Годишнини

Щастливият мечтател

90 години от рождението на Стефан Фъртунов (1926-2010) - организатор, създател и пръв директор на Музея „Дом на хумора и сатирата” (1972-1990)

Щастливият мечтател
Шарж: Борис Димовски


Стефан Фъртунов (1926-2010) е организатор, създател и пръв директор на Музея „Дом на хумора и сатирата” (1972-1990). Тук ще го представим накратко. Накратко, защото той имаше необикновена максима: „Живей интензивно, така ще изживееш няколко живота наведнъж”. А в неговите „няколко” живота има изключително много страници!

 
Стефан Илиев Фъртунов е роден на 29 април 1926 г. в село Кормянско, Севлиевско. Завършва гимназия в Севлиево и право в СУ „Св. Климент Охридски”. Започва работа като юрисконсулт в Градския народен съвет – Габрово. Той е заместник-председател на читалище „Априлов-Палаузов” - Габрово (1955-1968), секретар на Клуба на културните дейци в града (1965-1967).

Фъртунов съставя и издава сборника „Габровски шеги” (1966), илюстрирани от Борис Димовски и под редакцията на Радой Ралин. Габровският хумор и неговото популяризиране ще се превърнат по-нататък в смисъл на живота му.

Междувременно публикува сборник със свои разкази „Много здраве от всинца ни” (1967). Връща се към личното си творчество едва след пенсионирането си („Една наранена птица води ятото”, повест, 1995).

Фъртунов е съставител и автор на предговора към албума „Габрово” (1968). В него се отделя подобаващо място на габровския хумор. В новоучредения литературен алманах „Мизия” с главен редактор Кольо Атанасов, негов приятел, още за първия брой Фъртунов пише студия за габровския хумор (1971). Пак тогава специализираната библиография на Окръжна библиотека „Априлов-Палаузов”, посветена на хумора и сатирата, започва с негов предговор. Всичко това е сигурен белег, че в публичното пространство се е събрала достатъчно енергия и положителна нагласа за бъдещите прояви в областта на хумора.

Заедно с Петър Проданов, Фъртунов съставя и издава сборника „Габровски шеги” (1971), преведен вече на повече от 25 езика по света.

Все по времето на първите карнавали и фестивали на хумора Фъртунов, както и други габровски творци, са обзети от идеята за дом на хумора. Увереността им укрепва след споделена подобна идея и по-подробна визия на московския литературовед Дмитрий Николаев (1968). Фъртунов разисква и обсъжда проекта за бъдеща галерия на карикатурата с двама свои близки приятели, които в бъдеще ще работят в учредения Дом (Веселин Василев и Михаил Михов).

На 15.09.1970 г. Фъртунов (като председател на секция „Хумор и сатира“ при Градски съвет за изкуство и култура) заедно с Кольо Атанасов (като председател на Клуба на културните дейци) внасят предложение до председателя на ГНС (т.е. кмета) арх. Карл Кандулков. В нея подробно е развита идеята за създаване към ГНС на мероприятието Дом на хумора и сатирата. На 29.10.1970 г. на свое заседание ГНС изслушва вносителите на предложението и с Решение 217/29.10.1970 г. определя срокове за утвърждаване на такова мероприятие, за предоставяне на терен и проектиране на ДХС. И на 1.04.1972 г. Фъртунов е назначен за директор на новата структура. От тази дата започва летоброенето на институцията.

Безспорна е ролята на Ст. Фъртунов за учредяването и развитието на:

. Международното биенале на карикатурата и малката сатирична пластика (първото е през 1973, с два раздела; днес Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата с шест раздела);

. Международната награда за хумор и сатирата в литературата „Хитър Петър” (1977-1997) и на Националната за хумор и сатира в литературата (отначало на името на „Георги Кирков-Майстора”, 1975-1997);

. Международния фестивал на комедийния филм (1981-1993);

. Експерименталния сатиричен вариететен театър, първи и единствен по рода си в България, разполащ с най-модерна за времето техника (1985-1997);

. Националната среща-наддумване „Благолаж” (1985, продължава и днес);

. Международната фондация „Хумор на народите” със седалище Габрово (1989). Той е председател на нейния Изпълнителен комитет (до 1991).

Фъртунов има важен принос и за развитието на габровския карнавал.

Без неговата активна роля нямаше да се роди алманахът за хумор и сатира „Апропо” (1981; първи брой 1983, седми, последен – 1991), който се списва на 4 езика. Мащабното му мислене личи и в подхода за представяне на върхови постижения от световната хумористична и сатирична литература в изложба, а също и в поредицата със съвременни хумористични и сатирични разкази „Смях и болка” (1979, 1981, 1983, 1995). Всичко това се реализира с мотивирания от него амбициозен творчески екип от специалисти, работещи в Дома.

По различно време Фъртунов е в творчески командировки в Белгия, САЩ, Великобритания, Индия, Зимбабве, Франция, Македония, Турция, Сърбия, СССР и др., където осъществява контакти с дейци на културата, творци, музейни специалисти, гостува на творческите съюзи и редакциите на хумористичните вестници в Съветския съюз и др. социалистически страни. През 1975 главният редактор на илюстрования съветски седмичник „Неделя” (с повече от 6 млн.тираж) публикува интервю с Фъртунов, озаглавено „Президентът на смеха от Габрово”, т.е. още с първите години от съществуването на Дома приносът на Фъртунов е забелязан и оценен. Пак по това време гости на първите Международни биеналета ще нарекат Дома „Лувър на смеха” (Сънди Кофлер – гл. редактор на сп. „Куриер на ЮНЕСКО”, орган на ЮНЕСКО). Това не са суперлативи, както би се сторило на пръв поглед, в тези оценки е побрана енергията, дързостта и сбъднатите мечти на Фъртунов, а и на неговия екип.

Той е носител на званието „Заслужил деятел на културата” (1981), на орден „Св. св. Кирил и Методий” за заслуги към националната ни култура.

Обявен е за „Почетен гражданин на Габрово” (2003) за изключителния му принос за създаване на Дома на хумора и сатирата и популяризирането на Габрово като световна столица на хумора.

В негова чест най-представителната зала на ДХС носи името „Зала Стефан Фъртунов” (2014).

На Биеналето на хумористично-сатиричната детска рисунка Габрово 2016 специалните награди, давани от Музея „Дом на хумора и сатирата” са на името на Стефан Фъртунов.

Това бяха само щрихи от една биография. Биографията на Стефан Фъртунов. Зад тях остава талантът му да прави екип и да преследва неистово поставените цели. А той виждаше далече, далече в бъдещето. Много от мечтаното остана други да го довършват.

За Стефан Фъртунов спокойно можем да кажем: той е щастливец, работил за претворяването на своята най-съкровена мечта - Дома на хумора и сатирата - и видял нейното осъществяване.


Автор: Венета Георгиева-Козарева
21.06.2016 г. 15:47
Посетено: 988
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/23828-shtastliviyat-mechtatel