Годишнини

Том Круз – осъществената мечта

Том Круз на 50!

Том Круз – осъществената мечта


Том Круз.
Безспорно той е най-голямото киновеличие на покoлението, родено през 60-те години на миналия век. Олицетворение на екранния герой, наследникът на Харълд Лойд, Кларк Гейбъл и Гари Купър. Суперзвездата.

Днес едва ли някой предполага, че в живота на Том Круз (роден на 3 юли 1962, Сиракуза, Ню Йорк) е имало и трудни мигове, а и отчаяние. Че е трябвало да преодолява сериозни говорни дефекти, да се доказва в спорта – повтаря го едно към едно на екрана във „Всички верни ходове” (1983) на Майкъл Чапмън, да преживее развода на родителите си и на 11 години, да поеме отговорността като глава на четиричленна фамилия, да превъзмогне болката от развода с Мими Роджърс и Никол Кидмън и от раздялата с Пенелопe Крус, докато намери щастието с Кейти Холмс... До неотдавна...

Необходима е финансова обезпеченост, каквато в началото на кариерата му може да предложи само спортът. Счупването на крак го изважда от състезанията, но го изпраща на училищната театрална сцена в Глен Ридж, Ню Джърси. На нея Круз разбира, че на новото поприще може да се осъществи успешно, особено след овациите, съпътствали представленията на „Момчета и кукли”.

Заминава за Ню Йорк, явява се на всевъзможни кастинги, захваща се с всяка попаднала му работа. Само след броени месеци късметът му се усмихва, за да не го изостави и досега. На 19 години дебютира като Били в мелодрамата на Франко Дзефирели „Безкрайна любов”. На екрана е чаровно–неуверен, но жадно поглъща от опита на колегите си в очакване на звездния миг. Той настъпва с поканата на Франсис Копола да се включи като Стив Рендъл в груповия младежки портрет на 80-те години на миналия век „Аутсайдерите” (1983). От незначителната изява на мръсния побойник с оредели зъби Круз разбира, че има дарба да разсмива публиката. Идва ред на главната роля – на Джоел Гудсен в „Рискован бизнес” (1984) на Пол Брикман. В тази комедия, гледаща се и досега с интерес, играе стеснителен и леко смахнат юноша от състоятелно и властно семейство, решил да се раздели с девствеността си с помощта на чаровна проститутка (Ребека де Морни), оказала се алчна и покварена жена, заради която младокът се впуска в опасно бизнесначинание.

Пътят към славата минава през приказката на Джим Хенсън и Ридли Скот „Легенда” (1985), уестърна „Млади стрелци” (1988) на Кристофър Кейн, суперекшъна „Топ гън” (1986) на Тони Скот, в който е пилотният ас Маверик, справил се с опасен съветски изстребител и спечелил сърцето на инструкторката си (Кели Макгилс), спортната драма „Цветът на парите” (1986) на Мартин Скорсезе, където като Винсънт Лаурия се бори с наставника си Еди Фелсън – Пол Нюмън на билярдните маси из цяла Америка, романтичната комедия „Коктейл” (1987) на Роджър Доналдсън, в която е майсторът на коктейлите Брайън Фланегън, а на финала и собственик на бар, за да дойдат парите, славата, очертаният и неизменно защитаван екранен имидж на амбициозен победител, стремящ се към славата и себеутвърждаването си на всяка цена, включително и с риск за своя живот. Такъв е маниакалният автомобилен състезател Коли Трайкъл, държащ да е първенец във всичко („Гръмотевични дни”, 1990, Тони Скот, по негов собствен сценарий), както и преливащият от оптимизъм и героични подвизи ирландски емигрант Джоузеф Донъли в „Далече, далече” (1992) на Рон Хауард. В тази поредица добавяме спортния мениджър Джери Магуайър от едноименния хит на Камерън Кроу от 1996 г., тайният агент Итън Хънт в най-големия му касов успех – приключенската екшън-сага „Мисията невъзможна” (1996, 2000, 2006, 2011), дело на Брайън де Палма, Джон Ву, Дж. Дж. Ейбръмс и Брад Бърд, в която той с еднаква лекота прониква в централата на ЦРУ, Ватикана и Кремъл, обремененото от интимните си проблеми юпи Дейвид Аамес във „Ванила скай” (2001) на Камерън Кроу, борецът за справедливост Джон Андертън, въстанал срещу системата за контрол в „Специален доклад” (2002) на Спилбърг и агентът Рой Милър в  „Истинска измама” (2010) на Джеймс Манголд.

Другото си лице – на клоун и любител на смешните истории - Круз лансира с охота в комедиите „Остин Пауърс в златния член” (2002) на Джей Роуч и „Тропическа бура” (2008) на Бен Стилър.

Том Круз демонстрира завидна класа в най-съкровените си и с вещина осъществени проекти, в които убедително доказва, че е голям актьор с незаменимо водещо място в съвременното американско кино. Важната стъпка е направена уверено и много сполучливо с образа на бизнесмена Чарли Бабит в „Рейнман” (1988) на Бари Левинсън, където е нахаканият прагматик, отвлякъл брат си – Дъстин Хофман от лудницата, за да получи бащиното наследство, а впоследствие оказал се способен на грижи и обич към него. Следва ролята на ветерана-инвалид Рон Ковик в „Роден на 4 юли” (1989) на Оливър Стоун, достойна за „Оскар”, отговорна и много изтощителна емоционално, в която разкрива непосредствено и страстно както вътрешната драма на своя герой, така и излизането му от неговото безцелно алкохолизирано живуркане, възраждането и превръщането му в осъзнат активист на пацифисткото движение и емблема на американските демократи. С тази интерпретация Том Круз се утвърждава като най-талантливият от своето поколение актьори (след него идват Брад Пит, Бен Афлек, Мат Деймън, Райън Гослинг), „олицетворяващо новия мит на американското кино – жизненият, здравомислещ оптимист, който знае не само как се побеждава, но и  не се поколебава да плати цената на успеха.” (Мира Няголова).

Вариации на тази своя водеща тема Круз поднася и в следващите си най-представителни изяви – лейтенант Даниел Кафи („Достойни мъже”, 1992, Роб Райнър), адвокатът Мичъл Макдиър („Фирмата”, 1993, Сидни Полак), прелъстителният дявол Лестат, надарен с изкусителен сексапил („Интервю с вампир”, 1994, Нийл Джордан), водещият на психошоуто „Прелъсти и унищожи” Франк Т. Дж. Маки („Магнолия”, 1999, Пол Томас Андерсън), за чиято изява заслужено печели „Златен глобус '99”, комплексираният психически и сексуално д-р Уйлям Харфорд (”Широко затворени очи”, 1999, Станли Кубрик), мисионерът Натан Олгрън („Последният самурай”, 2003, Едуард Зуик), хладнокръвният убиец Винсънт („Съучастникът”, 2004, Майкъл Ман), находчивият и смел Рей Фериър („Война на световете”, 2005, Стивън Спилбърг), сенаторът Джаспър Ървинг („Офицери и пешки”, 2007, Робърт Редфорд), полковник Клаус фон Щауфенберг, ръководителят на атентата срещу Хитлер („Валкирия”, 2008, Брайън Сингър), музикантът Стейси Джакс („Рок завинаги”, 2012, Адам Шанкман).

Том Круз постига забележителни резултати не само като водеща звезда и продуцент („Мисията невъзможна” I–IV, „Ванила скай”, „Последният самурай”). В далечната 1993 г. дебютира успешно и като режисьор в новелистичния сериал „Паднали ангели”, епизодът „Плашещи рамки” с Бил Ъруин, Питър Галахар и Изабела Роселини, направил по време на излъчването си по БНТ силно впечатление с изящната си визия, свежите актьорски превъплъщения, неконвенционалния сюжет и антиконформисткия си патос.

Днес Том Круз е в групата на звездите от „А” отбора на Холивуд. Всеки негов филм пълни касите, той получава тлъсти хонорари, а за сърдечните му увлечения по Никол Кидман, Пенелопе Крус и Кейти Холмс жълтата преса публикува томове клюки и измислици.

Статусът си обаче Круз е завоювал с много труд, упоритост и отговорност към професията. Затова с пълно право може да заяви, че заработва честно всеки плащан за него долар и че ще остане актуална знаменитост и в обозримото бъдеще, тъй като победителите като него определят правилата на шоу бизнеса и остават в него дотогава, докато сами пожелаят.

Автор: Борислав Гърдев
04.07.2012 г. 23:37
Посетено: 1419
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/15152-tom-kruz-osashtestvenata-mechta