250 години от написването на "История славяноболгарская"

Под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев на 19 юни 2012 г. започнаха националните чествания по повод четвъртхилядолетието от създаването на „История славяноболгарская“.

След църковната служба в катедралния храм „Св. Александър Невски“, водена от Сливенския митрополит Йоаникий, семинаристи поведоха шествие до паметника на Хилендарския монах, където беше поднесен венец, а Хорът на софийските момчета изпя песен за будителите.

Последва академично събрание в Големия салон на БАН, където взеха участие: вицепрезидентът на България г-жа Маргарита Попова, председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Додунеков, проф. Кирил Топалов – секретар на президента по въпросите на духовността, културата и националната идентичност, проф. Надежда Драгова (най-изявеният паисиевед в момента), доц. Пламен Митев, Николай Дойнов (председател на Съюза на народните читалища), актьорът Иван Налбантов български учени, политици и творци.

Тържественото събрание се водеше от проф. Румяна Дамянова. В приветственото си слово акад. Стефан Додунеков подчерта:

„Тази „малка книжица“ преди четвърт хилядолетие промени българското мислене, посочи пътищата за запазване и утвърждаване на българската държавност, даде смисъл и звучене на националната идея, довела до съграждането на модерна България! Уроците на Паисиевата история препращат към великата идея за опазване и утвърждаване на националната българска идентичност. Написана „просто“, тази „книжица“ преодолява не само столетия, тя преодолява нрави и неразбиране, пасивност и отчуждение, издигайки родовата гордост в съкровен връх на българското народностно мислене.“

Последва обстоен анализ, проследяващ корените за възникването, основанията и влиянието на Паисиевата история върху българското самосъзнание, направено в задълбоченото слово на Маргарита Попова. Тя говори за най-важните, кръстопътни моменти от българската история, които определи като „заредени с могъща енергия сигнали“. Спря се на политическото и културно влияние на Първата и Втората българска държава, като изтъкна, че през IX и X век България е третата велика сила в Европа; говори за покръстването, за Преславската, Охридската и Търновската книжовна школа и за тяхното влияние върху руската цивилизация. „Помним и други велики сигнали – че българската държава е била най-силна тогава, когато са я управлявали високообразовани владетели и когато владетелите й са полагали грижи за развитието на културата, когато мечът и отговорността са вървели заедно, винаги водили битките за защита на родината и за просперитет на нейния народ“.

Словoто на Маргарита Попова завърши с призив за обединение на българската нация в името на духовен просперитет: „Затова днес всички ние с такава дълбока любов и признателност, но и с огромно чувство на отговорност пред бъдещите наши потомци, честваме четвърт хилядолетие от написването на „История славянобългарска“. И днес, в света на европейската интеграция, неговото велико атонско послание за вяра, род, език и свобода, се превръща в модерно и актуално послание за вяра, свобода, доверие и солидарност.“

Обстоен доклад, обхващащ всички аспекти на Паисиевото дело, изнесе проф. Кирил Топалов. В него се казва:

„Сред нашите възрожденци най-ярко се откроява фигурата на Отец Паисий. Открил драмата на историческата съдба на своя народ, опознал неговото настояще и прозрял в бъдещето му, хилендарският монах превърна преди 250 години своята малка книжка „История славяноболгарская“ в манифест на настъпващата нова епоха, върна историческата памет и достойнство на българина, конституира неговата идентичност и го пробуди за нов духовен и политически живот. (...) А това е първата и най-необходима предпоставка за излизане от гибелната анонимност на дотогавашното съществуване на българския народ сред многонационалното море на една крайно изостанала варварска империя и за решителното поемане по пътя на свободно и пълноценно развиващите се народи. По своята сила и мащабността на историческите си резултати тази идея има само един аналог – делото на Кирил и Методий и техните ученици за духовното и политическото спасение и развити на славянството.“

Професор Топалов направи пълен анализ на ред фактори, допринесли за появата на Историята. Разгледа мотивите за написването на двата предговора, отбеляза вътрешната спираловидна хармония на конструкцията на книгата, темите и тяхната риторична защита: „Паисий познава и владее въздействащата сила на образното слово... Като проникновен народопсихолог той намира най-силните си аргументи в три плана: битов, библейски и исторически. (...) Изтъква, че достойнството на един народ се измерва както с политическите, така и с духовно-културните му завоевания. Съвсем ясно, логично и разбираемо Паисий не само изяснява подбудите за написването на своята книга, но и успява да доведе своите читатели и слушатели до осъзнаването на важността на предприетия от него труд. И всичко това – без сянка на сомоизтъкване! Напротив: епохалното си дело той представя само като скромно изпълнение на един дълг.“

В заключение на научната програма от академичното честване се изказа доц. Пламен Митев, който предизвика бурни аплаузи в залата със съвременните си паралели и смели тълкувания на поведението на политическия елит спрямо културата през последните 22 години. Той завърши с риторичния призив: „Нима днес трябва да очакваме новия Паисий, който да ни пробуди и вразуми?!“

Тържеството завърши с обявяване на наградените ученици в конкурса „Моята Паисиева история“, организиран от Съюза на народните читалища. Няколко думи за идеята на конкурса сподели председателят на Съюза – писателят Николай Дойнов. Председателят на журито – известният белетрист Деян Енев – съобщи имената на призьорите, а наградите бяха връчени от проф. Надежда Драгова и акад. Стефан Додунеков:

• Първа награда: Диплом, плакет и 300 лв. – Румен Воденичаров, ученик в 10. клас на Първа английска гимназия, София;

• Втора награда: Диплом, плакет и 200 лв. – Десислава Андролова, ученичка в 10. клас, гр. Шабла;

• Трета награда: Диплом, плакет и 100 лв. – Теодора Церовска, ученичка в 10. клас в Приложна гимназия „Св. Лука“, София;

• Поощрителна награда: Юлиана Стоименова, ученичка от Асеновград.

В Централното фоайе на БАН беше открита и изложба на част от илюстрациите, направени от художника Евгени Босяцки (1929-2009), който е изписал ръчно и е илюстрирал „История славяноболгарская“ на Паисий Хилендарски, в превод на акад. Петър Динеков. Работата е започнала през 1989 г. и е продължила 13 години. Изложбата ще бъде отворена до 27 юни.