Годишнини

България и Сливен скланят глава пред духовните приноси на Сирак Скитник

130 години от рождението и 70 години от кончината на Тодор Панайотов (Сирак Скитник)

Поклонението пред гроба на именития българин Тодор Панайотов (Сирак Скитник) e част от инициативите, с които започва през 2013 г. - отбелязване на значимите годишнини в живота му: 130 години от рождението и 70 години от неговата кончина. Поклонението пред паметната плоча (в Централните софийски гробища) на скъпия за сливенци техен съгражданин, се осъществява със съдействието на Софийска голяма община.

Съществен е приносът за възстановяване и благоустрояване на гроба чрез отношението и активността на областния управител на област Сливен, Марин Кавръков, отправил молба за съдействие към зам.-кмета Тодор Чобанов. Но това не е инцидентен порив: известна е дейността на Областната администрация в Сливен в културната сфера, за организиране на значими духовни начинания и почитане на революционните и духовни подвизи на предците, особено на деятели от Българското Възраждане и на личности от далечното, близкото минало и днешния ден. В писмо до Софийска голяма община сливенският градоначалник благодари за отзивчивостта в името на благородната кауза, чрез която са заличени следите от немарата върху последното убежище на видния българин Сирак Скитник. Сливенският градоначалник изповядва убеждението, че „за сливенската културна общественост творчеството и животът на Сирак Скитник са повод за национална гордост, принос и заслуги към богатата история на нашия народ. Затова Сирак Скитник има собствено лице в културната ни памет”.

На 5 март т.г. (в парцел № 35, погребан в съседство със събратята му художници Урумови и гроба на Личеви), духовните хора на България и Сливен ще сторят поклон пред приносите на Панайот Тодоров - художник, театрал, поет, един от големите художествени критици на България; но също сценограф, драматург и режисьор на сцената на Народния театър и пръв директор на Българското радио - в културата на страната ни и в естетическите процеси през един некратък период.
             
Основите на голямата му ерудиция и култура са формирани чрез личностно изграждане и с обучението и школата при видните творци Леон Бакст, Александър Бенуа и Марк Шагал в Петербург. Участта на сина на бедните текстилни работници от Сливен добре е изразена в наслова на стихосбирката му „Изповед”, подписана с псевдонима, с който става известен после на цяла България. Достойнството и родолюбивото му чувство го пращат на фронтовете на трите войни от началото на миналия век, където са му присъдени офицерско звание и „златен кръст за храброст”.

Във всеки от жанровете изкуство Тодор Панайотов (Сирак Скитник) „задава” посоките: с нестандартния си усет за стойности и модерност, съчетана с традицията и с несъмнения му талант на „белязаните” за творчество люде. Културните общности в българските градове чакат платната, стиховете и критическите му отзиви като на едно от знаковите имена в живота на България през 30-те години и първата половина на XX век, но славата му на несъмнен художествен авторитет („Да питаме Сирака!”) го прави желан гост за представяне на творчеството и във Виена и Атина, в Белград и Прага... С точните си критически оценки за явления и процеси в тогавашния художествен живот, изразени по страниците на издания като „Хиперион” и Златорог”, в „Слово”, „Съвременник” и др., той превръща за своето време художествената критика в инструмент за стимулиране на процесите в изкуството, за неговото обновяване и успоредяване с европейските тенденции.
Всеобща е българската горест от загубата на един от най-талантливите ни сънародници, а на нас, сливенци - е голяма гордостта да бъдем негови съграждани.

Да е светла паметта му!

Автор: Иванка Денева
05.03.2013 г. 15:01
Посетено: 1027
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/16479-balgariya-i-sliven-sklanyat-glava-pred-duhovnite-prinosi-na-sirak-skitnik