180 г. от рождението на Хаджи Мина Пашов

В I СУ „Хаджи Мина Пашов” - Сливен, пред ученици от седми, осми и девети клас, библиотекари от отдел „Краезнание” на РБ ”Сава Доброплодни” с интересна презентация отбелязаха 180 г. от рождението на бележития сливенец и патрон на училището. Урокът се организира по инициатива на Регионалната библиотека по дългосрочна програма за популяризиране на живота и делото на бележити дейци от Сливенския край сред ученици от различни сливенски училища.

Чрез богат снимков материал бяха представени най-важните моменти от биографията на Хаджи Мина Пашов, както и неговата дейност, като възрожденски деятел, филантроп, общественик, финансист и дарител. Бяха прожектирани и кратки откъси от филма на Васил Гендов за град Сливен, посветени на М. Пашов и на създаването на „Баби Иванкиното училище”, което по-късно става Първа Сливенска девическа прогимназия или така нареченото „Пашово училище”.

Хаджи Мина Пашов е роден през януари 1838 г. в гр. Йерусалим. Баща му, Янко Пашов, е крупен сливенски търговец и притежава 3 търговски къщи в Сливен, Цариград и Крим. Учи при даскал Добри Чинтулов. Знанията и качествата, които получава, му отварят много врати, и той е поканен за секретар на сливенци в румънския търговски център Фокшан. След две години престой в Румъния Хаджи Мина Пашов се завръща в родния Сливен, но скоро заминава за Цариград, където работи като пълномощник в известната търговска къща на Никола Бракалов. След това преминава за 4-5 години на същата длъжност в търговската къща на Никола Тъпчилещов. В търговските среди все повече се говори за неговите изключителни способности. Паралелно с тази си дейност Хаджи Мина Пашов е и голям родолюбец и участва в борбата на българския народ за независима  българска църква. Сближава се с Драган Цанков и го подкрепя в идеята за уния с папата. Едва 26-годишен,  със свои средства, заедно с Тодор Бурмов и Никола Михайловски, започва издаването на българския вестник ''Съветник'' – орган на българската община в Цариград. По негова инициатива е открито и българско читалище, на което той е първият председател.

Към края на 1868 - началото на 1869 г. Хаджи Мина Пашов напуска Цариград и заминава за Одеса, където работи в търговската къща на богатия българин Николай Ташкович. След смъртта на Ташкович, М. Пашов отваря търговска къща на свое име. През тези години той е и един от най-близките сътрудници на Г. С. Раковски. Подпомага със средства младежи, които учат в Русия, както и български комитети, дружества, студенти и търговци. Подкрепя материално и национално-освободителното движение. 

Хаджи Мина Пашов е един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г., което по-късно мести седалището си в София и се преименува в БАН. Бил е председател на заседанията при изработване на устава на дружеството.

При обявяване на освободителната война Хаджи Мина Пашов е назначен за главен интендант на ''Задунайския отряд''. За заслуги е награден от руския император с престижни ордени. В качеството си на главен интендант се сближава с брата на императора и съдейства при водене на Санстефанските преговори за освобождаване на българските заточеници в Мала Азия. Когато Руско-турската освободителна война започва, Хаджи Мина Пашов и Евлоги Георгиев организират закупуването на големи количества храни за нуждите на армията. За тези доставки Руското правителство дължало на М. Пашов 2 500 000 златни рубли. След подписването на Санстефанския мирен договор той остава в Петербург, за да си получи дължимата сума. Правителството на Русия, обаче, не успява да му изплати цялата сума, а само част от нея. На 6.12.1880 г. Х. Мина Пашов ненадейно умира, а е в блестящо здраве и е само на 43 години. Съмненията са, че е отровен.

Хаджи Мина Пашов е един от най-щедрите дарители на град Сливен. Първото завещание прави по време на Руско-турската война, но забогатява и подписва ново. След неговата смърт писано завещание не се намира. Той оставя имот на стойност 650 хил. рубли. От тях 10 хил. рубли се разпределят между наследниците: неговата сестра Мария и братята му Михаил и Коста. Със задачата да издири и уреди наследството е натоварен ген. Константин Кесяков. На 2 дек. 1882 г. той внася в Руската държавна банка 100 хил. книжни рубли в полза на Сливенската община за образование. Годишната лихва се превежда редовно на общината. Тъй като липсва изрично записаното желание на дарителя, К. Пашов предлага с дарените пари да се построи училище, което да носи името на брат му. На 15 януари 1884 г. Сливенският общински съвет приема да се изгради основно училище, като се използват лихвите на дарението. На 10 юни 1884 г. Сливенският митрополит Серафим полага основния камък на Девическото училище. Завършено е през 1885 г. и е наречено на името на дарителя. Със средства от наследството на М. Пашов от Русия ген. К. Кесяков закупува 2 сгради в центъра на София. На 2 април 1899 г. Сливенската община и училищното настоятелство сключват споразумение с ген. Кесяков, който, принуден от съда и общественото мнение, отстъпва на общината едната сграда на ул. „Цар Освободител“ № 1. Освободен от управлението на дарението, той се задължава да внесе в БНБ на името на Сливенската община 100 хил. златни лв. на срочен влог. В споразумението, утвърдено на 7 април 1899 г., е посочено, че лихвите от капитала и наемите от сградата в София ще се използват за подпомагане на училищното дело в Сливен и за поддържане образованието на младежи в чужбина. През 1944 г. сградата в София е засегната от бомбардировките. През 1948 г. тя е възстановена и надстроена. На 8 януари 1953 г. Министерството на комуналното стопанство и благоустройството предава имота на „Софжилфонд“. През 1993 г. столичната община „Средец“ признава, че имотът е собственост на Сливенската община. През 1997 г. МС решава да продаде сградата на „Дрезднер банк“ за строеж на банков център. С част от средствата, които Сливенската община получава, е построен общинският пазар в града. Взема се решение 50 % от приходите от наеми от пазара да се предоставят за подпомагане на културата, образованието и най-вече – за подкрепа и насърчаване на талантливи деца. С решение на ОбС - Сливен от 20 юни 2006 г. (допълнено в края на 2010 г.) се учредява годишна стипендия на името на хаджи Мина Пашов. Тя се присъжда на младежи на възраст от 16 до 25 г., класирали се в първите 6 места на европейски и световни форуми и състезания. Стипендията е в размер на 10 минимални работни заплати.