев, София Хитова, Валентина Шунелска и други. В балетните спектакли през следващите сезони се изявяват: Георги Нейков, Екатерина Чешмеджиева, Любомир Кацаров, Людмил Буббов, Наташа Кирчева, Михаил Михов и др.

1999 – 2010 – 2020

Обществено-политическите промени през 1989 г. в България се отразяват и в сферата на културата. През 1999 г. Варненската опера и Варненската филхармония се обединяват в Оперно-филхармонично дружество (ОФД), чийто директор в продължение на 20 години (1989-2009) става диригентът Христо Игнатов. В този творчески период се утвърждават солистите: Арсений Арсов, Нико Исаков, Бойка Василева, Костадинка Николова, Даниела Димова, Евгений Станимиров, Свилен Николов, Линка Стоянова, Пламен Долапчиев. С художествените си постижения се открояват постановките: „Едип цар“ от И. Стравински - първа сценична реализация в България, премиера 15.08.1995 г., диригент Йордан Дафов, сценична реализация Кузман Попов и Калина Богоева, сценография Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова, диригенти на хора Любомира Александрова и Росица Щерева, с участието на Костадин Андреев, Стефка Минева, Стефан Еленков, Павел Герджиков, Димитър Станчев, Дафинка Данаилова и др.; балетът “Дон Кихот” от Л. Минкус, премиера 16.07.1998 г., диригент Алексей Людмилин, постановка Калина Богоева, диригент Сунай Муратов, сценография Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова, репетитор Румяна Малчева, с участието на Бойко Неделчев, Елена Глурджидзе, Денис Владимиров, Керанка Щерева и др.; операта “Дон Карлос” от Дж. Верди, премиера 27.07.2002 г., диригент Христо Игнатов, режисьор Кузман Попов, художник на декора Тодор Игнатов, художник на костюмите Лора Маринова, диригент на хора Малина Хубчева, с участието на Юлиян Константинов, Бойко Цветанов, Нико Исаков, Димитър Станчев, Цветелина Василева, Мариана Пенчева и др.

Още по-широк творчески хоризонт се отваря пред варненските артисти през 2010 г., когато с Постановление на Министерския съвет Оперно-филхармонично дружество Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров” се обединяват в Театрално-музикален продуцентски център Варна. В тази обща организационна структура ОФД присъства вече като Държавна опера Варна, а Варненският драматичен театър запазва името на своя патрон Стоян Бъчваров. Националния конкурс за директор на ТМПЦ спечелва сопраното Даниела Димова, която внася съвременни стандарти в мениджмънта и творческата продукция на институцията.

Опера в Летния театър, първият успешен проект на Държавна опера Варна в рамките на ТМПЦ, възобновява оперните спектакли на открито и ги превръща в традиция, която от 2010 г. всяко лято от юни до края на август събира в романтичната атмосфера на Летния театър почитателите на красивата музика от България и чужбина. Още първото издание на Опера в Летния театър през 2010 г. привлича многобройна публика както с премиерите на "Кармина Бурана" от Карл Орф, "Ернани" от Дж. Верди и "Кармен" от Жорж Бизе, така и със звездните български гласове, които идват от най-престижните сцени, за да пеят в България: Орлин Анастасов от Миланската скала, Бойко Цветанов от Цюрихска опера, Надя Кръстева от Виенската Щатсопера, Иван Момиров от Италия и др. През следващите години, специално за Опера в Летния театър, пристигат Кирил Манолов, Камен Чанев, Цветелина Василева, Агунда Кулаева и Александър Татаринцев (Русия), Карло Коломбара и Дария Масиеро (Италия), Ирина Йордакеску и Сорина Мунтеану (Румъния), диригентите Росен Гергов, Росен Миланов, Мартин Георгиев, Франческо Ланзилота, Стефано Сегедони, Марко Боеми (Италия) и др.

Жанровото разнообразие е характерно както за Опера в Летния театър, така и за целогодишната програма на Държавна опера Варна, в която присъстват, наред с операта, и оперета, балет и мюзикъл, както и гала концерти в същите жанрове. Симфоничните концерти, които изискват подобаваща акустика, се изнасят само в оперния театър или в зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна.

Приоритетно място сред оперетите заемат: „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, дир. Ерки Пек (Естония), реж. Марк Кроне (Холандия), премиера 13.02.2012 г.; „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов, реж. Николай Априлов, дир. Стефан Бояджиев, премиера 2.03.2016 г. и „Царицата на чардаша“ от Имре Калман с последните два режисьорски прочита – на Николай Априлов, дир. Стефан Бояджиев, премиера 3.07.2015 г. и на Александър Мутафчийски, дир. Цветан Крумов, възстановка по прочутата версия на Видин Даскалов, премиера 14.08.2018 г.

Отчитайки големия интерес на съвременниците към мюзикъла, Варненският оперен театър развива от 2012 г. дългогодишна програмна стратегия за този жанр, с която разширява таргет аудиториите си с акцент върху младите хора. Началото поставя мюзикъл галата „Hello Broadway”, дир. Юли Дамянов, солисти: Орлин Горанов, Даниела Димова и Олга Михайлова-Динова, 31.07.2012 г. и Super Star Gala с дир. Юли Дамянов, реж. Светозар Донев, солисти: Костадин Георгиев-Калки, Звездомир Керемидчиев - Звезди от „Ахат”, Александър Мутафчийски, Даниела Димова и др., 3.08.2013 г. През 2014 г. се поставят детският мюзикъл „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, реж. Сребрина Соколова, дир. Стефан Бояджиев и рок операта «Исус Христос суперзвезда» от А. Л. Уебър, дир. Юли Дамянов и Страцимир Павлов, реж. Светозар Донев, хореография Анна Донева. Следват „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ от А. Л. Уебър, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореография Светлин Ивелинов и световната премиера във Варна на „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, хореография Светлин Ивелинов. Още два мюзикъла влизат в репертоара през следващата година: „Котки“ от А. Л. Уебър, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева и за пръв път в България „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски, реж. Николай Априлов, дир. Страцимир Павлов, хореография Татяна Янева, българска премиера. В хитови заглавия се превръщат „Да пееш под дъжда“, мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн и песни от Насио Хърб Браун и Артър Фрийд, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, българска премиера и “Зоро” по либрето и текстове на песните Стивън Кларк, музика Джипси Кингс, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, хореография Станислава Томова.

Годината 2019 държи рекорд с пет мюзикълни премиери. Тя започва с любопитен опит за нов български мюзикъл „Кой е Големанов?“ от Георги Костов, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, следват „Моя прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, реж. Нина Найденова, дир. Цветан Крумов, хореограф Боряна Сечанова и за пръв път в България най-новият мюзикъл на А. Л. Уебър „Любовта никога не умира“, продължение на „Фантомът на операта“, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева. Българска премиера. Сърцата на публиката печели „Чикаго“ от Джон Кандър, текст на песните Фред Еб, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов, хореография Анастасия Неделчева. За премиерата на „Уестсайдска история“ от Ленард Бърнстейн, текстове на песните Стивън Зондхайм, реж. Крис Катена, е привлечен Маестро Александър Фрай, съмишленик на великия Бърнстейн. Диригент е също и Кръстин Настев, хореографията е дело на Надя Димокова.

Както вече уточнихме по-горе, 1948 година, в която балетната трупа изнася първия си самостоятелен балетен спектакъл, с едноактните балети „Шехерезада” и „Болеро”, постановки на Асен Манолов, се приема за начало на професионалния балет във Варна. Шанс за варненския балет е срещата в Държавния институт за театрално изкуство ГИТИС в Москва между балерината Галина Худа Кули от Баку (1933) и юриста от Софийския университет, завършил преди това Хореографското училище в София Стефан Йорданов (1924-1994), които превръщат балета и балетното образование във Варна в своя житейска кауза. Блестящи хореографи, балетни педагози и балетни режисьори, те внасят възможно най-високи критерии в своята работа. 25-те години (1960-1985), в които двамата поставят над 35 нови балетни заглавия и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, играни на сцената на Варненската опера, са благодатно време за трупата.

След Галина и Стефан Йорданови други известни български хореографи оглавяват трупата или са гост хореографи на варненска сцена: Желка Табакова (1986-1991), Калина Богоева (1993-1999), Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова, Маргарита Градечлиева, Константин Илиев, Екатерина Чешмеджиева (1999-2015). Оттогава досега начело на трупата застава изтъкнатият балетен артист и хореограф, з.а. на Русия Сергей Бобров. Той внася нови творчески инвенции, обогатява балетния репертоар и разширява с поредица от кастинги международния състав на трупата. Задълбочава се партньорството с Държавния театър за опера и балет в Красноярск, с Кремълския балет и Болшой театър, откъдето във Варна гостуват балетни педагози и артисти.

С хореографската редакция на Сергей Бобров излизат редица премиерни постановки, сред които: „Лешникотрошачката“ от Чайковски, с Илияна Славова и Павел Кирчев, премиера 19, 20.01.2015 г.; „Жизел» от Адам, с Олеся Алдонина, Павел Кирчев, Юрика Аоки, премиера 6.08, 7.08.2015 г.; „Дон Кихот“ от Минкус, с Екатерина Булгутова, Георгий Болсуновски, Румен Стефанов, Даниел Христов, премиера 11.07.2016 г.; 2017; „Зле опазеното момиче“ от Хертел, с Влада Захарова и Саори Коике, премиери 2.08., 3.08.2017 г. ; „Пепеляшка“ от Прокофиев, с Наталия Боброва, Елена Свинко, Иван Карнаухов, Марчело Пелицони и Павел Кирчев, премиери 28.07., 22.11.2018 г. На изключителен прием се радват „Лебедово езеро“ от Чайковски, с Веса Тонова, Иван Карнаухов и Павел Кирчев, премиера 9.08.2018 г. и „Снежанка“ от Чайковски, с Анастасия Осокина и Анастасия Нигматулина, премиера за България, 5.12., 8.12.2018 г. „Спящата красавица“ от Чайковски, с Анастасия Белоногова, Франциско Руиз, Павел Кирчев, Мириам Рока Круз е първа постановка в историята на Варненската опера, премиери 23.11., 25.11.2019 г., а младите балетни солисти на Варненската опера Нерея Асторя и Марко ди Салво печелят сърцата на публиката в „Копелия“ от Делиб, премиери 2.12., 16.12.2019 г.

Повече информация за продукцията на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна, за колаборацията с водещи чуждестранни оперни театри, разширяването на таргет аудиторията и другите успешни практики на най-голямата културна институция в Североизточна България, ще намерите в сайта operavarna.com и фейсбук страниците на оперния театър.

Прочетете повече за Варненската филхармония:

https://kulturni-novini.info/sections/25/news/31083-varnenskiyat-simfonichen-orkestar-na-74

• Обърнете специално внимание на актуалните, в условията на Covid-19 пандемия, live streamed спектакли на Държавна опера Варна в платформата Споделени представления

* * *

Библиография

„Живот и песен“, Петър Райчев, 1950; преизд. Петър Райчев внук, „Марс 09“, 2015;
„Българският оперен театър. 1944-1980“, Розалия Бикс, „Музика“, 1985;
„50 години Варненска опера“, Мария Кондова, „Сталкер“, 1997;
„Варненският оперен театър“, Любомир Кутин, сборник „10 книги за Варна“, 2008;
„Петър Райчев в певческото изкуство на XX век“, Нели Божова, „Морски свят“, 2009;
„Балада за оркестър и диригент. 1946-1978“, Милко Димитров, „Морски свят“, 2012;
Балетните конкурси във Варна 1964-2012, сборник;
„За варненския балет. Ретро“, Светла Трайкова, „Морски свят“, 2018;
„Руслан Райчев“, Петър Русланов Райчев, Румяна Каракостова, „Геа Либрис“, 2019;
„Варна. Енциклопедия Театър. А-Я“, „Морски свят“, 2019;
Държавен архив Варна;
Архив на Държавна опера Варна;
Личен архив.