Годишнини

Да се обновиш с ерес, макар и не за дълго

95 години от рождението на Емил Мишел Чоран

◊ СЪБИТИЕТО

Навършиха се 95 години от рождението на Емил Мишел Чоран, един от най-блестящите европейски мислители и хуманисти на ХХ век. Роден е през 1911 г. в Сибиу, Румъния, а умира през 1995 г. в Париж.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ЧОРАН

През по голямата част от живота си живее като емигрант във Франция. Пише в своите "Фрактури", че от онези първи емигрантски безработни години на унижения се формира неговата гордост и наказание да бъде носител на прозорливостта чрез слово. Оттогава той неуморно пише и защитава свободата на личността като единствена религия.

Чоран си признава, че френският език не импонира на неговия темперамент, но затова пък му действа като усмирителната риза за лудия, като наложена дисциплина. Казва, че хармонията на този език укротява лудостта в него и е един вид психологическа терапия. Първоначално не вярвал, че може да се подчини на едни толкова строги правила, но после пише всяка една от своите книги на френски език поне по два пъти.

Непокорният и свободолюбив балкански писател и мислител се сприятелява с А. Камю, със С. Бекет, в който, подобно на наго, нямало нищо френско или парижко, макар че е живял 25 години във френската столица.

Най-често Чоран говори в своите книги за смъртта ("Курс по разложение"). Смята, че това е най-натрапчивият, най-вълнуващият хората проблем, който измества всички останали теми и проблеми и поставя живота в една съвсем друга, необичайна плоскост, която разкрива същността на смъртта като край на историята на всяка една лудост.

Затова тези, които битуват перманентно в тази "лудост", изобщо не мислят за смъртта, докато всички останали непрекъснато го правят. Но това пак не води до нищо добро, а само утвърждава паразитния начин на живот в догма.

А човекът е едно гордо същество, твърди Чоран, и не обича рамките, било то органични или обществени. А да не приемаш нещото, което не се съвмествява с ума ти, с волята ти, е много човешко качество, според него. Така и неминуемо стигаш до скъсване с робията на утвърдените модели. Сега на това "отцепничество" му казват ерес. А то, всъщност, тръгва като обновление, като бунт, несъгласие с утъпканите постулати и затова е начин да се обновиш с ерес. Но впоследствие, когато "отцепникът" задълбае в новия модел, отново затваря пространството, но с нови правила, ритуали, символи. Така че никоя ерес не води до трайно обновление, а само до връщане оттам, откъдето си тръгнал.

Автор: Лияна Фероли
27.08.2006 г. 09:34
Посетено: 399
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/2652-da-se-obnovish-s-eres-makar-i-ne-za-dalgo