Пред стогодишнината от рождението на писателя Павел Вежинов

Павел Вежинов: Снимка Пресфото БТА


◊ СЪБИТИЕТО

100 години от рождението на Павел Вежинов

По повод годишнината от рождението на писателя Столична библиотека организира културна програма, съвместно с много институции и партньори в месеца на Павел Вежинов.

Акценти в програмата:

. „Киното е двуостро оръжие“ - изложба, посветена на романа „Нощем с белите коне“ и повестта „Бариерата“ от Павел Вежинов и филмовите им адаптации

. Премиера на новите издания на романа „Нощем с белите коне“ и повестта „Бариерата“


Откриване на изложбата и премиера на книгите:

13.11.2014 г. от 19,00 ч.
в Столична библиотека, Мраморно фоайе, ет. 1

Изложбата продължава до 26.11.2014 г.


. Организатори - Столична библиотека, издателство „Ентусиаст“ и издателство „Сиела“

. Събитието е част от културната програма, организирана от Столична библиотека, съвместно с много институции и партньори в месеца на Павел Вежинов, която се провежда под патронажа на г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община.


◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА

На премиерата на романа „Нощем с белите коне“ на 13 ноември 2014 г. от 19,00 ч. в Мраморното фоайе на Столична библиотека ще бъде открита изложба, посветена на романа и неговите адаптации. За първи път на едно място ще бъдат събрани всички оригинални издания на романа през годините, както на български, така и на чужди езици. Акцент ще бъдат лични вещи на писателя, които ще напуснат за първи път семейния архив, както и оригинални негови портрети. Чрез изображения и текстове посетителите ще могат да научат любопитни факти и отзиви за романа „Нощем с белите коне“ и повестта „Бариерата“, както и за филмовите им адаптации.


◊ ЗА РОМАНА

В навечерието на 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов издателство „Ентусиаст“ публикува ново издание на романа „Нощем с белите коне“. Романът е публикуван за първи път през 1975 г., като е преиздаван многократно през годините. До момента книгата е преведена на руски, украински, молдовски, грузински, казахски, литовски, естонски, полски, словенски, чешки, румънски, немски, френски, китайски и виетнамски. По сценарий на Павел Вежинов е направена и филмова адаптация през 1985 г. с участието на Николай Бинев в ролята на академик Урумов, Иван Иванов в ролята на племенника му Сашо, Пламена Гетова в ролята на Наталия и други. Четиринайсет години след последното издание „Ентусиаст“ отново предлага романа на българската публика, а скоро – и в електронен вариант.

И до днес литературни и филмови критици обсъждат в какво се крие непреходността на историята за академик Урумов. Дали написаното се дължи на брилянтно създадения сюжет, плод на безспорно авторско майсторство, или преминава отвъд границите на обикновеното слово. Самият Вежинов насочва вниманието на читателите към едно определено качество на своя герой с нарастваща душевна сила и несломим характер – човешкото достойнство. „Борбата за изграждането и съхранението на човешкото достойнство е безспорно най-тежката и най-драматичната, която може да се види в моралното съществуване на кой да е човешки индивид“, пише писателят.

Интересът на автора към психологията като наука вероятно дава отражение в начина, по който той изгражда своите литературни герои. Навлизането в дълбините на душевността на образите прави героите на Вежинов толкова въздействащи и запомнящи се. „Според мен по-високо от психологията като наука стои самата литература“, твърди писателят. Именно изследването на науката и нейното развитие залягат в романа като основна сюжетна линия.

Професор Урумов става автор на научна хипотеза, която осмисля целия му досегашен научен живот и открива нови перспективи пред самата наука. 65-годишен мъж, Урумов е директор на Института по микробиология, с високо обществено положение, но нещастен в личния си живот. Отношенията с жена му са хладни, заради нейна минала изневяра, но двамата продължават да съжителстват заедно. В житейския и професионален път на героя следва истински обрат, когато, „давайки път на младите“, племенникът му Сашо публикува с неговото име авангардните си научни идеи и нови хипотези за развитието на рака. В института следва яростна отрицателна реакция. Уморен и разочарован от колегите си, проф. Урумов подава оставка. В този преломен момент от живота си той среща сродна душа в лицето на Мария. Следва поредният удар на съдбата за професора, който този път ще доведе до необратими развития.


◊ ЗА ПИСАТЕЛЯ

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Писател-белетрист, сценарист, публицист, журналист, обществен деец, Павел Вежинов е сред най-популярните съвременни български автори до днес. Под този псевдоним твори Никола Делчев Гугов, който оставя след себе си едни от най-ярките и отличени произведения в културния фонд на България. Павел Вежинов следва Философия в Софийския университет. Първият сборник на автора, който излиза през 1938 г., е „Улица без паваж“, а през 1942 г. на бял свят се появява „Дни и вечери“. Като участник във Втората световна война в ролята си на кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, Вежинов отразява впечатленията си от живота на българската армия в повестите „Златан“ и „Втора рота“. „Втора рота“ се радва на огромна популярност и се преиздава няколко пъти. Павел Вежинов е един от основателите на в. „Стършел“, като в периода 1947-1951 г. работи като заместник главен редактор във вестника. През 1951-1954 г. заема същата позиция, но в списание „Септември“. В периода 1954-1972 г. работи в „Българска кинематография“ първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор. През 1972 г. е член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, а от 1973 г. до 1983 г. е главен редактор на сп. „Съвременник“. От 1976 г. е депутат в 7 (33) и 8 (34) Народно събрание.

Павел Вежинов издава редица криминални романи и повести през 50-те и 60-те години на миналия век: „Следите остават“ (1954 г.), „Произшествие на тихата улица“ (1960 г.), „Човекът в сянка“ (1965 г.), „Прилепите летят нощем“ (1969 г.), както и повестта „Знамена по стадионите“ (1950 г.) и пътеписите „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953 г.) и „До Мелбърн по въздух и море“ (1957 г.) от участието на българските олимпийци по света. Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който насочва творческото си вдъхновение към фантастиката. През 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излизат фантастичният роман „Гибелта на Аякс“ и повестта „Над всичко“. През 1963 г. излиза сборникът с разкази „Момчето с цигулката“, последвани от „Дъх на бадеми“ (1966 г.), „Звездите над нас“ (1966 г.) и „Малките приключения“ (1970).

Романът „Нощем с белите коне“ е публикуван за първи път през 1975 г. като е преиздаван многократно през годините. Книгата е преведена на руски, украински, молдовски, грузински, казахски, литовски, естонски, полски, словенски, чешки, румънски, немски, френски, китайски и виетнамски. По сценарий на Павел Вежинов е направена и филмова адаптация през 1985 г. с участието на Николай Бинев в ролята на академик Урумов и Иван Иванов в ролята на племенника му Сашо.

След огромния успех на „Нощем с белите коне“ през 1977 г. Вежинов издава повестта „Бариерата“, която, както романа, се радва на нечуван читателски интерес. В следващите няколко години излизат „Белият гущер“ (1977 г.) и „Езерното момче“ (1978 г.). Романът „Везни“ (1981 г.) е последният завършен роман от автора.

Павел Вежинов е автор на филмовите сценарии на „Бариерата“, „Следите остават“, „Зарево над Драва“, „Тримата от запаса“, „Специалист по всичко“, „Среднощна среща“, „На всеки километър“, „Нощем с белите коне“, „Произшествие на сляпата улица“, „Трета след слънцето“ и други.

Наградите и отличията на Павел Вежинов свидетелстват за огромния му принос в българската литература. Той е носител на орден „Народна република България“ II степен (1964 г.), звание „Народен деятел на културата“ (1970 г.), звание „Герой на социалистическия труд“ (1974 г.), орден „Георги Димитров“ (1974 г.). Вежинов е и лауреат на „Димитровската награда“ през 1950 г., 1951 г. и 1976 г. за повестите „Втора рота“, „В полето“ и „Бариерата“, а през 1971 г. е носител на същото отличие за телевизионния сериал „На всеки километър“, но с колектив. Получава и наградата „Златна роза“ за игрално кино през 1974 г. за „Зарево над Драва“ (колектив), и през 1980 г. за филма „Бариерата“ и за телевизионния сериал „Сами сред вълци“. Многократен носител на „Наградата на София“ и на Националната Вазова награда.

Павел Вежинов почива внезапно на 20 декември 1983 г.