Годишнини

Михаил Хаджимишев беше един от стълбовете на българската оперна сцена

100 години от рождението на именития режисьор

 Михаил Хаджимишев беше един от стълбовете на българската оперна сцена
Михаил Хаджимишев. Сн.: Иво Хаджимишев


Роден е на 19 юни 1914 г. в Боровец, в семейство на български дипломат и художничка (американка). Учи пиано, а след това и пеене при Михаил Попов. През 1937 г. е изпратен от баща си в Париж да учи право, но завършва тригодишния курс на Скола канторум, завръща се в България и попълва образованието си в Театрална студия на Боян Дановски (1938). Учи пеене и при Михаил Попов от Софийската опера. После работи като музикален журналист, пътува из Европа. Към това трябва да се прибавят и солидните познания и широкия кръг от интереси в литературата, пластичните изкуства, архитектурата, историята, костюма и балета. През 1946 г. Хаджимишев е помощник-режисьор в Софийската опера, а от следващата вече режисьор-постановчик. Дебютира с „Момчил” на Любомир Пипков през 1948 година – това е абсолютната премиера на тази вече класическа българска творба от Любомир Пипков, която Софийската опера представя с голям успех по време на първото си триумфално гостуване в Москва през 1953.
          
Михаил Хаджимишев бе сред водещите режисьори у нас от 50-те до края на 70-те години на ХХ век., време на истински разцвет на българския музикален театър. Близо четири десетилетия посвети на първата ни музикална сцена, като междувременно даде своя безспорен принос и за създаването и укрепването на водещите оперни театри в страната. Сред най-успешните му постановки, повечето от които се играха дълги години на столична сцена, бих откроил: „Дон Карлос”, „Вълшебната флейта”, „Риголето”, „Бохеми”, Лоенгрин”, „Мадам Бътерфлай” от класическия репертоар. Осъществи и редица прекрасни спектакли на сцените в Русе, Варна и Пловдив, сред които: „В долината” на Д. Албер, „Тоска”, „Фауст”. Значителен бе и приносът му към родното оперно творчество. Хаджимишев първи постави новосъздадени български творби: „Момчил” от Пипков, „Боянският майстор” от К. Илиев, „Под игото” от Д. Сагаев, „Паисий Хилендарски” от Н. Геров, „Зографът Захарий” от М. Големинов, „Майстори” от П. Хаджиев. Написа либретото и режисира „Хитър Петър” от Веселин Стоянов... Откри за България творчеството на Бенджамин Бритън с две паметни постановки – „Питър Граймс” (в София) и „Албърт Херинг” (във Варна), които бяха оперното събитие на 1964 година. Реализира и няколко постановки на опери от Джан Карло Меноти. Бих казал, че беше режисьор от европейски мащаб. Беше канен като гост в редица театри на Белгия, Холандия, Германия и Великобритания и то по време, когато България бе до известна степен изолирана от Запада. Мисля, че имаше възможност да емигрира и да направи световна кариера – с неговия талант, опит и огромна култура, но предпочете да остане в България и да гради българската опера. Бих казал, че от 50-те до 70-те години на миналия век – това бе най-силният му творчески период – той работи не само за Националната опера, но и за почти всички музикални сцени у нас, освен за големите, също и за по-малките, тези във Враца, Бургас, Ямбол, Сливен. Той им даде част от своя висок професионализъм.

През 1972 г. Пламен Карталов основа първата и засега единствена камерна опера у нас. Като негов консултант, Михаил Хаджимишев даде път на младия творец в трудното му начинание, което, за щастие, се увенча с успех.
         
През тези години с него работи всеотдайно и плодотворно нашата известна художничка-сценографка Ани Недкова-Хаджимишева. Тя беше автор на повечето от проектите за декорите и костюмите в неговите спектакли, решени в духа на най-добрите традиции, стилни, ярко театрални и функционални решения, които създаваха до голяма степен атмосферата на техните представления, които се радваха на дълъг сценичен живот. Хаджимишев умееше да работи със солистите и хора и да прави истински ансамблов театър. Няколко поколения наши певци бяха негови ученици на сцената – той работеше  и резултатно като ги вписваше в своята естетика, респектираше ги с огромната си култура, даваше им всичко от себе си. При това работеше спокойно, създаваше една истинска творческа атмосфера и среда.
        
Хаджимишев беше и полиглот. Знаеше основните европейски езици. Преведе няколко десетки оперни либрета от френски, немски, италиански, английски и руски. Преводите му бяха майсторски, истински текстове за сцената, за пеене, максимално точни и удобни за изпълнителите, при това верни на оригиналите. Умееше добре да пише и особено в младостта си се изявяваше и като музикален критик.
 
Ето какво споделя за него колегата му режисьор проф. Петър Щърбанов: ”Непогрешим в тълкуването на оперната пиеса като специфика и драматургия, Хаджимишев познаваше нашата и чуждестранната традиция, но винаги търсеше своя собствен изказ чрез осмислените средства на реалистичния музикален театър, на който той бе убеден привърженик. Михаил Хаджимишев беше враг на бъбривата илюстративност и на самоцелния ефект  както в цялостното постановъчно решение, така и в работата си с певеца-актьор...”

Години след смъртта му (почина на 27 декември 1997 във Фрибург малко преди премиерата на последната си постановка на „Така правят всички от Моцарт”) - през 1988 г., успях да видя  видеозапис на неговия „Макбет” (беше поставял същата опера и в София през 1974, но с неособено подходящи изпълнители) на фестивала в Глайндбърн, Великобритания, с участието на удивителното драматично сопрано Джозефин Барстоу и гръцкия баритон Спиро Малас. Останах изумен - това бе един невероятно динамичен, вдъхновен, модерен в изразните си средства спектакъл, доста по-различен от този в София, където той, все пак, минаваше за „традиционалист”...   
   


Автор: Огнян Стамболиев
30.10.2014 г. 15:19
Посетено: 1000
Етикети: българска опера, опера, режисьор, годишнина, Михаил Хаджимишев
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/20149-mihail-hadzhimishev-beshe-edin-ot-stalbovete-na-balgarskata-operna-stsena