Годишнини

Изкуството като прегръдка

Юбилейна вечер за Елка Няголова и Валерий Пощаров

Изкуството като прегръдка

На снимката: Елка Няголова и Валерий Пощаров по време на юбилейната вечер. Фотография: Анжела Димчева


На 20 ноември привечер Огледалната зала в гр. Добрич „огледа“ и запамети завинаги стотици усмивки, прегръдки, цветя, думи на обич и благодарност към Елка Няголова и Валерий Пощаров, които уважиха желанието на своите съграждани да отпразнуват в родния си град техния общи 60-ти рожден ден.

Културната общественост на Добрич показа, че цени високо артистичното семейство, не е забравило техния принос към духовния облик на града и винаги ще ги посреща с обич и респект.

Тържеството беше открито от Камелия Койчева (зам.-кмет по културните въпроси), а цялата програма се водеше от поета Сашо Серафимов.

Въведението беше необичано – документален филм за корените, случайности на съдбата, стремленията в изкуството и ключа към любовта, чиито тайни владеят поетесата и художникът. В един импровизиран разговор двамата споделят как умението да се вглеждаш в дребните неща около нас (цветята, любимите предмети и животни, тайнствата на природата, приятелствата, случаен стих или фреска) ги зареждат с така необходимата творческа сила, за да продължават повече от 40 години да са заедно – в бялото тайнство на изкуството, съпричастието и единението на семейството.

В програмата на юбилейното тържество се редуваха стихове от новата книга на Елка Няголова „Слънчев кладенец“ (2012), изпълнения на сопраното Димитринка Райчева (на рояла беше Мария Славова), баща и син Живко и Пламен Желеви, спомени и поздрави от приятели, отново животворна глътка поезия, огряна от сълзи на благодарност към вселената от приятелства, хора по пътя на двамата творци, които те никога няма да забравят. Без някакъв предварителен сценарий, към сцената заприиждаха присъстващите, за да изкажат, доколкото това е възможно, с няколко емоционални щриха онази любов, която ги води по моста към Елка и Валерий:

Драгомил Георгиев: „Вие сте хора, изключително отворени, диалогични, с модерно съзнание, затова имате толкова много приятели. Вие отдавате всичко, за да останете верни на изкуството. В текстове и изображения вие съхранявате най-важното от националния дух, от европейската култура, някъде там зазвучава и славянството... Но неизбежно се вписва и пейзажът, духът, природата на Добрич. При вас няма компромис в името на бъдещето, защото в паметта няма място за компромиси. На добър час и успех!“

Людмила Снитенко (Москва): „Елка е слънцето, което огрява нашите московски срещи. Чарът, хармонията на Елка не могат да бъдат описани.“

Енерика Бияч (председател на Съюза на хърватските писатели) поднесе освен адмирациите си и автентично цвете (хърватска перуника) от хърватската земя, казвайки: „Зад всяка забележителна жена стои един истински мъж. Те двамата създават невероятна атмосфера и на „Славянската прегръдка“, и сега, на семинара в „Камчия“. За тази прекрасна дама, с благородно сърце са топлите поздрави от всички хърватски писатели, които аз сега предавам с любов“.

Генка Петрова: „Елка беше издателката, която публикува моята първа книга, публично й благодаря сега, след толкова години...“

Надя Попова: „Познаваме се с Елка толкова отдавна, от невръстни. Аз съм убедена, че талантливите хора се обичат помежду си. Никога не е излишно да се показва любовта. Аз нямам стихотворение, което да съм посветила на Елка, докато тя ми е посветила стихотворение. Литературните нрави предполагат, че жените поетеси си завиждат, че между тях има съперничество. Ние с Елка знаем, че това е една от многото псевдоистини, вероятно измислена от мъже. Тук виждам колко много хора ви обичат. В този филм, който видяхме, вие сте толкова естествени. Обичаме те с бяла обич, ние сме свързани от едни неща, които са над завистта... Обичам ви и двамата, ние сме млади хора, все 60-годишни... Нека винаги оставаме млади.“

Петранка Божкова: „При Ели и Валери винаги е топло, светло и уютно... Като край огнище. Така съм се чувствала винаги през всичките няколко десетки усилни години при нашите срещи, купони, четения, при всякакви възможни писмени и телефонни общувания... Нека бъде така още 1000 години. Чак тогава ще си разказваме спомени.“

Сашо Серафимов: „Тази приказка започна много отдавна и няма да свърши тази вечер. Тя ще продължи в нашето време, защото ние го оцветяваме така, както искаме.“

В официалната част Камелия Койчева прочете два поздравителни адреса от Детелина Николова (кмет на град Добрич): първият беше към Елка Няголова, а вторият – към двамата съпрузи.

За приноса на Елка Няголова и Валерий Пощаров към родния град те бяха наградени с „Почетния знак“ на Добрич.

Тържеството беше уважено от стотици творци не само от околността, но и от София, Варна, Русия, Сърбия, Хърватско.

 

Автор: Анжела Димчева
22.11.2012 г. 13:54
Посетено: 2306
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/15891-izkustvoto-kato-pregradka