Годишнини
15 години "Литературен глас"
Акцентът - автори от страната, не толкова от София
◊ СЪБИТИЕТО
Излезе юбилейният брой на вестник „Литературен глас” от Стара Загора - наследник на вестника със същото име на Д. Б. Митов, списван от големия литературен критик и журналист от 1928 до 1944 г. в София.
Национално издание с големи заслуги за българския духовен живот през първата половина на ХХ век, месечникът, който издава веотдайният и талантлив старозагорски поет Йордан Атанасов, е достоен продължител на това дело.
◊ ЗА ИЗДАНИЕТО
Акцентът в него е поставен повече върху творчеството на автори от страната, не толкова от София. Една от големите беди на нашата култура е прекалената й концентрация в столицата, тенденция, която вместо да стихва, се засилва. И докато в страни като Германия, Полша, Румъния, Италия и в други европейски държави култура може да се прави не само в столиците, но и в големите, а и в по-малките центрове, у нас е тъкмо обратното – всичко добро (а и не толкова добро), е „наблъскано” в София.
За писател, актьор или музикант е доста трудно да се изяви пълноценно дори в Русе или Варна. Възможностите там са по-малки, а столичните медии гледат високомерно "провинциалистите". Впрочем нашите медии, в т.ч. и БНР и БНТ, не могат да се нарекат "национални", те са просто "столични".
В този смисъл новият "Литературен глас" от "града на поетите и липите" върши чудесна работа. Там се дава трибуна на редица творци, за които достъпът до няколкото оцелели литературни издания, превърнали се в "затворени общества", е почти невъзможен.
◊ ПОВЕЧЕ
„Литературен глас” излиза всеки месец в 8 страници и поддържа редовно няколко основни рубрики: Поезия, Проза, Критика, Световни поети и Сцена. Във всеки брой откривам по някой талантлив и неизвестен поет и белетрист, а също и интересна, непозната страница от литературната ни история.
Йордан Атанасов полага огромни усилия, за да спаси изданието в тези години на безпаричие и безразличие от страна на управляващите към културата и духовността. Мога да го сравня с всеотдайния и достоен Димитър Добрев, който между двете войни поддържа русенското издание „Светлоструй”, орган на българските писатели от провинцията.
Откритието на юбилейния брой е едно непознато великолепно стихотворение на Николай Лилиев. Създадено е по повод изложба на Константин Щъркелов в писателското кафене „Цар Освободител” и съхранено от поета Иван Дочев.
Национално издание с големи заслуги за българския духовен живот през първата половина на ХХ век, месечникът, който издава веотдайният и талантлив старозагорски поет Йордан Атанасов, е достоен продължител на това дело.
◊ ЗА ИЗДАНИЕТО
Акцентът в него е поставен повече върху творчеството на автори от страната, не толкова от София. Една от големите беди на нашата култура е прекалената й концентрация в столицата, тенденция, която вместо да стихва, се засилва. И докато в страни като Германия, Полша, Румъния, Италия и в други европейски държави култура може да се прави не само в столиците, но и в големите, а и в по-малките центрове, у нас е тъкмо обратното – всичко добро (а и не толкова добро), е „наблъскано” в София.
За писател, актьор или музикант е доста трудно да се изяви пълноценно дори в Русе или Варна. Възможностите там са по-малки, а столичните медии гледат високомерно "провинциалистите". Впрочем нашите медии, в т.ч. и БНР и БНТ, не могат да се нарекат "национални", те са просто "столични".
В този смисъл новият "Литературен глас" от "града на поетите и липите" върши чудесна работа. Там се дава трибуна на редица творци, за които достъпът до няколкото оцелели литературни издания, превърнали се в "затворени общества", е почти невъзможен.
◊ ПОВЕЧЕ
„Литературен глас” излиза всеки месец в 8 страници и поддържа редовно няколко основни рубрики: Поезия, Проза, Критика, Световни поети и Сцена. Във всеки брой откривам по някой талантлив и неизвестен поет и белетрист, а също и интересна, непозната страница от литературната ни история.
Йордан Атанасов полага огромни усилия, за да спаси изданието в тези години на безпаричие и безразличие от страна на управляващите към културата и духовността. Мога да го сравня с всеотдайния и достоен Димитър Добрев, който между двете войни поддържа русенското издание „Светлоструй”, орган на българските писатели от провинцията.
Откритието на юбилейния брой е едно непознато великолепно стихотворение на Николай Лилиев. Създадено е по повод изложба на Константин Щъркелов в писателското кафене „Цар Освободител” и съхранено от поета Иван Дочев.
Автор:
Методи Захариев
Публикация:
03.11.2006 г. 11:10
Посетено:
957
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/2955-15-godini-literaturen-glas