Годишнини
Харисън от фамилията Форд
Защо непрекъснато обсъждате хонорарите ми – нали трябва да си свърша работата по най-добрия начин?
Харисън Форд. Той е безспорната суперзвезда в целулоидния свят през последните 40 години. След него дойдоха Ал Пачино, Робърт де Ниро, Мел Гибсън, Том Круз, Том Ханкс, Кевин Спейси, Едуард Нортън. Когато беше по-лесно и безпроблемно...
Пред очите ни Харисън Форд претърпя метаморфозата от нахакания и напорист младеж Боб Фалфа в “Американски графити” (1973) на Джордж Лукас до остарелия каубой Удроу Долърхайт в „Каубои и извънземни” (2011) на Джон Фавро и полковник Хиръм Грейф в „Играта на Ендер” (2013) на Гевин Худ, за да разберем, че дори и филмовите идоли са подвластни на времето.
Форд става на 70, факт, който не може да се прикрие. Това води след себе си неизбежните елегични внушения, доколкото ние така привикнахме с екранното му присъствие, с леко изкривения му нос, с глъхнещия му говор, със забавените, но добре премерени действия и изпълнения с нега поглед, че признанието за почетната възраст закономерно изненадва. Винаги съм считал Харисън Форд за олицетворение на добрата същност на Америка, за почтения янки, благодарение на когото държавата САЩ гради обществен престиж и икономическо благоденствие.
Самият той се представя през 2010 г. като демократ и природозащитник, като дори се съгласява да даде показания пред Сената на САЩ в опит да предотврати даването на комунистически Китай на статут на „най-облагодетелствана държава”, но е против войната в Ирак през 2003 г., тъй като смята, че трябва да се сменят режимите и в двете страни и не приема да се снима във военен екшън за битката за Фалуджа през 2005 година!
Винаги вдъхва респект и уважение и може би затова критиката му прощава снизходително гафовете в “Сабрина” (1995) на Сидни Полак, “Жив дявол” (1996) на Алън Пакула или “Холивудски ченгета” (2003) на Рон Шелтън, а феновете му преглъщат както уединението му в ранчото “Джаксън Хоул” в Уайоминг, така и малко закъснелите му романтични увлечения, след като напусна съпругата си Мелиса Матисън, сценаристката на “Извънземното” (1982) и “Кундун” (1997), от която има две деца - Малкълм и Джорджия.
Когато вземаш 25 милиона долара за филм, който трябва задължително да се гледа в целия свят и се казваш Харисън Форд, подобни забежки са простени. Въпреки че дори и за него животът не винаги е бил райска алея.
Той се ражда в Чикаго на 13 юли 1942 г. в семейството на рекламния шеф Кристофър и бившата радиоактриса Дороти. В жилите му тече немска, ирландска, руска и еврейска кръв. По-късно ще признае, че като човек винаги се е чувствал ирландец, докато като творец се е възприемал като евреин.
В колежа се записва в драматичен курс, тъй като така „по-лесно завърших средното си образование през 1960 година и се харесвах на мацките”. Елегантно се измъква от военна служба във Виетнам.
С първата си жена Мери Марканд се запознава като колежанин, а разводът идва след 15 години. С Мелиса Матисън сключва брак през 1983 г., разпаднал се 17 години по-късно. От 2002 г. е с актрисата Калиса Флокхарт (“Али Макбийл”).
Пред учението предпочита театралните спектакли. Три години обикаля провинциалните сцени с постановките “Отгоре, отгоре”, “Нощта на игуаната”, “Тялото на Джони Браун”, преди да се установи в Лос Анжелис с твърдото намерение да пробие в Холивуд.
През 1964 г. се сдобива със седемгодишен контракт с “Кълъмбия пикчърс” като актьор, гарантиращ му седмичен доход от 150 долара. Появява се в малки роли в “Мъртвешка жега на въртележката” (1966), “Лов” (1967), “Време за убиване” (1968), “Пътуване до Шайлоу” (1968), „По право първи” (1970), без да забравяме за присъствието му в култовия антиконформистки филм на Микеланджело Антониони “Забриски пойнт” (1970), за съжаление изрязано в готовия филм.
Неудовлетворен от постигнатото, Форд по собствено желание прекратява договора си със студиото и за да изхранва своето семейство работи като строител и дърводелец при богаташите в Холивуд, а самият той живее сред собственоръчно изработени мебели.
Когато вече смята актьорската си кариера за приключила, “Юнивърсъл” му дава шанс с нов договор. Получава поддържащи роли в по-добри филми като “Барутен дим” (1972), „Дан Аугуст” (1972), “Герои” (1977), “Момчето от Фриско” (1979), както и в тв продукциите „Петрочели” - eпизодът „Острие на злото” (1974), “Денят на Страшния съд” (1975) и “Династия” (1976).
Упоритият труд, натрупаният опит и контактите с най-важните и меродавни фигури в кинобизнеса, определят оптимистичния завой в творческото развитие на Форд. Попадайки в ръцете на водещи постановчици, той изгражда уверено, убедително и непосредствено характерния си екранен имидж на герой и защитник на справедливостта, на човек, движен от обстоятелствата по пътя на успеха, за когото най-важни си остават традиционните американски ценности. Изумително е как веднага след излизането на носталгичната мелодрама на Джордж Лукас “Американски графити” (1973) щастието каца на рамото му, без да го изостави и до днес. Следват знаковите епизодични изяви при Копола в “Разговорът” (1974) и “Апокалипсис сега” (1979), за да го поемат Лукас и Спилбърг в техните легендарни приключенски саги „Звездни войни” - “Нова надежда” (1977), “Империята отвръща на удара” (1980), “Завръщането на джедаите” (1983) и “Похитители на изчезналия кивот” (1981), “Индиана Джоунс и храмът на обречените” (1984), “Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход” (1989), „Индиана Джоунс и мистерията с блуса” (тв, 1993) и „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп” (2008). В тях, приел облика на авантюристите Хан Соло и Индиана Джоунс, Форд печели милиони фенове по света и взривява боксофисите навсякъде, където тези епопеи се прожектират.
Успехът не замайва главата на Харисън и той остава здраво стъпил на земята. Разбрал, че с детски приключенски приказки от типа на “Звездни войни” няма да спечели сериозната публика и критика, Харисън Форд смело рискува, насочвайки се към авангардни фантастични драми като “Ловец на хуманоиди” (1982), към дръзки психологически трилъри като “Брегът на комарите” (1986), “Безумецът” (1987), „Защитна стена” (2006), към по-свежи и нетрадиционни военно-приключенски екшъни като “Командосите от Навароне” (1978) и “Улица”Хановер” (1979).
Не е никак случаен категоричният му успех в “Свидетелят” (1985), за който е номиниран за “Оскар” за главна мъжка роля – на кап. Джон Бук, последван от “Невинен до доказване на противното” (1990) и “Относно Хенри” (1991), играта му в блестящи комедии като “Работещо момиче” (1988), “Шест дни, седем нощи” (1998) и „Сутрешен блок” (2010), изявите му в мелодрами като “Сабрина” (1995), “Иронии на съдбата” (1999) и „Извънредни мерки” (2010), в психодрами като “Прозрачно минало” (2000) и във великолепните екшъни “Патриотични игри” (1992), “Беглецът” (1993), “Реална заплаха” (1994), “Еър Форс едно” (1997), „Защитна стена” (2006).
Не винаги обаче усилията му се увенчават с успех. Участва и в рискови проекти, на които предава ненужен престиж, тъй като се провалят - “Жив дявол” (1996).
За щастие, сътрудничеството му с Робърт Земекис ражда касовия шлагер “Прозрачно минало” (2000), последван от предизвикателната драма за потъналата съветска подводница “К-19” (2002) на Катрин Бигелоу, от нескопосната, но много ведра приключенска комедия “Холивудски ченгета” (2003) на Рон Шелтън и от стилната полицейска драма “Преминаване” (2009) на Уейн Креймър. Появява се и новото приключение на Индиана Джоунс в доста критикувания епизод „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп” (2008) на Стивън Спилбърг.
Днес Харисън Форд е прочут, богат и уважаван от публиката, от рецензентите и собствениците на киносалони. Филмите му са спечелили в САЩ 3,1 млрд., а в целия свят приходите са близо 6 милиарда долара!
Участвал е в осем от петдесетте най-касови творби на всички времена. Съвсем заслужено получава наградата “Сесил Блънт де Мил” за принос към седмото изкуство през 2002 г., както и наградата на Американския филмов институт за 2000 г. Играта му е все така премерена и завладяваща, а в осанката му откриваме магичния отблясък на легендите Хъмфри Богарт, Кларк Гейбъл и Джон Уейн.
Адмирирам неговата взискателност и отговорност при избора на роли, както и желанието му да се концентрира само върху тях, но и разбирам поетата от него отговорност като изпълнителен продуцент на рискови заглавия като „К-19” и „Извънредни мерки”. Изненадан съм приятно както от вокалните му способности при изпълнението на „Какъв прекрасен свят” в „Свидетелят” на Питър Уиър, така и от неговите отлични качества на клоун, демонстрирани в „Джими Кимел на живо” по АБС на 28 юли 2011 г. И знам, че самото му екранно присъствие е вече белег за осезаема креативна значимост. Защото повече от четиридесет години Форд не измени на амплоато си да изгражда силни и запомнящи се образи. И понеже такива явления като него са на изчезване – дори в Холивуд!
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
12.07.2012 г. 22:06
Етикети:
Посетено:
2077
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/15169-harisan-ot-familiyata-ford