Годишнини
Комичният свят на Харълд Лойд
120 години от рождението на артиста
Него го познава целият свят. Строен и снажен мъж, с обикновени дрехи, семпла сламена шапка, неустоима усмивка, скорострелно говорене, непобедим оптимизъм, широка усмивка и незабравими очи в кокалени рамки, имитиращи очила. Човекът с очилата, вечният американски оптимист от златната ера на Холивуд Харълд Клейтън Лойд. Той се ражда на 20 април 1893 г. в Бърчард, щат Небраска, като втори син на Джеймс и Сара Лойд. Никога в живота си не е живял в мизерия като Чаплин, не е изпадал в незаслужено забвение като Бъстър Кийтън или Хари Лангдън. Няма скандални любовни авантюри, остава верен на съпругата си Милдред Дейвис от 1919, когато се запознават до смъртта й през 1969 г. Негов филм не е преследван или спиран от цензурата и през целия си творчески път се радва на неизменен успех. След като посещава гимназия, на 19 години е вече актьор.Играе във второстепенни театри в Калифорния с трупата на Джон Лейн О`Конър, изявявайки се в шекспировия репертоар. Никой не го смята за звезда, която ще съперничи на Чаплин в гротеската и фарса.
Киното го примамва, снима се като статист, като успява да влезе в студиото гримиран, прилепен към истинския актьор, за да премине контрола на строгия пазач. Не се знае колко години щеше да продължи чиракуването му в миманса, ако не е запознанството му с Хал Роуч, актьор като него, наследил от чичо си три хиляди долара и решил да опита късмета си като продуцент на гротескови комедии, в които ангажира именно Харълд Лойд. Първият им съвместен филм е „Уили Уърк” (1915), ситуационна комедия, пълна със самоцелни гегове, без единен замисъл и стройна сюжетна линия. Той няма очаквания успех, но двамата не се отчайват. Правят по един филм седмично. Бащата на Харълд подсказва изграждането на нов образ – самотният Люк – пълно отрицание на тогава добре познатия Чаплинов скитник – героят е с тесни панталони, къса жилетка, прилепнало сако, малки обувки...
Идва и така желаният успех в „Смотанякът в страната на чая” (1915). Около Лойд се формира група от постоянни сътрудници, начело с Хари Полърд – вечният неприятел на Люк. Тема, смисъл и цел за късометражките на Харълд Лойд са непрекъснатите комични ситуации, редуващи се в бесен ритъм.
Търговският успех осигурява на творците финансова стабилност. Всички са доволни, освен Лойд. Той иска да създаде нов образ, какъвто дотогава в киното няма – не скитник или авантюрист с каменно лице, а очилат мъж от средната класа, с изключителна издържливост и неповторим оптимизъм. В него всичко трябва да е стандартно и нищо не бива да е комично, освен едно – упоритият му стремеж да не бъде смешен. И точно с това ще се отличава Той, новият герой на Харълд Лойд. Той печели сърцата на публиката още в „Островът на дъгата”, появил се на 28 октомври 1917 г. Зрителите обикват новия герой и от декември 1917 г. фирмата „Ролин” („Роуч – Лойд Инкорпорейтид”) произвежда филми само с Лойд.
Първоначално творбите с новия герой Харълд, наричан в много страни по света Той, не се отличават много от предишните му опуси нито в сюжетно, нито в идейно отношение. И това е логично за колективна работа, в която операторите измислят геговете, а за режисьори или драматурзи в истинския смисъл на думата не може да се говори. И все пак финансовият успех дава възможност от 1919 г. да се снима по един филм месечно в две части. А Харълд Лойд трупа популярност в иначе недодялани, но сръчно заснети комедии – от този период си спомням с умиление „Тя не ме обича” (1918), „Сами в Сибир” (1918) и „Твоят номер, моля” (1919). Трябва да излезе обаче „Неговата кралска хитрост” (1920), за да се почувства Лойд пълноценна звезда.
Следват среднометражните бляскави комедии „Сред присъстващите” и „Сега или никога” от 1921 г. с разгърнато действие и основна идея. Оформя се окончателният облик на Харълд Лойд, такъв какъвто го познаваме и обичаме до днес.
През същата 1921 г. „Моряк по рождение” се оказва с времетраене 45 минути, пуснат е пробно на екран и след шеметния си успех не е премонтиран, а остава първият му пълнометражен филм – виртуозна гротескова ситуационна комедия, отличаваща се с многопластовост, прекрасни гегове и зашеметяващи екшън сблъсъци в султанския дворец. През 1922 излиза „Доктор Джак”, куриозен разказ за провинциален лекар, изпадащ в нелепи ситуации заради своеобразните си методи на лечение.
Идва 1923 г. и планетарния успех на „Най-после безопасност” и „Защо да се безпокоим?”. Това са незабравими легендарни комедии, в първата от които Харълд без дубльор бяга от полицай по отвесната стена на нюйоркски небостъргач, докато не увисва на стрелките на часовника – култова и незабравима сцена, която след това, леко модифицирана, ще повтори в „С краката напред” (1930), а във втората с помощта на гигант с болен зъб, който успява да извади по причудлив начин и с един преносим топ потушава метеж на злобни бандити в измислена латиноамериканска страна, защитавайки демокрацията и традиционните житейски ценности, както ги разбира средният американец.
Противно на ширещото се мнение Харълд Лойд не е съвсем аполитичен – в „Здравей, неприятност” (1929) той критикува бандитизма и шарлатанството в китайските квартали в Америка, докато в „Котешка лапа” (1934), неговият най-ангажиращ филм, съответник на „Патешка супа” (1933) на братя Маркс и Лио Маккери, се противопоставя на манипулациите и диктаторско-олигархичните методи на управление, от които не е защитена и неговата любима родина.
През 1923 г. Лойд напуска фирмата-майка и създава своя собствена. Продължава да снима с несекващо темпо, но едва след излизането на „Срамежливото момиче” (1924), „Гореща вода” (1924), „Първокурсникът” (1925), „По волята на небесата” (1926) и „Бързият” (1928) той окончателно се нарежда между тримата велики комици, редом до Чаплин и Бъстър Кийтън. В доста от пълнометражните му неми комедии действието е разпознаваемо, а успешните гегове се повтарят – приятният американец попада в серия от беди и неприятности, но Той, без да губи увереност и оптимизъм, ги преодолява, спечелвайки сърцето на любимото момиче.
Лойд си дава сметка за тези проблеми, опитвайки се грижливо да работи по сюжетната линия, без винаги да постига желания резултат. Когато обаче улучи „златното сечение” успехът е заслужен и категоричен – „Първокурсникът” (1925), „Здравей, неприятност” (1929). По ирония на съдбата „Здравей, неприятност” е сниман като ням и едва при монтажа си е озвучен и предпазливо пуснат на екран в зората на звуковото кино. А се оказва изключителен хит с великолепни гегове, майсторски развита интрига и запомнящи се персонажи. Лойд приветства звука като важно средство, подчертаващо възможността комичните ситуации да се доразвият и оформят. Със „С главата напред” (1930) показва, че от звука може да стане добър слуга, а не лош господар. Вече милионер, Лойд може да си позволи да снима по един филм на две години – „Луд по киното” (1932), смятан от специалистите за негово върхово постижение, с което Лойд разбира, че в звуковата ера смешната сцена трябва да отстъпи на сюжетната конструкция, „Котешка лапа” (1934), неговият най-актуален филм по романа на Кларънс Келънд, ”Булевард „Холивуд” (1936), „Професоре, внимавай!” (1938).
По време на Втората световна война Харълд Лойд продуцира два филма – „Момиче, момче и работа” (1941) и „Моят шпионин фаворит” (1942), а през 1944-1945 по радио NBC се изявява като продуцент чрез парите на „Стари златни цигари” с прекрасна радиоантология, от която успях да прослушам прочутите му версии на „Истината за живота” от 21 ноември 1944 г. и „Том, Дик и Хари” от 10 юни 1945 г.
Лойд се замисля за оттегляне и почивка, финансовото му положение осигурява спокоен живот за него, съпругата Милдред Дейвис и децата Глория, Пеги и Бъд. Преди това обаче е голямото сбогуване с прекрасната комедия на Престън Стърджис „Греховете на Харълд Дидълбук” (1947), тъжна, нежна, лирична и с неповторимата игра на Лойд, своеобразно продължение на „Първокурсникът” в Трумановата епоха, за която дори е номиниран за „Златен глобус” през 1951 г. и появата му на 26 април 1953 г. в тв игра „Коя е моята черта?”. През същата 1953 г. на „майстора на комедията и образцовия гражданин” Харълд Лойд е присъден специален „Оскар” за цялостно творчество. През 1962 г. в Кан е представен монтажният му филм „Комичният свят на Харълд Лойд”, а след бурния му успех излиза и вторият „Смешната страна на живота" (1963).
Наистина неговият живот прилича на съдбата на „добрите, работливи и честни момчета, чийто усилия се увенчават с щастие и богатство”, каквито той с удоволствие играе и за които с увлечение разказва в майсторски написаните си мемоари от 1928 г. ”Американска комедия”. Защото истината е, че тримата великани на комедията правят най-добрите си творби в САЩ. Разбира се, съдбата на всеки от тях е различна – Чаплин емигрира в Швейцария и успява да заснеме цветен филм през 1967 г. – „Графинята от Хонконг”, Кийтън деградира до епизодични изяви в слаби италиански и канадски филм, а Лойд просто се наслаждава на славата, без да се натрапва след 1963 г. и без да видим физиономията му в цвят. Но и тримата са се обичали. В началото и Кийтън, и Лойд заимстват от Чаплин, но след това всеки от тях се развива в съвсем различна посока, изграждайки СВОЙ запомнящ се постоянен образ. Те не са се ревнували от своите успехи – напротив – Чаплин често говори с уважение за филмите на Лойд и Кийтън, а Лойд и Кийтън обичат и се прекланят пред класиките на Чарлс Чаплин.
Харълд Лойд умира в имението си на 8 март 1971 г. На децата си оставя солидна банкова сметка, а на зрителите нещо по-ценно от златото – усмивката и доброто настроение, което никога не ги напуска, докато гледат неговите филми.
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
23.04.2013 г. 22:22
Етикети:
Посетено:
1768
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/16880-komichniyat-svyat-na-harald-loyd