Годишнини

За една независима позиция

Думи за юбилея на Цанко Живков

През всичките десетилетия на творческото си осъществяване Цанко Живков бе поел риска да избере и да отстоява една твърде специфична позиция в нашата култура, да представя и дори биографически да въплъщава фигурите на работническото.

Огняроинтелигентският синдром бе един сложен конструкт от 30-те и 40-те години на миналия век с двойствен смисъл: дава се визия на работническото съзнание, но някак отчуждено и от самото работническо битие, и от интелигентското като общи форми на самосъзнаващия субект.

Огняроинтелигентският синдром бе в оригиналния си (вапцаровски) вид едно трагическо светоусещане. В т.нар. социалистически период на новата българска история то бе грубо идеологизирано по комунистически и бе активно експлоатирано, за да противопоставя независима, неофициозна интелигенция на работничеството като цяло.

Цанко Живков пое чрез творчеството си един двоен риск: когато пишеш предимно за работничеството, за регионите на наситената индустриализация, когато твориш най-вече в областта на очерка, на суровата литература на факта, могат в условията на социалистикореалистическата литература да те преценят като конюнктурен писател (това от страна на нормалните литератори и на търсещите идеологически необремененото читатели). Но пък и блюстителите на идеологическата “чистота” веднага забелязват липсата на пределна ангажираност с идеологията и с визията за “светло комунистическо бъдеще” точно на терена на работническата проблематика, там сякаш е най-трудно да прикриеш нежеланието си са говориш и пишеш лъжи. Така рискът е наистина двоен: да не бъдеш признаван и тачен и от малцината независими, и от властниците и техните слуги.

Но Цанко Живков не се интересуваше от лесна слава и още по-малко – от възможностите да се прави бърза кариера. За него регионът на Перник, изстрадалите и наистина трудови хора от този край бяха с орисията си и негова творческа съдба и той й остана верен въпреки почти невъзможността да се реши горната дилема. Неговата книга “Пернишки тетрадки” ни разкри с пълна мощ дълбочината на тази творческа драма, представи ни перипетии и сблъсъци, които бяха останали сякаш встрани от светската страна на централния литературен живот, но които днес добиват нов смисъл, носят нова поука. А неговата последна книга “Бусинско възкресение” (за майстора-грънчар Петър Гигов) възприемаме като мощен апотеоз на независимото творческо начало.

Честит юбилей, Цанко! Желая ти щастие и творчески успехи и от името на членовете, на приятелите от Сдружение на български писатели.
Автор: Михаил Неделчев, председател на Сдружение на български писатели
17.05.2006 г. 23:25
Посетено: 584
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/2251-za-edna-nezavisima-pozitsiya