Годишнини

100 години от историята на габровския хумор

Радослав Бумов (1916-1984)

100 години от историята на габровския хумор


◊ ПОРЕДИЦАТА

Музеят „Дом на хумора и сатирата” започва поредица, посветена на 100 години от историята на габровския хумор.

Тази история е на повече, но ние избрахме за отправна точка рождения ден на един много известен габровски сатирик, наш съвременник: Радослав Бумов (1916-1984). Слушали сме го на литературни четения, чели сме публикациите му – и по-стари, и по-нови, разлиствали сме ръкописите му (преди да бъде отпечатан, сборникът му „Бодкаджии” в два варианта бе предоставен за мнение на тогавашния директор Стефан Фъртунов и именно той препоръча на автора да се насочи към издателство „Хр. Г. Данов” в Пловдив. Там вече се печаташе изданието на Дома със съвременен хумор от цял свят „Смях и болка”).


◊ БУМОВ И ДОМЪТ НА ХУМОРА И САТИРАТА

А моите срещи със сатирика Бумов бяха много чудати. Като сътрудник в отдел „Литература” на Дома се срещах с различни – „стари” – писатели и журналисти, свързани с хумористичния и сатиричен печат от преди 9.09.1944 година, събирахме материали за изложбата „Хумор и сатирата в литературата”. В тия обиколки много помагаше Никола Котов (1913-?), самият той хуморист и редактор на хумористични издания. И навсякъде след представянето ми „От Габрово”, първо ставаше дума за Нахтигал или за Бумарше т.е. за Радослав Бумов. Атанас Душков (1909-2000), Любомир Дойчев (1909-1991), Лъчезар Станчев (1908-1992), Христо Бръзицов (1901-1980), може би и други, веднага свързваха Габрово с неговото име, познаваха твореца-хуморист, нали бяха от едно поколение. Толкова доброжелателност и уважение от колеги към колега виждах за първи път, това много респектираше, а знаех, че някои от тях бяха преживели присъди на Народния съд...

Явно всички в Дома тогава сме били много млади, всичкото ни време е било в бъдеще време и не сме бързали да „записваме” чуто, видяно, преживяно... Така и от Радослав Бумов останаха в архива два ръкописа, които сам той донесе и ни предостави.

Пази се и копие на едно гневно писмо до главния редактор на вестник „Стършел”. Поводът е фейлетон на Бумов, отпечатан с добавен от редакцията „габровски” афоризъм като мото, според което, пише Бумов, „излиза, че габровският хумор в основата си има МУФТА, а не пословичната габровска ПЕСТЕЛИВОСТ. Аз и като габровец не мога да се съглася с това и смятам, че с публикуването му е нанесена обида на габровци и на Габрово, и то в навечерието на Х юбилеен фестивал на хумора и сатирата, който ще се проведе тук тая година.

Не мога да си обясня съображенията на редколегията, когато е одобрила материала за печат. Наклонен съм да приема, че в случая се касае за неумишлено недоглеждане. Но тъй като обидата все пак е налице, аз като представител на хумора в Габрово и на Габрово съм длъжен да хвърля ръкавицата и да предизвикам дуел. Т.е. приложено изпращам по същия повод един контрафейлетон, който моля да бъде публикуван във в. „Стършел”. Публикуването му наистина ще бъде и етично, и уместно.

Още повече, че въпросният „габровски” афоризъм вероятно ще бъде преведен от наши приятели и на чужди езици и ще ни представи в невярна светлина.”

Датата е 23.01.1975, а подписът: „Кореняк габровец”. И тук не става дума за писателски каприз, а за накърнено чувство на истински габровец, който не приема принизяването на нашето богатство – хумора.


◊ ТВОРЧЕСТВО

Радослав Бумов започва да печата хумор през 1933 г., за да остави след себе си през целия си творчески половин век множество разкази, фейлетони, епиграми, хумористични стихотворения, появявали се във вестници, списания, сборници, алманаси. През 1973 г. е част от екипа сценаристи на габровския карнавал. За жалост, не вижда отпечатана първата си книга „Бодкаджии”, за която през 1985 посмъртно е отличен с наградата „Габрово”, присъждана за най-добро сатирично и хумористично произведение, посветено на Габрово. Във фонда на Държавен архив – Габрово са запазени ръкописите на повестта му „На изток руменееше” (за борбите на училищата ни в навечерието на 9 септември 1944 г.), поемата „Орелът” (посветена на Ивайло), които са предлагани на различни издателства, както и на сборника със стихове „Наздравица”, също подготвен за печат.

Историите в „Бодкаджии” са като една история на Габрово, написана с горещо сърце и много душевна щедрост, каквато притежават родените хумористи. А Радослав Бумов (известен още с псевдонимите Славе Балкански, Крамбамболи, Нахтигал, Валсодар, Бумарше, Бумеранг, Р. Б. Нахтигал, Радар, Р. Б. Н-л) несъмнено е от тях.

Автор: Венета Георгиева-Козарева
11.02.2016 г. 12:35
Посетено: 799
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/22893-100-godini-ot-istoriyata-na-gabrovskiya-humor