Годишнини
40 години от създаването на Националния литературен музей
История на Националния литературен музей
Националният литературен музей е създаден през 1976 г. под името „Национален музей на българската литература“. Неговата задача е да издирва, събира, съхранява, проучва и показва веществените и документални паметници, свързани с цялостната история на българската литература. Негов пръв ръководител е Михаил Райчев – син на писателя Георги Райчев, който обаче така и не е назначен за директор на създадената от него институция поради това, че не е бил част от управляващата власт.
При създаването на НЛМ част от неговата структура на територията на София стават къща-музей „Иван Вазов“ – най-старият литературен музей в България, чийто пръв уредник е бил Елин Пелин, както и къщите-музеи на П. К. Яворов, на Петко и Пенчо Славейкови, на Н. Й. Вапцаров, на Христо Смирненски, на Димитър Димов и на Николай Хрелков.
До 1989 г. към Националния литературен музей са присъединени още къща-музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново, къща-музей „Елин Пелин“ в с. Байлово, къща-музей „Георги Караславов“ в кв. „Драгалевци“ и къща-музей „Панчо Владигеров“. След 1990 г. сградите на къщите-музеи „Н. Хрелков“ и „Георги Караславов“ са върнати на наследниците по Закона за реституцията, а къща-музей „Панчо Владигеров“ е преобразуван в самостоятелен държавен културен институт.
През цялото време на своето съществуване къща-музей „П. К. Яворов“ се е помещавала в частна собственост, като в момента музеят заема само средния от трите етажа на къщата.
Днес Националният литературен музей включва къщите-музеи в София на Иван Вазов, на П. К. Яворов, на Петко и Пенчо Славейкови, на Н. Й. Вапцаров, на Христо Смирненски, на Димитър Димов, на Емилиян Станев във Велико Търново и на Елин Пелин в с. Байлово, както и три мемориални кабинета – на Стилиян Чилингиров – последният председател на СБП до 1944 г., на Иван Богданов и на Владимир Башев, който функционира като литературен кабинет и средище на поети журналисти и студенти.
Днес усилията на екипа на Националния литературен музей са насочени към възстановяването на къщите-музеи на българските поети и писатели и към обновяване на техните документални експозиции. В момента се полагат усилия къщата-музей на Пейо Яворов да стане държавна чрез възмездяване на собствениците й.
В специализирания отдел „Фондове и литературно наследство“ се съхраняват ръкописи, архиви, книги и вещи на български писатели, които нямат къщи музеи. За своето 40-годишно съществуване Националният литературен музей издири и опази внушителни по количество и ценност колекции от ръкописи, снимки, документи, кореспонденция, първи издания на българската книжнина, ръкописни и старопечатни книги, ценни етнографски материали, уникални вещи на български поети и писатели.
Научно-изследователската работа е в основата на многостранната дейност на институцията. От тази година към нея функционира и научна група. Всички музеи на поети и писатели в България са под методическото ръководство на Националния литературен музей.
Кога са създадени музеите на нашите творци
Къща-музей „Иван Вазов“ е отворена за посетители през 1926 г. На 22 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в София в музей. Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 г. официално е открит първият литературен музей в България.
Къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови“ е създадена през 1951 г. Светослава Славейкова дарява дома си на държавата за музей „Петко и Пенчо Славейкови“ и възстановява атмосферата на Славейковия дом, който се е намирал на площад „Кафене баши“ (сега пл. „Славейков“)
Къща-музей „Никола Й. Вапцаров“ отваря врати през 1952 г. Създаден е музей „Никола Й. Вапцаров“ по решение на Изпълкома на СГНС. Официално е открит за посетители на 6 май 1956 г. Помещава се в последния софийски дом на поета на ул. „Ангел Кънчев“ № 37.
Къща-музей „П. К. Яворов“ приема посетители от 1955 г. Ганка Найденова-Стоилова, племенница на П. К. Яворов, дарява семейния си архив – книги, ръкописи, вещи за създаването на музей на поета. На ул. „Раковски“ № 136 е възстановена обстановката, в която Пейо Яворов и Лора Каравелова живеят през 1912–1913 г.
Къща-музей „Христо Смирненски“ е открита през 1959 г. Създаден е музей „Христо Смирненски“ на ул. „Овче поле“ № 116. Съхранени и експонирани са архив, снимки, книги, лични вещи на Христо Смирненски, на брат му Тома Измирлиев и на неговия вуйчо Владимир Попанастасов-Пепо.
Къща-музей „Димитър Димов“ е създадена през 1969 г. Открит е за посетители музей „Димитър Димов“. Домът на писателя е дарен на държавата от наследниците му. Тук се пази литературното и научно наследство на писателя, лабораторията му за химически експерименти и др.
Къща-музей „Елин Пелин“ в с. Байлово приема посетители от 1977 г. По повод 100 г. от рождението на Елин Пелин родната му къща в с. Байлово е дарена от наследниците му и превърната в музей. Изграден е Дом паметник „Елин Пелин“ с богата документална експозиция.
Мемориален кабинет „Стилиян Чилингиров“ е създаден през 1985 г. Националният музей на българската литература (НМБЛ) придобива през 1980 г. помещения за архивохранилища на бул. "Дондуков" – мястото, на което е била къщата на Ст. Чилингиров. В едно от помещенията е възстановен кабинетът на Стилиян Чилингиров. Откупени и дарени от наследниците са 22 000 тома от библиотека на писателя и мебелировката на кабинета му.
Къща-музей „Емилиян Станев“ е открита през 1987 г. След кончината на писателя Емилиян Станев, съпругата му Надежда Станева дарява на НМБЛ великотърновския дом на писателя за създаване на музей. Експозицията е дело от режисьора Въло Радев.
Мемориален кабинет „Владимир Башев“ е създаден през 1987 г. Той е предаден за управление от фонд „13 века България“ на НМБЛ. Малко след смъртта на поета, неговата майка Катя Башева учредява през 1969 г. Национална литературна награда за издадена стихосбирка на автор до 32 години – възрастта, на която си е отишъл Владимир Башев.
Мемориален кабинет „Иван Богданов“ функционира от 1994 г. Наследниците на литературния критик и изследовател Иван Богданов предават в НЛМ архива и библиотеката на своя баща с условието да бъде създаден литературен кабинет, който да бъде общодостъпен за интересуващите се.
* * *
Студенти по история, филология и музеология – без такса в литературните музеи до края на годината
Във връзка с 40-годинишнината от основаването на Националния литературен музей, институцията обявява до края на календарната година безплатен вход в къщите-музеи на българските поети и писатели за всички студенти от университетите в страната по специалностите история, българска филология и музеология. Срещу студентска книжка, която да удостоверява изучаваната специалност, бъдещите историци, филолози и музейни специалисти ще могат да посетят без такса къщите на Иван Вазов, на Петко и Пенчо Славейкови, на Никола Вапцаров, на Димитър Димов, мемориалните кабинети на Стилиян Чилингиров, на Иван Богданов и на Владимир Башев в София, както и музеят на Емилиян Станев във Велико Търново и родната къща на Елин Пелин в с. Байлово.
При създаването на НЛМ част от неговата структура на територията на София стават къща-музей „Иван Вазов“ – най-старият литературен музей в България, чийто пръв уредник е бил Елин Пелин, както и къщите-музеи на П. К. Яворов, на Петко и Пенчо Славейкови, на Н. Й. Вапцаров, на Христо Смирненски, на Димитър Димов и на Николай Хрелков.
До 1989 г. към Националния литературен музей са присъединени още къща-музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново, къща-музей „Елин Пелин“ в с. Байлово, къща-музей „Георги Караславов“ в кв. „Драгалевци“ и къща-музей „Панчо Владигеров“. След 1990 г. сградите на къщите-музеи „Н. Хрелков“ и „Георги Караславов“ са върнати на наследниците по Закона за реституцията, а къща-музей „Панчо Владигеров“ е преобразуван в самостоятелен държавен културен институт.
През цялото време на своето съществуване къща-музей „П. К. Яворов“ се е помещавала в частна собственост, като в момента музеят заема само средния от трите етажа на къщата.
Днес Националният литературен музей включва къщите-музеи в София на Иван Вазов, на П. К. Яворов, на Петко и Пенчо Славейкови, на Н. Й. Вапцаров, на Христо Смирненски, на Димитър Димов, на Емилиян Станев във Велико Търново и на Елин Пелин в с. Байлово, както и три мемориални кабинета – на Стилиян Чилингиров – последният председател на СБП до 1944 г., на Иван Богданов и на Владимир Башев, който функционира като литературен кабинет и средище на поети журналисти и студенти.
Днес усилията на екипа на Националния литературен музей са насочени към възстановяването на къщите-музеи на българските поети и писатели и към обновяване на техните документални експозиции. В момента се полагат усилия къщата-музей на Пейо Яворов да стане държавна чрез възмездяване на собствениците й.
В специализирания отдел „Фондове и литературно наследство“ се съхраняват ръкописи, архиви, книги и вещи на български писатели, които нямат къщи музеи. За своето 40-годишно съществуване Националният литературен музей издири и опази внушителни по количество и ценност колекции от ръкописи, снимки, документи, кореспонденция, първи издания на българската книжнина, ръкописни и старопечатни книги, ценни етнографски материали, уникални вещи на български поети и писатели.
Научно-изследователската работа е в основата на многостранната дейност на институцията. От тази година към нея функционира и научна група. Всички музеи на поети и писатели в България са под методическото ръководство на Националния литературен музей.
Кога са създадени музеите на нашите творци
Къща-музей „Иван Вазов“ е отворена за посетители през 1926 г. На 22 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в София в музей. Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 г. официално е открит първият литературен музей в България.
Къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови“ е създадена през 1951 г. Светослава Славейкова дарява дома си на държавата за музей „Петко и Пенчо Славейкови“ и възстановява атмосферата на Славейковия дом, който се е намирал на площад „Кафене баши“ (сега пл. „Славейков“)
Къща-музей „Никола Й. Вапцаров“ отваря врати през 1952 г. Създаден е музей „Никола Й. Вапцаров“ по решение на Изпълкома на СГНС. Официално е открит за посетители на 6 май 1956 г. Помещава се в последния софийски дом на поета на ул. „Ангел Кънчев“ № 37.
Къща-музей „П. К. Яворов“ приема посетители от 1955 г. Ганка Найденова-Стоилова, племенница на П. К. Яворов, дарява семейния си архив – книги, ръкописи, вещи за създаването на музей на поета. На ул. „Раковски“ № 136 е възстановена обстановката, в която Пейо Яворов и Лора Каравелова живеят през 1912–1913 г.
Къща-музей „Христо Смирненски“ е открита през 1959 г. Създаден е музей „Христо Смирненски“ на ул. „Овче поле“ № 116. Съхранени и експонирани са архив, снимки, книги, лични вещи на Христо Смирненски, на брат му Тома Измирлиев и на неговия вуйчо Владимир Попанастасов-Пепо.
Къща-музей „Димитър Димов“ е създадена през 1969 г. Открит е за посетители музей „Димитър Димов“. Домът на писателя е дарен на държавата от наследниците му. Тук се пази литературното и научно наследство на писателя, лабораторията му за химически експерименти и др.
Къща-музей „Елин Пелин“ в с. Байлово приема посетители от 1977 г. По повод 100 г. от рождението на Елин Пелин родната му къща в с. Байлово е дарена от наследниците му и превърната в музей. Изграден е Дом паметник „Елин Пелин“ с богата документална експозиция.
Мемориален кабинет „Стилиян Чилингиров“ е създаден през 1985 г. Националният музей на българската литература (НМБЛ) придобива през 1980 г. помещения за архивохранилища на бул. "Дондуков" – мястото, на което е била къщата на Ст. Чилингиров. В едно от помещенията е възстановен кабинетът на Стилиян Чилингиров. Откупени и дарени от наследниците са 22 000 тома от библиотека на писателя и мебелировката на кабинета му.
Къща-музей „Емилиян Станев“ е открита през 1987 г. След кончината на писателя Емилиян Станев, съпругата му Надежда Станева дарява на НМБЛ великотърновския дом на писателя за създаване на музей. Експозицията е дело от режисьора Въло Радев.
Мемориален кабинет „Владимир Башев“ е създаден през 1987 г. Той е предаден за управление от фонд „13 века България“ на НМБЛ. Малко след смъртта на поета, неговата майка Катя Башева учредява през 1969 г. Национална литературна награда за издадена стихосбирка на автор до 32 години – възрастта, на която си е отишъл Владимир Башев.
Мемориален кабинет „Иван Богданов“ функционира от 1994 г. Наследниците на литературния критик и изследовател Иван Богданов предават в НЛМ архива и библиотеката на своя баща с условието да бъде създаден литературен кабинет, който да бъде общодостъпен за интересуващите се.
* * *
Студенти по история, филология и музеология – без такса в литературните музеи до края на годината
Във връзка с 40-годинишнината от основаването на Националния литературен музей, институцията обявява до края на календарната година безплатен вход в къщите-музеи на българските поети и писатели за всички студенти от университетите в страната по специалностите история, българска филология и музеология. Срещу студентска книжка, която да удостоверява изучаваната специалност, бъдещите историци, филолози и музейни специалисти ще могат да посетят без такса къщите на Иван Вазов, на Петко и Пенчо Славейкови, на Никола Вапцаров, на Димитър Димов, мемориалните кабинети на Стилиян Чилингиров, на Иван Богданов и на Владимир Башев в София, както и музеят на Емилиян Станев във Велико Търново и родната къща на Елин Пелин в с. Байлово.
Автор:
НЛМ
Публикация:
09.11.2016 г. 16:19
Посетено:
1721
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/24552-40-godini-ot-sazdavaneto-na-natsionalniya-literaturen-muzey