Годишнини

10. ХІІ. – Международен ден на човешките права

Робството на душата е по-страшно от робството на тялото. Интервю с Ваклуш Толев

10. ХІІ. – Международен ден на човешките права
Сдружение “Общество Път на Мъдростта” и неговият лидер Ваклуш Толев направиха преди няколко години до Комисията по правата на човека към ООН интересно и необичайно официално предложение. Да се включи в Хартата за правата на човека клауза за права на душата. То предвижда да се премахне наказанието “анатема” в уставите на религиите и думата “враг” като теза в социално-гражданските отношения и да се замени с думата “неприятел”. По този повод разговаряме с неговия вдъхновител Ваклуш Толев. - От кога започва, г-н Толев, идеята за правата на човека? - Същността на всенародната Харта за правата на човека е толкова древна, че ако се върнем 5 хиляди години назад, ще я намерим в индуската религия в словата на Кришна, който казва, че заради любовта дава живота си. След това Шандор Петьофи го повтаря. После Буда, предшественик на Исус, се бори против кастите, а Мойсей поставя началото на някои от най-важните човешки права. Правната доктрина в Десетте Божи заповеди я има още и в законите на Хамурапи. Подобни прояви на защита има и в Акадските таблици за съдбата, в Дванадесетте таблици на Рим - също. ООН узаконява чрез Декларация правата на човека на 10.ХІІ.1948 г., а в българката история ги е имало много по-рано. Още нашият тангризъм не е позволявал робство, а според Търновската конституция всеки роб, независимо от пол, вяра и народност, става свободен, щом стъпи на българска територия. Левски пък изрече и нещо още по-голямо. Щом имаме сигурност за личната си свобода, можем да я дадем и на други. - Защо, г-н Толев, е така важно да се признаят правата на душата? - Когато се защитава само физическото, тленното, вторичното, не могат изобщо да се потърсят причините и елементите, които накърняват първичното, душата. И тогава се стига до изкривявания. Такава защита не е предотвратила и убийствата, и дискриминацията. А нашият народ е създал приказката за ранената и оскърбена мечка, на която раните зарастват, но лошата дума остава да я терзае. Знаел е народът ни кое право е по-важно. Когато можеш да предвидиш защитност и на душевната цялост, т.е. на първичната реалност - духовната, то тогава можеш много по-добре да опазиш и вторичната - материята, тялото. А сега излиза, че защитено е само смъртното, тленното, а вечното, безсмъртното - не. А точно това невидимо, но по-реално от всичко нещо се връща в следващото прераждане. И ако дойде накърнено, нарушено, се нарушава и целостта на националната съдба, националният път. - Кои са най-големите наскърбления за душата? - Отнемането на свободата и анатемата. Робството на душата е много по-страшно от робството на тялото. Най-смелата и най-дързостна идея, дадена от Христос, е правото на свобода, за равенство, за прощение, правото на човека да бъде не само събожествен, но и свръхчовечен. А анатемата, която още фигурира в чл. 189 от Устава на Църквата ни, е религиозна казън, която унищожава човешката духовност, тя е проклятие върху духовната същност на човека и тежка морална депресия, жигосан скрит белег, много по-страшен от външните физически белези. Понятието “враг” също е много тежко клеймо върху личната душевност. В третото хилядолетие вече ще се прозре, че в този “враг” е ръката на еволюцията, която ти сочи, че там в него стоиш ти, стои човекът, нееволюиралият Бог, твоят събожник. В него враждуването ще бъде само вътрешно, в теб самия и ще продължава до пълна победа на съвестта. Само събудената съвест, а не идеята за правда, която търси възмездие, може да извади жилото на злосторството, за да остане благодатната трапеза на прощението. - Навярно по този път ще се надживее и дуалистичната доктрина за добро и зло. - Голямата битка се води с хилядолетия, за да се даде път на пробудения Дух, който ще осъществи Божествеността на човека. И тогава той ще отговаря за делата си пред своята съвест, т.е. пред своя Творец. Защото това, което наричаме съвест, е огледалото, т.е. окото на знанието на Бога у нас. Този процес на будност вече върви, за да се стигне до изграждане на един свободен олтар на служение на Бога без страх, без омраза, без проклятие. А така и до най-важната битка за свобода на Бога в човека, в чието лоно всичкото зло ще е еволюирало в добро.
Автор: Лияна Фероли
09.12.2005 г. 22:41
Посетено: 468
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/1539-10-h-mezhdunaroden-den-na-choveshkite-prava