Непознатите спасители

Спасителите на кюстендилските евреи, праведници на народите (на горния ред: Димитър Пешев, Асен Суйчмезов, Иван Момчилов, Владимир Куртев и на долния ред: Петър Михалев)

На 15 март в изложбената зала на Държавните архиви бе открита документалната фотоизложба: „1943. Преследване и защита. Съдбата на българските евреи”. Тя е подготвена по повод 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи от концлагерите на смъртта и разказва за историите на българските "праведници на народите” на държавата Израел, които заради изключителния им принос за запазване живота на свои съграждани евреи по време на Втората световна война, са обявени за такива от института за Холокоста „Яд Вашем” в Ерусалим. Българските праведници са общо 20 души, като по-известните сред тях са заместник-председателят на тогавашното народно събрание Димитър Пешев, патриарх Кирил и екзарх Стефан. Непоказвани досега документи, снимки, писма разкриват лицата на непознатите спасители и разказват историите на непопулярните, обикновени хора, участвали е спасяването на българските евреи през 1943 г. Главната цел на фотоизложбата е именно да се заговори и за тях. 

Събитието бе открито от вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов. А в поздравлението си към присъстващите председателя на Държавната агенция „Архиви” Михаил Груев каза: „Нека да си припомним за онези хора, които са схванали критичния момент, и с това са спасили човешки животи”. По думите му ние не знаем почти нищо за повечето от 20-те човека, обявени за праведници. Те са имали всякакви професии – лекар, медицинска сестра, актриса… От биографичните бележки за тях, изписани по таблата на изложбата, се разбира например, че Анна и Стефан Сърчеджиеви са укривали в дома си еврейско семейство, въпреки че в къщата им били разквартирувани германци.  Доктор Атанас Костов успял да спаси 58 евреи, като убедил властите, че са му необходими, за да предотврати епидемия. Спиро Денков пък превел нелегално в Румъния евреи, откъдето те намерели избавление в Палестина. На откриването на изложбата присъстваха и други наследници на праведниците.             

Чрез документални материали изложбата проследява развитието на националсоциализма, навлизането му в България и отношението към евреите в България и в Европа.

В словото си при откриването посланичката на държавата Израел в България, Нейно превъзходителство Ирит Лилиан сподели: „Трябва да кажем, че военно-политическата обстановка в България по онова време не се е различавала например от останалите страни в Средна Европа. Но никои от другите не успяха да сторят това, което стори българският народ. И до днес търсим отговор на въпроса „Защо”. Поне част от истината се съдържа в думите на най-възрастната посетителка проф. Хени Лорер: „Аз съм една от спасените. Дължа го на изключителната толерантност и благородството на българските поданици.”