Диригентът Ромео Райчев (1913-1986)

На 26 януари тази година се навършват 100 г. от рождението на диригента Ромео Иванов Райчев (1913-1986), главен диригент на Старозагорската опера от 1939 до 1954 г.

„В Стара Загора преминават първите му години на музикант-професионалист, които оставят в паметта на старозагорската общественост незаличим спомен.

Завършил Консерваторията през 1938, за кратко време пял в хор „Гусла“ в София, Ромео Райчев е привлечен в състава на Старозагорската общинска опера през сезона 1942-1943 при напускането на художествения ръководител Димитър Христов. По това време той е учител по музика в Градската девическа гимназия. В музикалния комитет Ромео Райчев поема функциите си редом с Йоско Йосифов, Петър Спиридонов, Борис Фетваджиев и Георги Стоянов. До одържавяването на театъра прави самостоятелни постановки на „Ако бях цар“ (1943), „Фауст“ и „Травиата“ (1944), „Севилският бръснар“, „Тоска“ и "Мадам Бътерфлай" (1945), като за няколко години разучава и поема по-голямата част от репертоарните опери… Ромео Райчев продължава да работи в Операта като диригент и след превръщането й в държавна, до 30 март 1954 г., като междувременно достига длъжността главен диригент. Освен изброените, негови са постановките на „Тоска“ (1945) и „Бохеми“ (1950) от Пучини, „Фауст“ от Гуно (1944), „Русалка“ от Даргомижски (1946), „Продадена невеста“ от Сметана (1947), „Кармен“ от Бизе (1948 и 1955), „Палячо“ от Леонкавало (1948), „Евгений Онегин“ от Чайковски (1952), „Княз Игор“ (1953).

През 1975 г. Ромео Райчев е поканен от театъра да постави в новата сграда операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, творба, която той първи е поставил на извънстолична сцена преди години – в Русе, получавайки висока обществена оценка за работата си. Общо цифрата постановки на Ромео Райчев в Стара Загора е 17 за 14 заглавия“. (Розалия Бикс - „Български оперен театър“, изд. “Музика“, 1985 г.)