Годишнини
Светопреображенец за преображението на света
185 години от рождението на Отец Матей Светопреображенски
В книгите, които е издал, Отец Матей винаги се подписва монах Светопреображенец, сякаш не толкова да заяви принадлежността си към манастира „Св. Преображение Господне“, където приема монашеския сан, а чрез словото си да просвети и преобрази живота на българите към доброто. Негово верую е казаното от апостол Павел „Каква полза, братя мои, ако казува някой, че вяра има, а дела – няма.“ Целият му живот е отдаден на това верую и той не спира да изследва света около себе си, не спира да се учи и да учи и другите на вяра – вяра в божествения промисъл, вяра в собствените сили и възможности, щото и человекът е също част от Божия свят.
Близък приятел и съмишленик на Георги Раковски, Васил Левски, Стефан Стамболов, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Тодор Лефтеров, Христо Иванов–Големия, Христо Караминков–Бунито и много други, Отче Матей е запомнен от съвременниците си не само като вещ в народните дела. Известността му се простира от билкар и народен лечител, книгоразпространител, писател и издател, основател на кооперации и читалища, вдъхновител за изографисването на вечен календар и селекционер на прословутите за времето си чушки-матейки до търсенето на вечен двигател и нов модел пушка. А Вярата е тази, която обединява духовните му стремления и житейските му дела.
За улеснение на всички, които ще посегнат към оригиналите на книгите, издадени от Отец Матей Светопреображенски, за да се докоснат до оригиналното му, вдъхновено слово, ето и списъка на книгите му, повечето от които са включени в забележителния „Опис на старите печатни български книги. 1802 г. - 1877 г.", публикуван от Валерий Погорелов, професор на Донския университет, издаден е през 1923 г. от софийската Народна библиотека, а директор тогава е бил Ст. Станимиров.
• Преди печатните книги, Отец Матей създава една ръкописна, „Книжица малая“, 1856 г., която се съхранява в Държавен архив, териториална дирекция – Велико Търново.
• № 863 – Молебни канони ко святому, славному мученику Мина за изгубена вещ и ко св. Свещеномученику Антип за зъбобол и главобол, и за други болести. Съставил М. Петров, монах, Светопреображенец в Търновско окружие. Русчук, 1867 г.
• № 936 – Притчи Варлаамови с други още прибавления от пролога и от други книги. Събрал и на просто Български привел М. Петров, монах свето-преобаженский в Търновското окружие., Русчюк, 1868 г.
• № 1132 - Защита на Православието, нападнато от протестантските мисионери с разни брошури. Издал Матей Петров, монах Светопреображенски. Русчюк, в книгопечатницата на Дунавска област, 1870.
• № 1133 – Повести за Изгубеното дете и Велисария, военачалникът на Юстиниана Великаго. Преписал и поправил Матей Петров, монах Светопреображенски в Търновското окружие. Русчюк, 1870 г.
• Подобни на Осъмтях гласове. Песнопенията са събрани из църковните книги от Матей Петров.
• Прикаски или нравоучителни примери от Матей Петров Преображенский, Русе, 1872 г.
• Кратка Ирмология. Последната книга, подготвяна за печат от Отец Матей Преображенски, но останала в ръкопис.
Въпреки, че не е достигнала в оригинал до наши дни, големият изследовател на Светопреображенеца – Илия Пехливанов смята, че голяма част от рецептите за билколечение в книгата на Неофит Калчев, са взаимствани от Отчето.
Каквото и да кажем за Матей Светопреображенски, все ще пропуснем нещо - толкова са разнопосочни неговите интереси, но с каквото и да се е захващал, все е било за полза на хората. Затова прочете ли веднъж някой нещо от или за Отче Матея, сякаш прихваща от неговото вдъхновение, свободолюбие, доброта и разбиране на човешката природа с всичките и възходи и падения. Запазените осем негови книги съхраняват автентичното присъствие на неговия неукротим дух, търсещ и намиращ народното разбиране. За да има съгласие и просперитет, и любовта да не напуска душите.
Да е светла паметта му!
***
На 01.11.2013 г. от 17 ч. във великотърновското Ново село - родното място на Отец Матей Светопреображенски, ще се отбележи 185-годишнината от рождението му.