Годишнини
Русенската художествена галерия на 80 години
Във фонда й се съхраняват ценни творби на български класици и на чуждестранни майстори
Дамският портрет от Васил Стефанов-Чилито, най-старата картина от Русенската галерия е нейната емблема
През зимата на 1933 година, след големия успех на първата си обща изложба, група русенски художници решава, че в градът има „голяма и неотложна нужда” от постоянна галерия или „художествен музей” и изпраща до общината писмо с искане за учредяването й. На 30 април с. г. тогавашният кмет Юрдан Павлов подписва желания акт. За първи дом на новосъздадената културна институция е избран Дома за изкуствата и печата (предшественик на Клуба на дейците на културата), а след три години Галерията е преместена в Русенската общинска библиотека, която се намира в красивата Дайнолова къща в самия център на града. Художниците-основатели са 11 (Александър Лазаров, Атанас Михов, Влади Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Крал Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев и Тодор Янков), които даряват свои картини. Малко по-късно към тях се присъединяват и други художници, както и родолюбиви русенски граждани, които предоставят безвъзмездно свои картини и скулптури. Днес тези творби съставят колекцията „Основатели на Русенската художествена галерия”, която днес е постоянно изложена.
След Втората световна война, през 1946 година се променят статутът и принципите на управлението на Галерията. Учредява се „Народна художествена галерия, гр. Русе”, в която ще трябва да се „съхраняват творби на художници и скулптори с висока художествена стойност и национални и битови достойнства”. С помощта на държавата фондът непрекъснато се разширява и обогатява чувствително с нови творби – главно откупки и по-малко с дарения и Галерията бива преместена в няколко преустроени зали на партерния етаж в прекрасната барокова сграда на Доходното здание на централния площад „Свобода”. Там престоява до 1979 година, когато бива преместена в специално построената за целта сграда на една от главните улици „Г. Димитров” 39 (днес „Борисова”).
Новата сграда (арх Светозар Панайотов) е с площ от 2800 кв. м. с надземен и подземен етажи и макар и с редица недостатъци (като проект, а и като изпълнение) успява да събере нарасналия фонд от близо 2800 картини, графики, скулптури и малки пластики от автори от края на XIX век до наши дни. Направленията са: „Родно изкуство”, „Новите художници от 30-те години на ХХ век”, „Съвременни автори”, сред които най-значително е участието на творците от Русе и региона. Сред тях са: Кирил Станчев, Димитър Хинков, Роксандра Костова, Петър Попов, Никифор Цонев, Любомир Касабов, Николай Русчуклиев, Марко Монев, Ради Неделчев, Стефан Кацаров, Николай Караджов и други големи национално утвърдени имена.
Във фонда има и ценни работи на класиците: Вл. Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Никола Танев, Иван Ненов, Васил Стоилов, Давид Перец, Димитър Казаков, Васил Бараков, Жак Авдала, Бенчо Обрешков, както и на световноизвестни автори: Корнелиу Баба, Камило Отеро, Виорел Марджинян, Виктор Вазарели, Роберт Янчович, Сусумо Ендо, Андре Ланской и др. Много богат е и графичният раздел, събрал интересни автори от България, Китай, Чехия, Румъния, Куба и др.
Днес Русенската галерия (с директор Елена Великова) е сред най-активните у нас. Наред с постоянните експозиции тук непрекъснато се организират интересни изложби на наши и чужди творци, както и други прояви и проекти като: пленери, хепънинги, творчески ателиета, инсталации, рецитали, концерти и др.
През зимата на 1933 година, след големия успех на първата си обща изложба, група русенски художници решава, че в градът има „голяма и неотложна нужда” от постоянна галерия или „художествен музей” и изпраща до общината писмо с искане за учредяването й. На 30 април с. г. тогавашният кмет Юрдан Павлов подписва желания акт. За първи дом на новосъздадената културна институция е избран Дома за изкуствата и печата (предшественик на Клуба на дейците на културата), а след три години Галерията е преместена в Русенската общинска библиотека, която се намира в красивата Дайнолова къща в самия център на града. Художниците-основатели са 11 (Александър Лазаров, Атанас Михов, Влади Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Крал Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев и Тодор Янков), които даряват свои картини. Малко по-късно към тях се присъединяват и други художници, както и родолюбиви русенски граждани, които предоставят безвъзмездно свои картини и скулптури. Днес тези творби съставят колекцията „Основатели на Русенската художествена галерия”, която днес е постоянно изложена.
След Втората световна война, през 1946 година се променят статутът и принципите на управлението на Галерията. Учредява се „Народна художествена галерия, гр. Русе”, в която ще трябва да се „съхраняват творби на художници и скулптори с висока художествена стойност и национални и битови достойнства”. С помощта на държавата фондът непрекъснато се разширява и обогатява чувствително с нови творби – главно откупки и по-малко с дарения и Галерията бива преместена в няколко преустроени зали на партерния етаж в прекрасната барокова сграда на Доходното здание на централния площад „Свобода”. Там престоява до 1979 година, когато бива преместена в специално построената за целта сграда на една от главните улици „Г. Димитров” 39 (днес „Борисова”).
Новата сграда (арх Светозар Панайотов) е с площ от 2800 кв. м. с надземен и подземен етажи и макар и с редица недостатъци (като проект, а и като изпълнение) успява да събере нарасналия фонд от близо 2800 картини, графики, скулптури и малки пластики от автори от края на XIX век до наши дни. Направленията са: „Родно изкуство”, „Новите художници от 30-те години на ХХ век”, „Съвременни автори”, сред които най-значително е участието на творците от Русе и региона. Сред тях са: Кирил Станчев, Димитър Хинков, Роксандра Костова, Петър Попов, Никифор Цонев, Любомир Касабов, Николай Русчуклиев, Марко Монев, Ради Неделчев, Стефан Кацаров, Николай Караджов и други големи национално утвърдени имена.
Във фонда има и ценни работи на класиците: Вл. Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Никола Танев, Иван Ненов, Васил Стоилов, Давид Перец, Димитър Казаков, Васил Бараков, Жак Авдала, Бенчо Обрешков, както и на световноизвестни автори: Корнелиу Баба, Камило Отеро, Виорел Марджинян, Виктор Вазарели, Роберт Янчович, Сусумо Ендо, Андре Ланской и др. Много богат е и графичният раздел, събрал интересни автори от България, Китай, Чехия, Румъния, Куба и др.
Днес Русенската галерия (с директор Елена Великова) е сред най-активните у нас. Наред с постоянните експозиции тук непрекъснато се организират интересни изложби на наши и чужди творци, както и други прояви и проекти като: пленери, хепънинги, творчески ателиета, инсталации, рецитали, концерти и др.
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
05.01.2013 г. 12:01
Посетено:
2647
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/16117-rusenskata-hudozhestvena-galeriya-na-80-godini