Литературен вестник на 15

◊ СЪБИТИЕТО

На 8.02.2006 г. излезе юбилейният брой на Литературен вестник. Екипът на LiterNet избра да поздрави редакторите на вестника и всички негови читатели с един колаж от мненията на редокторите, публикувани в броя.


◊ РЕДАКТОРИТЕ НА ЛВ СПОДЕЛЯТ

На 11 февруари се навършват 15 години от първия брой на “Литературен вестник” […] При издаваните 42 броя годишно чрез вестника са видяли бял свят 63 000 страници литература от всякакви формати, жанрове и стилистики – една доста впечатляваща библиотека. Разбира се, не обемът е важен. По-важно е усещането за независимост, радостта от свободата – да бъдеш себе си, да не се съобразяваш с никого освен със собствената си мяра за естетическа ценност и достойно литературно поведение. […] Нямахме други табута освен посредствеността… […] “Литературен вестник” остава – и щастие е, че остава не като литературен фосил, а като кошмар за канона, като предизвикателство за читателите, като люпилня за бунтовни автори и институция на вечно обновяващата се каста на конквистадорите, които щурмуваха и ще щурмуват границите на възможното в литературата.

“Литературен вестник” е вестник митология. Защото той продължи “Глас” и “Мост”, защото приюти авторите на “Синтез” и така пренесе в 90-те всичко онова, което ни хипнотизираше в края на 80-те и ни накара да повярваме в континуитета. “Литературен вестник” персонифицира българската култура, затова и днеска ми се иска да благодарим на всички, които свързаха своето писане и своето четене с този вестник.

Амелия Личева

Помня как един ден Ани Илков ни каза, че сме поканени за редактори в “Литературен вестник” и не можехме да повярваме, че това у нас въобще може да се случи. Всички бяхме още студенти. Помня как Надежда Алексиева странираше вестника с една линийка и текстовете се мереха на сантиметри, а Маринели Димитрова четеше коректурите. […] Помня лукса да имаме художествен редактор и това да бъде не кой да е, а Стефан Десподов първо, и Яна Левиева сетне.

През своите 15 години “Литературен вестник” […] се превърна в литературна институция. Колкото и да не му се иска. Колкото и редакторите му да се сменят брой след брой. Колкото и да няма “единна редакционна политика”. Защото в едно пространство, опразнено от литературни институции, именно на най-свободното издание му се налага да играе такава сериозна роля. С цялата неуместна сериозност на бивш хулиган.

[…] винаги сме правили ЛВ с чувството, че след най-много месец-два вестникът ще спре. Аз не си спомням да е имало период, в който да сме били сигурни, че вестникът ще съществува през следващите 12 месеца. Вестник, правен неизменно в перспективата на Края.