85-годишен юбилей на Варненския драматичен театър

◊ СЪБИТИЕТО

На 1 юни 2006 г. ще се открие новия вход на сцена Филиал.
Денят е посветен на 85-годишния юбилей на Варненския драматичен театър. 


◊ ПРОГРАМАТА

1 юни
· 18.30 ч. - освещаване на новия вход на сцена Филиал и прерязване на лентата от кмета на Варна г-н Кирил Йорданов

· 19.30 ч. - сцена Филиал - “Боряна” по Й. Йовков, режисьор Десислава Боева.

Представлението е отличено с Първа награда на фестивала “Дни на младата режисура” - Ловеч, 2005 и “АСКЕЕР” 2006 г. за изгряваща звезда на актрисата Анастасия Лютова за ролята й на Боряна в едноименния спектакъл.

· 21.00 ч. – Археологически музей - премиера на филма “Антракт”. Идея Геори Тошев, режисьор Добри Добрев, оператор Емил Жупов. Продуцент БНТ/ РТВЦ-Варна.

· 21.30 ч. – Археологически музей – празничен коктейл.

◊ ИСТОРИЯ

Документите, съхранявани в Държавен архив – Варна сочат, че в първоначалния си вид театралната зала “Съединение” (или днешната сграда с името сцена Филиал), заедно с прилежащата към нея кула-часовник е построена при кметуването на Кръстю Мирски през 1888-1890 г. по проект на градския архитект Сава Димитриев.

На сцената на зала “Съединение” Варненският общински професионален театър играе първото си представление – “Инстинктът” от Анри Кестмекер. Датата е 12 март 1921 г. и е рождена дата на Варненския драматичен театър.

По това време тук се състоят всички прояви на Дома на изкуствата, сказки и творби четат проф. Асен Златаров, Мара Белчева и много други бележити личности на България.

В зала “Съединение” слага начало киноразпространението в град Варна, а през 30-те години на миналия век започват и първите предавания на Радио Варна.

На тази сцена вече 85 години с успех играе трупата на Варненския драматичен театър.

Проектът за последната реконструкция, свързана с новия вход и фоайе на сцена Филиал, е на арх. Димитър Стефанов.

Финансовото обезпечаване на строителните работи е на фирма “Венмар” ООД в лицето на Венцислав Атанасов и Марин Добрев и на фирма “Бросс холдинг” АД в лицето на Здравко Гьочлиев.